Георги Иванов стана героят на деня в мач срещу... „Левски". За 1:1 във Варна треньорът на Черно море спечели тактическия дуел с колегата си Илиан Илиев, а можеше да спечели и победата срещу отбора на своето сърце. Гонзо го направи с футболисти с поне 5 пъти по-ниски заплати от „сините". Логично след мача чу комплименти и от председателя на „Левски" Иво Тонев, и от треньора на „Лудогорец" Ивайло Петев, и от кого ли не. Ден пo-късно Георги вече с лекота в душата прие да говори за „Труд".

- С утихнали емоции кажете - доволен или недоволен сте от резултата и играта?
- Трябва да сме недоволни от точката. Имам предвид засадата при гола на Левски. Но ако трябва да преценяваме от друга гледна точка - отборът се справи добре. Защото все пак излезе срещу Левски и - подчертавам - след негативната серия от 3 поредни загуби, която няма как да не се отрази на играчите.

- Добре, а няма ли да признаете вече след мача - не ви ли беше жал малко да огорчите точно „Левски"?
- Не бих казал „жал”, не е това думата, тя е негативна всъщност. Но може би наистина, след като свърши мачът, в един момент... Думата е съчувствие. Или съпричастие. Понеже съм изпитал същите неща, които в момента се случват на Герена... Не питай старило, а патило... И знам след равния резултат какви проблеми ще се стоварят. Да, изпитах съчувствие към хората, които работят там. Защото много добре знам колко е трудно в Левски, особено когато не си победил. Но нашият отбор се нуждаеше наистина много от самочувствие. Не толкова от точката, колкото от самочувствието, която носи тя. И го получи. Затова съм особено доволен.

- Това ли е таванът на Черно море на този етап?
- Ясно е, отбор не се гради за 2-3 месеца. Някои неща се получиха, някои - не. За да искаме обаче един футболист да бъде концентриран и спокоен, да покаже пълните си възможности, трябва да има и спокойствие. А заради липсата на точки в Черно море за момента го няма.

- Какво ли не се очакваше покрай ваши стари престрелки с някои от Левски. Имаше ли закачки покрай терена?
- Не, не. Всичко мина нормално и професионално. Бих казал - приятелски. Преди мача се видяхме и говорихме с Константин Баждеков, с Иво Тонев, с Даниел Боримиров, с Илиан Илиев. Повтарям - нормално, приятелски. Всички бяхме на едно мнение - по-добрият да победи. Не сме малки деца все пак... Познаваме се много добре, в един занаят си вадим хляба... Извън терена не бива да има война, битката трябва да си остане за терена. И сега не стана нищо по-различно. Не изпи­твам реваншизъм към Левски. Знаете моите чувства към клуба. И винаги ще бъда по някакъв начин с клуба. Имам прекрасни отношения и с хора, които работят там, и с футболисти. Пожелавам само успех на Левски. С изключение на един мач, разбира се - с Черно море.

- Над половината „сини" футболисти, които играха във Варна, бяха доведени от вас...
- А, не. Те са дошли в Левски, те са взети от Левски, не от Гонзо. Аз не определям нещата с израз като „доведени от мен” или от друг. Те са взети в Левски, защото имат качества. Не са нито на Гонзо, нито на Иво Тонев, нито на Илиан Илиев. Те са на Левски.

- Черно море се зарадва, но си остана сериозно заплашен от изпадане и до края всеки мач ще е като финал.
- С потенциала на футболистите, които има, Черно море не е за изпадане. Трябва обаче да бъдем максимално нащрек, защото разликата в точките между няколко застрашени отбора е много малка - въпрос на една грешка, на един мач. И не бива да делим противниците на лесни и трудни. Веднъж направихме такава грешка. В мача с Етър имахме много голови положения, а паднахме с 0:1 във Варна. Липсват ни точки, което не ни дава необходимото спокойствие да работим както искаме.

- А в следващия кръг срещате Ботев с вашите съратници от Левски Станимир Стоилов, Цанко Цветанов, Александър Александров и пак с футболисти, играли под ваше ръководство. И пак ще ви питаме за „сантименти"...
- Сантименти към никого. Когато си човек, който най-вече иска да побеждава, не може да допускаш сантименти. Приятели - да, но извън терена, преди и след мача, футболът е спорт - без да слагаме етикети „война” или „на живот и смърт" - в който всеки иска да победи, независимо какво му е на сърцето. Ако имаш само миг колебание дали да победиш, не си спортист и човек, достоен за уважение. Това е смисълът на спорта.