ПЛАМЕНей, Родино!
За първи път от 23 дни днес Варна не протестираше. Не и по начина, по който вече свикнахме. Днес нямаше скандирания, лозунги и шествия. Днес Варна замълча, притихна до десетки запалени свещи - всичките до една малки късчета от голямото сърце на Пламен. На Пламен, който горя, за да събуди съвестта на хиляди.
Днес, когато сърцето на Пламен е угаснало завинаги, неговите приятели от инициативна група "възПЛАМЕНяване" призовават:
Да направим грамада !!! Нека всеки да донесе Камък ....
... да направим грамада пред общината!!
"Грамада" е поема от Иван Вазов. Разказва се за кмета Цеко.
Колкото повече губи одобрението на съселяните си, толкова повече се озлобява и сътрудничи с потисниците им. Съселяните го наказват с колективно проклятие: попът забива кол в земята и всеки който минава оттам, оставя по един камък.
Купчината скоро се превръща в могила. Ние от поп нямаме нужда. Мястото го определи Пламен - пред парадния вход на общината, на площадката между стълбите, където горя. Днес видяхме, че там се трупат цветя и си казахме: може би така е по-добре, да има знаци на любов и почит, не на омраза. Сега се оказва, че махат цветята...
Време е камъните да започнат да се трупат.
