Варна излезе от "аварийната" лента, вече е време за темпо

Сложихме край на ерата на кръпките, казва кандидатът за втори мандат Иван Портних

Иван Портних е на 38 г. От 2 г. е кмет на Варна и кандидат за втори - вече пълен, мандат. Завършил е международни икономически отношения в УНСС. А MBA (Master of Business Administration) получава в Institut de la Francophonie pour l’Administration et la Gestion, Sofia и Universite de Nantes, Франция. През 2007-2008 в Cornell University (eCornell), USA, получава Master Certficate in Hotel Revenue Management. А година по-късно в същия университет и Master Certificate in the Essentials of Hospitality Management. Работил е в "Данон България" АД, а над 10 години е управлявал един от най-успешните туристически комплекси по Северното Черноморие - "Гранд хотел Варна". Щастливо женен. Има син на 6 г. и дъщеря на 15 дни.

- Г-н Портних, защо избрахте да бъдете "невидим" в тази кампания? Опонентите ви обвиняват, че се криете от дебат за Варна.

- Невидим за кого? За опонентите - сигурно. Но аз съм на 38 г. и все още съм доста далече от проблемите с паметта. И, като съм казал през юли 2013-а, че моите работодатели са варненци, съм имал предвид точно това. И през всичките 27 месеца като кмет, и сега - в рамките на кампанията, не съм спрял срещите и разговорите с варненци за това какво е нужно на града ни, за да си върне подобаващото място на определящ за развитието на страната град. И мисля, че стъпихме на верния път за темпото и посоката на развитие.

Сигурно на опонентите ми е удобно да ме наричат невидим, защото промяната на Варна е повече от видима.
А те, като нормални хора, отвъд опорните точки на партийните си централи, съм сигурен, че виждат това.

Видими са и новите десетки километри изцяло асфалтирани булеварди. Видими са преобразените места за игра на децата ни. Видим е новият пешеходен ринг. Видима е първата отворена за граждани зона от Морска гара. Видими са значително по-уютните и обгрижвани зелени зони. Невидими за очите са километрите подменена водопроводна и канализационна инфраструктура под новоасфалтираните булеварди, но нея всички ние ще я ползваме дълги години, без да страдаме от всекидневни аварии и разкопки. Невидими са опашките за записване на децата в първа група, защото тях просто вече ги няма. Места в градините има за всички деца във Варна. Затова приемам това противопостяване с видимите и невидимите като игра на думи и стандартни предизборни остроти.

Сигурен съм, че няма човек, който да не е доволен, че сложихме край на срамната ера на дупките и кръпките,

в която Варна живя прекалено дълго време, и вече можем да мислим за бързото икономическо развитие на града ни. След изборите всичко отново ще си дойде на мястото. И всеки от нас ще се захване с работата си. Това е мое дълбоко убеждение.

Затова не смятам, че телевизионните дебати са форматът за големите истини за управлението. Хайде да си говорим истината и да видим какво показва опитът: предизборните дебати се изродиха в голям телевизионен сеир, в който никой не отправя послания към избирателите, а само търси как да уязви опонента си. Какво, ако не махленска свада, е това? Не съм привърженик на подобни говорилни. Там, включително хора с качества, губят облик в стремежа си да надвикат един или да отричат небивалици по свой адрес. Не ме търсете там. Предпочитам да работя така, че резултатите да са наистина видими с невъоръжено око и да инвестирам времето си в среща с хора, които и да не са доволни от мен, ми поставят своите изисквания и аз поемам ангажимент за решаване на проблема им. Всичко друго, с цялото ми уважение към опитите на медиите да осигуряват публичност на предизборните дискусии, се превръща в неплодотворна и често срамна караница между иначе възпитани, умни и зрели хора.

- Успяхте ли да свършите за града всичко, което си бяхте обещали преди малко повече от две години, когато в извънредна ситуация поехте управлението на града?

- Аз съм човек, който влага страст, цялото си време и енергия в работата. Затова, естествено, има много неща, които ми се искаше да свърша, но не стигна време. Въпреки това обаче съм доволен от тези 27 месеца активна работа. Те стигнаха за най-важното - да извадим града от аварийната лента, в която се движеше, и изоставаше от Бургас например. А това е най-важното. Защото знаете правилото: стабилен дом не се строи върху гнили основи.

Сега е време да наложим темпото, с което да отидем там, където Варна винаги е била - на върха - както на икономическото развитие, така и на добрите управленски практики.

Да, има гласове, че сме хвърлили много усилия и средства във визията на града. Но мъдрият ни народ неслучайно казва: по дрехите посрещат, по ума изпращат. Няма нормален инвеститор - почтен и с биография, който да пожелае да инвестира в град, по чиито улици си е разбил колата, докато търси общината.

- Как стана така, че след 14 години на "няма пари" - за нови улици, за детски градини, за тротоари, игрища и зали, само за 2-те години на вашето управление тези средства бяха намерени?

- Проблемът не е в липсата на пари, а в желанието и умението да ги насочиш, където трябва, да ги похарчиш по възможно най-ефективния и полезен начин, да осигуриш дълготраен ефект от инвестицията.

Най-напред заложихме на активна работа по европейски проекти. И не просто догонвахме, а доказахме, че там работим резултатно. За две години във Варна бяха привлечени над 300 млн. лв. - толкова средства не са влизали в града през целия период на прехода. А за следващата година вече имаме осигурено финансиране за още 220 млн. лева.

Паралелно с работата по европроектите наложих строг финансов контрол върху събираемостта на стари задължения към общинския бюджет.

Наследихме 60 млн. просрочени вземания от фирми и физически лица. В това число и такива, толерирани с години да не плащат задълженията си, някои от които бяха изгубени безвъзвратно поради давност.

След ударната кампания, която започнахме по събирането на тези средства, днес просрочените задължения към общинския бюджет са вече наполовина - 31 млн. лв.

Правилното разпределение на средствата в общинския бюджет също е много важно. Целият ми професионален опит преди да стана кмет е бил насочен към това - икономически ефективни дейности и разходи за тях. В общинския бюджет резерви за икономии намерихме например чрез излизането на общината на свободния пазар на ел.енергия.

Спряхме да плащаме за некачествено свършена работа - наложих безпрецедентни глоби на почистващите фирми, строителните пък трябваше да отстранят за своя сметка всички дефекти, които установявахме по многобройните ремонти в града.

Друг резерв беше категоричното прекратяване на практиката с кръпките. Всеки сезон - милиони левове за кърпене на основните пътни артерии! Край на това. Ул. "Брегалница" е емблематичен пример - кърпена години наред, тя е погълнала повече пари, отколкото струваше основната реконструкция, в това число тротоарите и корекция на основите на улицата, слегнати от многобройните строежи наоколо. Ремонтирахме 14 булеварда (някои засега частично). Логично парите, които досега се харчеха за тяхното кърпене, вече ще се инвестират за ремонт на по-малките улици - отново основно: подмяна на подземната инфраструктура, преасфалтиране, тротоари, осветление, озеленяване.

- Какво научихте за управлението през този половин мандат, с който стартирахте битието си на политик?

- Не гледам на себе си като на политик. Кметът е преди всичко добър стопанин. Научих, по-скоро се уверих, че когато не се щадиш, нещата се получават. Научих, че Варна е била изкуствено държана под чертата за достъп до европейските фондове. Документите за това как са отказвани средства, връщани са спечелени проекти, а трети са били тотално забатачвани са налични в общината. Към момента градът усвоява на високи обороти над 300 милиона и е в проектна готовност за още 500 млн.. Ключовата дума наистина е темпо - на работа, на подготовка, на съгласуване, на мислене в перспектива.

- Какво предстои непосредствено в следващите 4 години?

- Щастлив съм, че се измъкнахме от трудната спирала на дупките и кръпките. Обновяването на инфраструктурата - пътна, подземна, социална, образователна и духовна, вече е в релси. Предстои "отпушването" на града. С осигуряване на алтернативни маршрути към и от магистрала "Хемус" чрез разширяване на бул. "Цар Освободител" и удължаване на бул. "Сливница" до "Метро" и на бул. "Левски" до бул. "Владислав".

Машината е задвижена и сега нашата амбиция е междублоковите пространства и малките улички в кварталите да се променят до неузнаваемост.

Имаме своите работещи модели за модернизиране на училища, читалища и здравни заведения. Надявам се това високо ниво на готовност по тези направления да освободи капацитета ни да планираме и по-мащабните промени във и около Варна.

Сериозни длъжници сме на академичната младеж в града. Студентите ни имат право на своя територия с нужните условия за развитие на практическа наука и прилагане на креативните им и иновативни идеи. И като казвам "прилагане", имам предвид и прилагане в ежедневието на града. Варна трябва да се превърне в "умен град".

Първите стъпки за това са направени - въвеждаме SMART карти за градския транспорт,

автоматизирана система за управление на кръстовищата, която да осигурява предимство на автобусите, проследяване на трафика в реално време на всички мобилни устройства, както и на табла по спирките и в автобусите, есемес заплащане за паркиране. Но има и още много какво да се направи: енергоспестяващи сгради, използване на отпадъците за производство на енергия - електрическа и топлинна, дистанционна помощ на болни и самотни хора, използване на водорода в Черно море. Младите иноватори имат голямо поле за действие, а ние сме с широко отворени обятия, за да приложим техните разработки.

Длъжници сме на децата между 6 и 16 години - за тях са нужни модерни бази за спорт, поне един наистина мащабен атракцион и места за творчество и забавление. Длъжници сме на високотехнологичните компании и модерната индустрия - за тях е нужна адекватна инфраструктура, за да се базират именно във Варна.

Казвам всичко това с дълбокото убеждение, че работата ни по тези направления не търпи отлагане. За да е градът ни не просто избрана младежка столица през 2017 г., а място, на което младите хора идват и не намират причина да си тръгнат.