А как се постига политическата воля?

И тази седмица България остана извън шенгенската ограда, все така атакувана от мигранти. Част от министерствата продължиха състезанието за най-екзотична идея. А във Варна, докато кандидатите за местната власт обещават, проблемите сами напомнят за себе си. Дали България е готова да влезе в

затворения клуб на най-сигурните държави

в Европа, беше обсъждано за пореден път в Люксембург. За пореден път позициите "против" нас /и Румъния/ бяха повече. При визитата си във Варна Доналд Туск отговори защо. Като ни похвали, че добре пазим границите си, председателят на Европейския съвет напомни – Европа иска от нас и гаранции, че реформата на съдебната власт, борбата срещу организираната престъпност и корупцията ще продължат. Премиерът Борисов прие потупванията по рамото, декларира, че границите ни са даже по-добри от шенгенските, напомни нежеланието да сме бежански център и стигна дори до енергийната диверсификация. Но не коментира нищо по останалата част, с която Туск ни каза, че оставаме извън Шенген заради

това, което става вътре в границите ни.

Докато в Евксиноград се разменяха тези комплименти и напомняния, във Варна /а и в страната/ темите все повече ставаха предизборни. Има изобилие от обещания, което не е изненада. При почти всички кандидати липсва конкретна програма, което остава незабелязано от избирателите. Анализите обикновено спират до прическата и близкото минало на кандидата. Семпли билбордове с някакви шарени електрически крушки /и ситно написан текст/ ни обясняват, че търговията с гласове е лоша работа. Ограмотяват ни по малко и за гласуването на референдума. Все по-осезаемата липса е на

кампания, която да ни зове към урните.

Досега управляващите редовно организираха агитация. Сега очевидно няКОЙ не иска. Дали това не е знак, че трябва да се активизираме? Няма да е зле да бъде издаден и кратък следизборен лексикон за местната власт – с простички цитати в стил "фейсбук-Коелю" /съдейки по това, което показват дотук много от кандидатите/. В него трябва да се уточнява, че: "дозата прави отровата" /да се прилага както при обещанията, така и при хвалбите и медийното присъствие/; "с малки суми, но редовно" /да се ползва при планирането на ремонти/; "голямото количество не винаги води до по-добро качество" /когато се изчислява колко работа да започне по едно и също време/;

"познатото зло не е по-малко зло"

/да се повтаря като мантра при всеки избор на изпълнител за ремонт/; "милион, похарчен за едно място, изглежда по-добре, милион, похарчен за целия град, има по-голям ефект"... През седмицата обаче кандидатите се занимаваха повече с правенето на впечатление, не винаги добро. След пируетите, които СДС и Янко Станев трябваше да правят дни преди края на регистрациите, неприятностите им продължават – през седмицата се появи и декларация на "Отечество", че остракизъм ще има и в бъдещия общински съвет. Разбира се, тежестта на заплахата за неучастие в общо мнозинство със Станев много ще зависи от това кой колко съветници ще вкара. Тия дни Варна се сдоби свой представител и в

класацията за най-нелепа агитация –

заслугата е на тръгналия за реванш Кирил Йорданов, чийто щаб заложи на плакат с футболисти в специфична, но не съвсем футболна поза. Футболна намеса имаше и в хоровото гражданско пеене на "Кой уши байряка" пред ДПС, където фенове на "Спартак" скочиха на дошлите със знамена на "Атака"/които явно са забравили, че партийният им бос беше част от тройна коалиция с участието на ДПС/. Така Движението продължава да трупа "жертвен" актив, с който да надъхва електората си, псевдопатриотите се издигат в собствените си очи, а

зад кулисите всички са доволни.

И от реформаторите се разписаха - с идеята Дупката да стане библиотека, след като дори триото Борисов-Дянков-Рашидов не успя да изтръгне споразумение от Гергов. Макар че реформаторите тази седмица си имаха по-голяма пи-ар беля за разчистване, след като разпратиха на медиите интервю, преведено през компютърна програма. Проблемът обаче не е само реформаторски – всичко предизборно, на което се дивим, е продукт на нечия много дипломирана мисъл и илюстрира как от години бутаме по склона грамотността – базова и функционална, а после се изненадваме от резултата. Не само липса на грамотност обаче има в най-фрапантния случай през седмицата, когато в Самоков биха журналисти, разследвали търговията с гласове. От една страна тарторът на побойниците е със

седем присъди и висящо разследване

/заради заплаха за убийство срещу полицай/, а от друга – е втори в листата за общински съветници. Хванат и в лъжа, Трайчо Василев сложи край на спора с непробиваемата реплика: "аз съм циганин, позволено ми е да лъжа". Всъщност ромският барон от Самоков е просто еманацията на вносните "професионалисти“ и местните "калинки“, които добре поживяват на наш гръб, мислейки си: "аз съм хитър, позволено ми е да лъжа". Пиже от Самоков просто го каза на глас. През седмицата имаше и един относително печеливш от предизборната битка – варненският Кръвен център, където са се наслушали на обещания. Тази седмица екипът там успя към поредната порция думи да

добави и малко кандидат-кметска кръв

за нуждите на болниците. Черният пи-ар още не се е развихрил, но ударите под кръста започнаха. Трудно е да не се търси предизборна мотивация в изтриването на Фейсбук-групата "Варна може да защити Морската си градина", а още по-трудно – в появата на две нови "оригинални“ групи за около час след акцията /но без архива от снимки и документи за нарушенията в парка и по Крайбрежната алея/. Може би щеше да мине за случайност, ако през тази кампания беше продължена темата за Крайбрежната алея, но тя окончателно изпадна от говоренето на всички, ангажирани с някаква власт. А ако проектът успее да разцепи градината успоредно на морето, останките от Морската градина ще са единственото, до което варненци ще имат достъп, защото лъскавите частни придобивки на практика

ще разделят града от морето.

Проба на търпимостта беше направена тази седмица, когато беше вкаран /отново/ багер в заградения парцел пред Делфинариума. От Общината побързаха да обяснят, че се прави проучване на основите /с разрешително с изтекъл срок/. За това нарушение имало съставен акт. Сега остава да видим ще изникне ли нов строеж зад старателно уплътнената ограда. И през тази седмица в държавната власт продължи соцсъревнованието кое министерство ще ошемети по-здраво населението. От финансовото се похвалиха, че ще приключим годината с по-добри резултати, отколкото те са очаквали, и догодина заплатите ще се вдигнат, а икономиката ще ускори растежа си. В същото време обаче министър Горанов продължи с промените на закони, с усложняването и

утежняването на правила и данъци.

Колегата му Москов обаче поведе по точки. Първо раздели диагнозите в основен и допълнителен пакет, но остави възможността по всички пътеки болните да могат да се отчитат и като спешни, и като не толкова спешни - иначе казано, за прием веднага и без доплащане или с изчакване и доплащане /и най-вероятната последица ще е да си плащаме и за влизане в безплатната листа/. След това разбрахме, че за да влезем в болницата или да си купим лекарство от аптеката, ще трябва да показваме пръст. От началото на следващата година обслужването щяло да става само срещу пръстов отпечатък и това щяло да прекрати източването на Здравната каса /която не е точно ресор на министъра/. А ако някой си лепне всичките пръсти върху горещ бушон,

ще чакат ли да му избият нови отпечатъци,

или все пак ще се смилят да го превържат на вересия? И ако дори се абстрахираме от факта, че здравният министър е замислил да събере досиета, на които и Гестапо би завидяло, не забравихме ли прекалено бързо следното: "От днес здравноосигурените влизат в болница само срещу личен документ. Вчера изтече тримесечният гратисен период, в който болниците трябваше да се снабдят с четци за личните документи на своите пациенти." Новината е от първи април тази година. Тогава министър Москов гордо обяви, че след като са похарчени 24 милиона лева за купуване на идентификатори и четци на карти,

вече няма да има източване на касата...

Свой принос даде и междуведомствената група, която трябва да промени наказанията за шофьори-нарушители. През седмицата, в която в Пловдив, например, намалиха наказанието на мъжа, който смаза момиче на автобусната спирка, законотворците решиха, че е добре да предвидят още по строги наказания. Има затвор за участниците в гонки, още по-високи глоби - за употреба на алкохол, превишена скорост, каране и возене без колан, а за ред нарушения – от каране без книжка до неплатени глоби, ще се свалят номерата на автомобила. Вероятно нищо не е прекалено, когато целта е

да се спаси човешки живот.

Макар че ако това беше целта, тя доста успешно би могла да се постигне и със сегашните закони. Ако се прилагаха бързо и както трябва. Но вероятно най-безумното решение на седмицата е на Администрацията на Министерския съвет. Там ще похарчат 2 милиона лева за проект с дълго заглавие, който трябва да отговори на въпроса доколко са интегрирани ромите /и като очевидно предварително признание, че не са - да подготви поредната Система за интеграция/. И макар че бърз и ясен отговор може да бъде получен на цената на

едно билетче до най-близката махала,

в черната дупка на говоренето за ромската интеграция ще потънат още пари, отивайки там, където отдавна е пратена и самата интеграция, за да освободи място за доходоносното говорене за нея. Въпреки законотворческите напъни и предизборната суматоха, през седмицата имаше нормален живот и дори добри новини. 15 млади преподаватели от Варна получиха поощрения за мотивацията си в професията. Започна и

офанзива срещу собствениците на стари сгради

паметници на културата, които не се грижат за тях – със заповеди, с конкретни предписания за мерки и огледи. Очакванията са този път видими резултати от заповедите да не се чакат с години. Жива елхичка украси ремонтираната част от Кооперативния пазар. Макар че пожеланията "дано да дочака Коледа" не говорят добре за гражданския ни дух. С 14 нови заглавия започна и поредната "Златна роза" - фестивалът на българския игрален филм. Церемонията за откриването беше изненадващо скромна - вероятно защото други градски фестивали прекалиха с холивудската си помпозност и започнаха да предизвикват

повече смях, отколкото усмивки.

Само дето дъждът, с който приключи работната седмица, за пореден път показа, че и този ремонт не можа да се справи с оттичането на водата и реките по улиците. Тия дни Варна беше домакин и на заседанията на две комисии на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Електронните услуги за гражданите и борбата с корупцията като начин да се увеличи сигурността в региона, обсъждаха депутати от черноморски и балкански държави. На българската страна се падна да представи опита на държавите при въвеждане на @-държавата /макар че депутът-докладчик вероятно е бил ученик по времето, когато у нас едни хора усвояваха едни пари за електронни услуги, които

така и не сме ползвали още/.

Къде какво правят срещу корупцията обобщи грузинецът Михаил Мацхавариани, който имаше всички основания да е доволен - за десет години държавата му се е придвижила с 32 места напред в класацията според индекса на корупция. Твърди, че рецептата е проста – политическа воля, законодателна база, чист съд и минимум държавно участие в процесите. А как се постига политическата воля? "За това трябва да мислят хората, когато избират", гласи грузинската препоръка. Можем поне да опитаме.