Седмицата: Правото на глас и правото на избор

Без цензура

03-10-2015, 09:19

Снимка:

© Pixabay

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Размина ни се поредният край на света. Беше насрочен за 28 септември, ако сте пропуснали

Седмицата минава под знака на тиха и скучна кампания. Форумните коментатори се забавляват с физиката и облеклото на кандидатите, но пропускат дори партията им (а за съществуването на програми вероятно и не подозират). Няколко нива по-високо повечето експерти правят

същото, но с по-сложни думи.

От Варна явно пак се чакат изненади, защото именно с местни кандидати започна специфичната форма на развлечение "телевизионен диспут". Не стана ясно само защо, след като варненските кандидати бяха толкова важни, те ходиха до София. Докато в ООН, където дойде ред на Саудитска Арабия да оглави защитата на човешките права, обсъждаха какво да правят с мигрантите, ИДИЛ и Асад, Русия атакува територии в Сирия. Дали "Ислямска държава" ще намалее не е сигурно, но пък вълната, която залива Европа, ще се увеличи. А откриването на вода на Марс се класира

в раздел "Любопитно"...

Във Варна, независимо от изборите (или тъкмо заради тях) уличните ремонти продължават, като скоростта на работа е видимо по-висока от това, което гледахме през лятото. По булевардите се появяват и "интелигентни" лампи, които ще пестят ток. По-паметливи напомниха, че преди пет години пак имаше подмяна със същия аргумент, този път поне финансирането е с безвъзмездна помощ от фонд "Козлодуй". Из предзиборните теми се загуби друга, доста по-важна за варненското всекидневие, а и за бъдещите общинари – ще се справи ли общинският "Градски транспорт" с дълговете си. Тази седмица фирмата направи

трети опит за заем за една година,

за да покрие дългосрочните си задължения. Сега очакванията са по-оптимистични (поне за заема), защото дружеството получи разрешение да заложи и имоти срещу очакваните пари. През седмицата завърши официално и туристическия сезон. Ден след това регионалният министър също поговори за пари - събраните глоби в туризма са над 1 милион лева. Лиляна Павлова потвърди и казаното във Варна – че прекратява четири концесии заради нарушения. Нарушителите са на юг, отличниците – на север, което обаче не е особено утешително, защото за новите туристи лошото впечатление е "от България". А и

проблемите са еднакви и на север, и на юг,

макар и в различен мащаб – не стигат спасители, медици и оборудване, не се спазват разпоредбите за търговска площ. Още по-лошо – това са проблеми, за които браншът и администрацията си говорят едни и същи неща от години, докато нарушенията се повтарят. Този сезон се очакваше промяна заради вече съществуващото ресорно министерство. След като стана ясно, че благодарение на министерството играта и догодина май ще се играе по старите правила, концесионерите сами предложиха мерки, които да направят услугите по плажовете ни по-евтини и и по-качествени. Идеите

да стане "като в Гърция"

включват промени в закони и наредби (като създаване на плажна полиция и обучение на спасители извън БЧК), както и сериозна промяна в методиката за изчисление на концесионните вноски. Според концесионерите, докато държавата избира кандидата само според цената, предпочита този, който предложи най-много, и му изчислява дължимите суми върху броя места на плажа, няма как чадърът да стане без пари. Част от тези проблеми застъпват и кандидатите за местната власт. Предизборната кампания във Варна обаче засега не оправдава надеждите за

пикантнти или брутални сблъсъци.

А и състезанието започна (и явно ще завърши) без публичното присъствие на кандидата, сочен за фаворит, в общите диспути. Решението ГЕРБ да не праща кандидатите си за такива разговори (с няколко изключения начело с Йорданка Фандъкова) може да се тълкува като сигурност в победата. Но може да се приеме и за признание, че е по-добре да си мълчат и да им се прелива авторитет "отгоре", отколкото да споделят собствени мисли. За твърдия електорат е без значение кой вариант е верен, но който

все още се опитва да мисли,

преди да избира, може и да се замисли. Има все още такива хора, показва опитът от срещи на живо. И повечето от тях, претръпнали на обещания в предизборните програми, се интересуват от това какво са направили кандидатите досега, с какво си вадят хляба и колко успешно, откъде са им парите, научени ли са на работа и знаят ли какво работи кметът. Но дори и най-политически индиферентните разбраха, че идват избори, защото по афишарниците лъскавите фолкфурии отстъпиха на хора с костюми. Въпреки поканите на общината да се лепи само там, където е позволено, и заканите да глобява нарушителите, кандидатски ликове вече има и по трафопостове, и по стени. Добър

знак за гражданска съвест

засега е само самотната бележка с надпис "Плакат, залепен на непозволено място“, която "украси" един от афишите. Имаше и протестен флашмоб срещу лъжите, изричани по време на предизборните кампании. Минаващи през площада варненци обаче бяха раздвоени – идеята им хареса, но организаторът – политик ги смути. От друга страна, малцина от коментиращите се сетиха, че при всеки вот и те могат да протестират срещу лъжата – с бюлетината си. Други избиратели във Варна имат по-практични въпроси – част от живеещите в комплексите се чудят дали най-сетне ще се сдобият с адресна регистрация, за да гласуват. Други са разтревожени за

избирателните права на ромите,

настанени в почивната база на "Баба Алено". Съседите обаче се питат друго - дали в общината и в полицията някой се е сетил да прати повече охрана в района, или собствениците на вили просто няма да намерят това, което са оставили там в края на лятото. Някои предизборни напъни през първата седмица успяха да внушат и нуждата от нова политическа платформа – преброяване на грамотните и мислещите, признаването им за малцинство и поставянето им под защитата на закона, за да могат успешно да се умножат. Все по-очевидно е, че има нужда, след като

играта на "издънки" на ДПС

в полза на управляващите продължава да се играе по един и същ сценарий, но неизменно предизвиква едни и същи реакции. През тази кампания вместо порции и обръчи има музикален клип. След няколко куплета от "Кой уши байряка", изпети на турски, брожението е всеобщо и все така накриво прицелено. Не че топчето не трябваше да пукне. Но реакцията трябваше да е не заради балканската специфика на оплетените корени, а заради наглата и очевадна употреба на една песен в ситуация, в която (кон)текстът е много по-важен от музиката. Но уточненията вече са безсмислени –

"патрЕоти" и "майцепродавци"

отново усърдно мобилизират електорат преди изборите, докато зад кулисите вече се пресмята разпределението на спечеленото. И варненци организират групово изпълнение на песента "Кой уши байряка" пред офиса на ДПС в града в началото на следващата седмица, заслушани в популистките мотиви. По-малко имаха уши, за да чуят казаното във Варна от бившия австрийски канцлер Волфганг Шусел – у мигрантите "не трябва да се създава впечатление, че това може да продължава безкрайно дълго", а решението на кризата трябва да се търси в Сирия, включително и чрез разговори с Русия и с Башар Асад. През това време

Русия започна "диалога" едностранно –

с атака по въздуха, а от Иран тръгна сухопътна офанзива. И вероятно след Виетнам и Афганистан пак ще получим доказателство, че основното, на което историята ни учи, е, че винаги може и по-зле. Преведно на "изборен" език, означава, че дори да имаме право на глас, това не означава автоматично, че получаваме и право на избор. За него също трябва да се работи. По мигрантската криза се изказа и вицепрезидентът Маргарита Попова, според която страданията на бежанците "са

резултат от политически грешки

и самозабравили се елити". Във Варна тя поясни, че заради неспазването на правилата по света се появяват "ничии земи", от които хората бягат. Което спокойно би могла да приложи и към "домашните" ни кризи. Докато светът обсъждаше руските въздушни атаки, нашите Военновъздушни сили останаха за кратко без ръководство. Командващият генерал-майор Радев подаде оставка, защото нямаме: достатъчно изтребители, подготвени летци, гориво, тренировъчни полети. След около три часа оставката беше оттеглена – дали заради казаното "на килимчето" при "шефа", дали заради вероятността начело на въздушния флот да застане поредният

възпитаник на някоя магнаурска школа.

Все пак за света имаше и една добра новина тази седмица – размина ни се поредният край на света - поне такъв, какъвто си го представят любителите на големите взривове. Беше насрочен за 28 септември, ако сте пропуснали. Темата обаче не затихна – за първи октомври беше насрочен голям световен финансов крах, а местни врачки обявиха с такъв апломб, че над картата на България "капе кръв", че направо ни стана мъчно за астролога Лещански, който толкова си изпати заради една прокоба за земетресение. Но темата получи обилно внимание. За разлика от това, че НАСА откри доказателства за течаща вода на Марс или че у нас пак

сменят ръководството на банковия надзор...

Масовият вкус обаче оценява подобни събития чак след като последиците се стоварят върху гърба му, особено тези в банковата сфера. Учудващо дискретно премина и една друга среща у нас, но не поради липса на интерес – тази, на която Йолана Мунгенгова от политическия кабинет на комисарката Сесилия Малмстрьом, разясни за пореден път какво светло бъдеще ни очаква след подписването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Българските йесмени припомниха и светлото минало с общите

фрази за взаимоизгодно партньорство,

но отсега е ясно, че очакванията на двете страни се разминават, а за съдържанието на свободната търговия дори са противоположни. До 2017-та, когато е насрочено подписването на Търговското споразумение, не се очакват промени в американската позиция за обществените поръчки и обществените услуги, за авансовото консултиране на законодателните промени (което в момента е едностранно – Европа трябва да се отчита пред САЩ), за пълния отказ на американците да отстъпят от правото на корпорации да съдят държави в търговски арбитраж. Обещаната пълна прозрачност тези дни също беше обогатена с отказ ключовите документи да се изпращат до европейските правителства. Който иска (и са му разрешили), трябва да отиде в специалните

свръхзащитени "стаи за четене"

в Брюксел, за да види подбрани откъси. И ако за политиците е политически изгодно да продължат да се правят, че не разбират как ще свърши историята, не е много ясно на какво се дължи пасивната позиция на бизнеса, синдикатите и зелените. Все пак през седмицата имаше и еврозахарче. В Брюксел гласуваха, че от средата на 2017-та пътуващите в рамките на Евросъюза няма да плащат високите тарифи за роуминг. У нас депутатите усърдно твориха закони тази седмица. Така шофьорска книжка ще се взема след

завършен десети, а не осми клас.

Сега остана да разберем дали още две години в училище (които според всички препитвания не водят до особени качествени промени) ще спрат тези, които се карат пили, разсейват се и се държат така, сякаш преди да седнат зад волана, Господ им е направил някъде copy/paste. Или тези, които изобщо не си дават труда да вземат книжка, преди да се качат в колата. Депутатите обаче не спряха дотук – те определиха законодателно част от учебното съдържание, като забраниха в училище да се изучават престъпленията на комунистическия режим у нас. Затова пък от раздел "Култура" (?!?) на един сайт тази седмица стана ясно, че усилено се търсят пари за филм, посветен на

мутренската легенда за Жоро Илиев

и за трогателната любов със съпругата му. Може би стигнахме етапа, в който след чалгата в излъскането на мутренското минало се включват и по-високи изкуства, за да е по-комфортно на наследниците. Затова не е повод за изненада, че тази седмица хванаха 18-годишен ученик – трафикант на мигранти, арестуваха офицер от ДАНС – къртица на трафиканти, а новините за "войни" в разтърсващите телевизонни формати са по-добра позиционирани (и по-четени) от тези за войната в Сирия. А във Варна тази седмица се появи малко островче на надежда. Димитър Желев, собственик на книжарница, направи за децата в квартала си малка читалня на детската площадка, остави им книжки за четене и оцветяване и обеща да ги сменя с нови. Идеята му е децата (и главно родителите им) да свикнат, че

книгите могат и трябва да са навсякъде

край нас. Вероятно ако и по-големите зарежат "Винету" и почетат малко киберфантастика – Уилям Гибсън или Нийл Стивънсън, например, ще открият как изглежда бъдещето, към което сме тръгнали. Защото 70-80 процента от "кибер"-нетичното вече съществува поне експериментално, а "фантастичната" част звучи като достатъчно достоверна социологическа скица на това, което ни дебне зад ъгъла. И времето за реакция изтича.