Седмицата: Празнично

Мисия Варна

15-08-2015, 09:27

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Честит празник на всички варненци – където и да са по света. За града седмицата разбираемо мина в подготовка за празника и в мрънкане защо се прави едно, а не друго. Окончателно разбрахме, че националната ни сигурност работи по формулата „лудия и Господ го пази“. Стана ясно, че писането на актове е единственото противодействие на опитите да си убиваме децата по пътя, както и че всяко благоприличие пред смъртта, дори на дете, изчезва, ако могат да бъдат грабнати пет минути медийна слава покрай бащата на детето. Разбира се, всички, които надълго и нашироко се възползваха от трагедията в президентското семейство, го направиха, за да обяснят колко е лошо да се прави така... Днес Варна празнува,

фонът за празника е шарен

Програмата е такава, че има за всеки по нещо (защото идват избори или защото гражданите го заслужават – според различни версии от седмицата). Най-много критики продължават да отнасят фонтаните и цветарниците (от които иначе има доста изскубнати цветя за вкъщи). Дали заради празника или заради глобите – на една малка варненска улица, разбита от двата започнати строежа, внезапно се появи нов асфалт върху дупките. Най-сетне започна асфалтирането на затворения участък от „Червения площад” до „Чаталджа”

През седмицата като подаръци за града бяха опаковани някои министерски решения. Първо кабинетът прехвърли на Общината над четири декара държавни имоти в Салтанат (обещавани от няколко години). Плановете са там да има „обществено-обслужващи дейности, паркове, зелени площи”, а от това как написаното на хартия ще изглежда на място, ще зависи какво ще се увеличи –

местата за разходка или поводите за протести

Пак през седмицата кабинетът гласува и пари за проучване на свлачището на „Трифон Зарезан“, за да се изготвят варианти за възстановяване и укрепване на пътя. Свлачището, ако не помните, е регистрирано още през 1972-ра и от тогава досега упорити индивиди (не без институционално съдействие) тестват търпението на природата. Което очевидно се е поизчерпало, без това да ни е послужило за урок. Голямата варненска придобивка на седмицата е новият център за управление на корабния трафик, който събира на едно място са всички дейности за контрол на корабите до северната граница. По рано през седмицата от Варна образователният министър предизвика смесени чувства у малките ученици и родителите им, като обеща за 15 септември методически указания, които да показват къде

какво е сбъркано в учебниците

на началния курс. Вероятно от тях полза могат да имат бабите и дядовците – любители на судоку, защото ако авторите на указанията са същите като на учебниците, сравняването ще е като разбиването на тайните на Розетския камък. Друго, което поиска министърът, е програмите на учениците да се правят според изискванията на бизнеса /изказване, което по смисъл не се променило от времето на ПУЦ-овете и УПК-тата, но така и не успя да се изпълни със съдържание/. Но промените очевидно вече са спешни, защото поредното проучване на студенските желания показва, че най-много кандидати има за специалности, за които после няма търсене на трудовия пазар. Сред тях е и педагогиката, която след преживения срив пак става търсена, но безработицата сред завършващите е над средната за страната /въпреки всички оплаквания, че всички искат млади преподаватели/. Но промени очевидно се задават, защото в портала за обществено обсъждане, където образователното министерство обича да тества идеите си върху и без това стресираните родители, беше пуснат поредният документ – този път за тока как

учителите да станат основна „бойна единица”

срещу радикализирането, ислямизацията и тероризма. Наесен текстът трябва да влезе за гласуване от министрите, очакванията са дотогава в него да се появят поне някакви конкретни тези как ще се случва това, защото в момента, дори и при внимателно четнене, няма нито една. А от обучение за самоспасяване имаме нужда всички, след като през седмицата видяхме упражненията на тема „национална сигурност”. Полиция и прокуратура си разменяха гневни реплики кой точно е пуснал двама джихадисти да се разхождат из медиите, докато накрая дружно ги обявиха за „фалшификатори на паспорти” /все едно джихадистите не са сред купувачите на едро/. Неразборията и говоренето на няколко гласа едва ли са изненада. Появата им по тема, свързана с тероризма, просто е като черешка върху нещо, което определено не е торта. Но винаги можем да се утешаваме, че е нарочно – за да объркаме лошите. През седмицата обаче все по-объркани ставахме ние, докато всяка сутрин четяхме за все по-изобретателните начини, по които

едни българи убиват на пътя други българи

От началото на годината само сред децата - жертви на пътя има две, които са се опитвали да карат кола, седем са блъснати, докато вървят пеш /при това не по средата на магистралата/, а осем са загинали като пътници /най-често – возени от родител/. И дори когато някъде има ясни индикации, че е въпрос на време местните автоталибани да убият някого, цари тишина. Докато не дойде ред на съболезнованията. В един от най-драстичните случаи – този в Лесидрен, противодействието преди двойната детска смърт е било под формата на протоколи, а диагнозата на местните за убийците: „безнаказаност”... Държавата още не е обявила поредната кампания, в която едни хора ще вземат едни пари, за да говорят баналности, докато писането на протоколи продължава. Църквата обаче се разписа и обяви, че в Бачковския манастир готвят молебен против катастрофите. Което е съвсем в духа на все по-старателно насажданото средновековно отношение и към битовите, и към висшите житейски въпроси. И не си мислете, че у нас Средновековието е свършило към XVII век, Йежи Станислав Лец отдавна е открил, че

всеки век си има своето Средновековие,

а ние тази седмица се заехме да осигурим много нови доказателства за това. Литри мастило се изляха в спорове дали нитратите в чудодейната вода от Плиска я правят по-малко вълшебна /липсваше единствено аргументът, че при този състав тя просто би свършила работа за поливане на чушки, а не на министерски колена и глави/. Накрая стана ясно, че ситуацията се е развила по класическата формула „за каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари”. Осем милиона лева поиска Божидар Димитров, за да възстанови голямата базилика в Плиска и се опита да ни мотивира и засрами със сравнения с Колизеума, /където, кой знае защо, никой още не се е сетил да организира турнир в римски стил/. Аргументът на дипломирания историк защо Плиска заслужава, е, че старата ни столица е първият каменен град в Европа... Не мина и без вездесъщата Ванга, предсказанието вече звучи
„когато се възстановят държавните църкви, тогава ке се оправи България”

Или поне личният бизнес на избрани хора.

В резултат на споровете и нитратите пропадна вестникарската акция за подаряване на мускалчета с "жива вода", макар че имали разрешение от Божидар Димитров (който май не е институцията, която се разпорежда с подземните богатства на страната). Вопълът им беше искрен – „какво ще правим с върволицата от хора, които всеки ден се редят на опашка пред кладенеца". Като начало – наредените на опашката могат да започнат да четат нещо различно от пресата за долни гащи на звездите и наръчници как да си намерят мъж-милионер, а след това вълненията дали нитратната вода може да е чудодейна, ще отпаднат сами. Междувременно на по-висшите сили (и на гравитацията) им писна и кладенецът започна сам да се затрупва. Съвсем закономерно след истерията около детето на президента, чудотворните води, джихадистите под прикритие и още подобни сензации, пак плъзнаха призиви „да се откажем от тъпата българска журналистика”. Преди подобна радикална стъпка обаче имаме нужда от отговора на един въпрос: „докато имаше умна,

защо никой не си даваше стотинките за нея

и защо и сега никой не иска да плаща за малкото оцелели”? Във Варна в предпразничната седмица темите не бяха толкова духовни. Един от въпросите беше дали дойде време за изпълнение на обещанието за събаряне на незаконните къщи в „Максуда”. Ако не помните – решението е за 61 постройки, взето е преди повече от година, има и фирма-изпълнител. И тази седмица обаче темата не стана нещо повече от рециклирана дъвка. Отлагането засега е за следващата седмица. През седмицата бяха издадени и два президентски указа – за насрочване на местните избори и за провеждане на

удобно окастрения референдум

за дистанционото електронно гласуване. Веднага след това членовете на младежката организация на ГЕРБ окупираха ЦИК, за да не изтърват реда за регистрация и да нарушат традицията (не е известно дали преди това са ръсили мястото с чудодейна вода или им се е разминало само с обикновената, с която ги черпили състрадателни червени партийци). Във Варна нумеролозите и врачките (още) не са толкова на почит, затова пък започна парцелирането на проблемите. След като казусът с „Чайка” беше решен (без особената помощ на политиците), а социалният блок още се разиграва от националистите, ДСБ се заеха с безводието в „Изгрев”. В което няма нищо лошо – така повече градски проблеми имат шанс за решаване - стига всяка партия да си изпълни обещанията. Тази седмица внесоха и акта срещу Веселин Марешки заради панаирите около пицария „Ред хот”. Обвинението е за лека телесна повреда на длъжностно лице, въпреки спорната формулировка за присъствието на Костадин Костадинов като общински съветник. Това, което обаче може наистина да раздвижи изборите и да превърне Варна в забавно място (в случай, че обичате черен хумор), е лансираната версия, че

Кирил Йорданов чака Деня на Варна,

за да се кандидатира отново за кмет на града. Пак тази седмица 18-годишният варненец Йордан Ангелов показа рекорден резултат на тестовете на МЕНСА. И да, правилно се досетихте – догодина ще му честитим празника на родния град дистанционно. Още отсега той е решил, че когато завърши, заминава в чужбина. Дали ще се върне? И дали останалите варненци ще живеем тук с удоволствие или само защото няма къде другаде, все пак зависи от самите варненци. Можем да поработим за шансовете си за промяна. Или да чакаме следващия дъжд от падащи звезди, за да си пожелаем оправяне на проблемите.