Единственият проблем на българите в Унгария са учителите за детската градина

Унгария е една от малкото страни в Европа, в която българите не се възприемат като евтина работна ръка или пък пиявици на социалната система. Подобно е и отношението в съседната й Хърватия, а причината за това - една и съща. Българските градинари, заселили се миналия век в Австро-Унгария, не са посели ветрове и затова техните потомци не жънат бури. Уважението към българската общност днес е изключително тяхна заслуга, а годините не го подставят под съмнение.

"Бъдещето се гради не само с мотика, а с отворени очи и с вяра в Бога" - такъв е бил девизът на Лазар Иванов, създал преди 101 г. Градинарското сдружение, което днес се нарича Дружество на българите в Унгария. Надалеч е гледал Лазар Иванов, защото днес неправителствената организация е една от малкото, съществуващи повече от век без прекъсване. Само няколко спортни клуба в Унгария могат да се похвалят с толкова дълъг живот.

"Градинарите са в основата на доброто отношение към българите в Унгария. Направили впечатление трудолюбието си и никога не са провокирали унгарското общество", казва Данчо Мусев, който е председател на Българското републиканско самоуправление и заместник-председател на Дружеството на българите в Унгария. "Когато сме искали нещо от унгарската държава и ние сме давали в замяна. Ето пример, държава дава имот, а българите строят културния дом. Така, запазвайки българщината, се интегрират в унгарското общество", добавя Данчо, който е внук на градинаря Йордан Мусев, установил се в Унгария преди Втората световна война.

"Фактът, че на българите в Унгария се гледа с добро око, се дължи без съмнение на градинарите. До ден днешен има хора, които пазят добри спомени от тях. Били са им съседи или пък са пазарували зеленчуци от пазарите", казва от своя страна Андреа Генат, която е секретар на администрацията на Българското републиканско самоуправление. Андреа е унгарка, но говори български език без акцент. "Научен интерес ме срещна с българския. Следвах руска и немска филология. Имахме лекция "Увод в славянските езици", на която разбрах, че в българския няма инфинитивна форма. Тогава си казах, че този език е за мен", казва с усмивка тя. По думите й фактът, че исторически България и Унгария никога не са били в конфликт, също предопределя отношението към българската общност.

Чешма в памет на българските градинари беше издигната миналата година недалеч от Босненския площад в Будапеща. Поводът бе 100-годишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, а мястото не беше случайно избрано.Някога на това място е имало пазар на едро където българските градинари са пласирали стоката си", уточнява Андреа Генат. "Чешмата пък е връзката с извора и с най-българското", добавя от своя страна Данчо Мусев. Според данните на последното преброяване в Унгария 3500 души са се определили като българи. 6000 души пък имат някаква връзка с българската общност. Гръбнакът й обаче са потомците на българските градинари. През последните 15-20 г. в страната има нова емиграция, но тя не е толкова масова колкото в Великобритания и Испания.

Има българи, които са консултанти в известни финансови институции. Много наши сънародници работят в неправителствени организации. Немалък е броят на смесените бракове. Най-много са българите в Будапеща и населените места около нея. Потомци на градинарите ни днес живеят в Дебрецен, Печ и Мишколц. "Българското малцинство се смята малобройно като численост, но като активност и институционна база сме силни", казва изпълнен с гордост Данчо Мусев.

Българското републиканско самоуправление е сравнително нова структура. "Това е структура, която има всяко официално признато от 13-те малцинства в Унгария, от 1995 г. Всяко от тях има право по време на местни избори, където има над 30 души, да се насрочва вот за даденото малцинствено самоуправление.

Бюджетът ни е деклариран в бюджета на Унгария, а по този начин се гарантират средства за образователна, за културно-просветна и издателска дейност", уточнява Мусев. На българската общност в Унгария може да завиди всяка наша диаспора по света. Българите имат училище за роден език, което е подобие на неделните, но формата му е уникална. Посещава се от 80 деца в Будапеща и в населените с българи места, като обучението е всяка вечер. 5 часа в седмицата се изучава език и народознание. Учениците могат да положат матура по български, като той се вписва като чужд език в унгарската им диплома.

"Български вести" е вестникът на общността, който излиза всеки месец. Списание "Хемус" пък се отпечатва два пъти в годината. Театър "Малко театро" има много представления, дори и в София, а ръководителката му Габриела Хаджикостова е една от изявените ни сънароднички в Унгария. Била е лично награждавана от премиера на страната. Българите в Унгария могат да се похвалят и с няколко фолклорни състава. Деца, юноши и възрастни намират своето място в "Росица", "Янтра", "Мартеница" и "Зорница".В тези ансамбли се включват дори и унгарци.

Българите имат своя църква и културен дом, които са построени респективно през 30-те и 50-те години на миналия век с дарения на 200 градинарски семейства. Голяма гордост за общността в последните години е издаването на буквари и учебници за училището. "Това се прави по проект. Учебниците са за първи клас. Много от българските училища зад граница искат да ползват нашите, защото те са съобразени с изискванията за чуждоезикова обстановка. Учебниците, които се пращат от България са много трудни", уточнява Данчо Мусев.

Единственият проблем на българите в Унгария са учителите за детската градина. "Две от учителките са българки, но ни е много труден подборът. Нуждаем се от още, тъй като имаме голямо текучество в екипа на детската градина, което не е добре", казва Данчо Мусев, отправяйки призив с надеждата, че сериозни и заинтересовани българки ще се свържат с него.