Краят на седмицата започна да става традиционното варненско време за протест. Не и този път обаче, защото въпреки всички обяснения за радиация, пожари, ветрове, данни и измервания, мнозина са убедени, че още е 1986-та и някой може

да скрие информация за опасност и зараза.

А действията и реакциите спрямо "облака, който идва" вкараха и здравословното обществено недоверие във формат "лъжливото овчарче". През последните почивни дни за сметка на предстоящите имаше два протеста за ден. От "Чайка" напомниха, че няма да приемат законовите лавирания, от които в квартала ще поникнат още нови кооперации, макар че жалбите им вече пратиха казуса в съда, което ще го замрази за дълго време. В "Свети Никола“ и "Акчелар" се разбунтуваха, че има пари за ремонт на пътя за Виница, но не и за водопровод и канализация в района. Протестът се проведе, макар че ден преди него /но след обявяването му/ от Общината съобщиха, че ремонтът ще реши и техните проблеми – явно доверчивостта на местните

вече има имунитет към обещания.

Недоволство имаше и в София, където се проведе традиционният прайд в защита на сексуално различните. Нажежените страсти бяха много удобни за всеки, решил да си направи реклама, но показното помпане на мускули от двете страни успя да демонстрира само, че хомо или хетеро – лошият вкус е еднакво лош, а кокетирането с проблемите не премахва двойните стандарти, а само ги превръща във вицове. На черен хумор започва да прилича и седмичното редуване на туристическите рефрени "руснаците ги няма" - "руснаците се върнаха". Концесионерите на градските плажове отново възроптаха, че хотелските наематели са в по-изгодна позиция от тях, обещанието на туристическото министерство и този път е, че ще има категоризация на плажовете, но "догодина". Което наемателите чуват под различна форма не за първи път, докато липсата на яснота води до грозни сцени по плажовете и още по-грозни коментари по форумите. Министерството обаче тази седмица очерта други приоритети – намирането на

инвеститор за хотелиерски вериги "6+" звезди

/при инфраструктура и околна среда за около 2+/. В бранша тази седмица освен руската, актуална беше и гръцката тема. Кризата, въпреки реакциите на лаиците, не е в наша полза – заради нея съседите се радват повече на неорганизираните български туристи, които плащат в брой и в левове, с които може да пазарува у нас; туроператорите от Европа не бързат да пренасочват своите групи за това лято; ако се стигне до вдигане на ДДС-то в гръцкия туризъм, ефектът ще се усети догодина /а дотогава турските, египетските, а защо не и румънските курорти вероятно ще са ни изпреварили с реакциите си/. Извън прогнозите на туристическия бранш в коментарите за гръцката криза имаше предимно битово злорадство, все едно

гърците са виновни, че ние сме бедни.

Имаше и спорадични проблясъци като призивът на премиера ни "стига с Гърция, вижте Видин", както и задълбоченият анализ на заместника му по европейските въпроси Томислав Дончев - "ефект от случващото се ще има". След което всички дружно обявиха, че сега е моментът за вземем курс за подготовка за влизане в еврозоната. Където, и да влезем, пак ще си останем най-бедните роднини. Според излязлото тази седмица изследване на Световната банка ние ще се приближим до богатите държави от съюза след 35 години. Колко точно ще ги наближим – не е казано, но е посочено, че за да се случи, целенасочено трябва да инвестираме в човешкия капитал, да се включим в световната икономическа мрежа и най-сетне да подобрим работата на съдебната си система. При последното условие

златната евро рибка сама е скочила в тигана,

особено ако е разбрала за премиерската идея как точно да се подобри правосъдието – като се урези законово подслушването на адвокатите, докато си говорят с клиентите. Въвеждането на идеята в практиката до голяма степен ще обезсмили изобщо правната система, макар че презумпцията й е, че така по-лесно ще бъдат доставяни на Темида липсващите клиенти /като удобно се пропуска първата част – че най-търсените изчезват, след като вече са били пред съда/. Варненският пример за разминали се очаквания и реалности от тази седмица е приключилата проверка след шумната акция в Игнатиево. Главните героини са свободни /и вероятно отново заработващи/. Все пак на данъчните са дадени 14 имена, за които ще се проверява сериозното разминаване между доходи и имущество. Едва ли ще стигнат чак дотам

кметовете – любители на скъпи коли,

най-претенциозните от които се оказаха от региона. След потоците възмущение стана ясно, че най-голямото наказание за подобно разточителство е глобата от максимум 1 500 лева, но само ако колата е купена в нарушение на Закона за обществените поръчки.
Според вицепремиера Томислав Дончев това е така, защото "законът не може да гарантира морала“. И въпросът е защо в закона не са заложени достатъчно механизми, които да гарантират приличието, ако кметът не е на "ти" с морала. Незабелязано остана друго от вицепремиерския коментар по темата - обвинението, че скъпите коли на кметовете са доказателство, че местното самоуправление не работи като система. Всъщност самоуправлението и децентрализацията са

любимата дъвка на централната власт

още от изборите през 1989-та, но и досега никой не се е разбързал в практическото им прилагане. Въпреки многото примери, че в Европа по-децентрализираната политика дава по-добри резултати. Друг така и неусвоен на практика чужд опит си остава прозрението, че нищо не променя така добре и така из основи обществото, както качественото образование. У нас и тази лятна ваканция ще мине под съпровода на много приказки за реформи, но целта все повече става даването изобщо на някакво образование. Във Варна тази седмица просветният зам.-министър обяви, че за последната година зад борда на системата

са изпаднали почти 13 процента от учениците.

Предписаните мерки отново са по-добра училищна среда и повече учителска помощ за тези, които не се справят. За семейната отговорност нищо не се казва. А също - за това колко от останалите в училище са функционално неграмотни и колко – просто неграмотни. През седмицата не получихме и особени отговори на друга тема под напрежение – кой кой е /и какви ги е вършил/ в енергетиката. Яснота беше обещавана в хода на преговорите /и извиването на ръце/ за новата цена на тока. Засега е ясно, че за бита токът ще стане с 2 на сто по-скъп от август, а за бизнеса ще има различни регулации, които да свият ножицата, разтворена широко досега, за да облагодетелства определени фирми на определени хора.

Кой, срещу какво и колко?

Отговорите ни ги обещаха "друг път"... Как ще изглеждат "другия път" нещата около големия варненски стадион също не е ясно. След като сделката беше раздвижена с намерението да се продадат част от парцелите около терена, предстои общо събрание да дружеството. Представителят на Общинския съвет обаче ще е там само на гости, защото нямал пълномощия, обяви самата Валентина Софрониева. Събранието, между другото, е свикано за 10 юли. Защо повече от седмица не е достатъчна за свикването и на заседение на съвета, та макар и само с една точка в дневния ред, не е ясно. Може би бъдещият стадион /или това, което ще се появи на негово място/ не са достатъчно важни за органа, който управлява града. А и новата игра

"Избори 2015 – пренареждане",

вече върви с пълна сила. С най-големи пасиви в нея влиза постоянният претендент Веселин Марешки, който тази седмица имаше проблеми със съдебното искане за запор върху сметки и акции за 14 милиона лева заради дело, водено срещу него. Зад искането се крие притеснението, че аптечният собственик / вече прехвърлил дялове в над 100 дружества на свои роднини/ този път няма да участва в предизборната надпревара, а ще я следи от някое по-екзотично място. С нови сили ще влезе в състезанието и Областният съвет на червените – БСП си избраха за нов председател Георги Андреев /известен главно като кметът, който спечели изборите от ГЕРБ, а година по-късно премина към БСП/. Седмица след като го кандидатираха, и Данаил

Папазов официално се включи в състезанието

и започна малко накриво – с недоволство, че медиите го свързвали с партии /тоест - споменават членството му в ГЕРБ и министерския стол при Орешарски/. Това, което казват хората около Папазов обаче, е достатъчно ясно и би трябвало да тревожи и централната власт – в търсенето на свестен кандидат са се включили чужди граждани - висши мениджъри в региона /освен ако не са осъзнали, че бизнес у нас не може да се прави без политическа опора/. Действащият кмет засега поддържа позицията си с мнението "разкопаваме Варна, защото

дълги години е била закопавана".

Което е вярно като констатация и неизбежно като процес, необходимо е само особено внимание къде пада изровеното, защото сме майстори да си го хвърляме на главата /с подробности като качество на материалите, работата и контрола/. В края на седмицата преживяхме и пътуване във времето – с притеснението, че отново /както през 1986-та/ се крие информация за радиацията у нас. Започна се с обаждания на загрижени роднини и приятели, че "нещо става" – като притеснените бяха цитирани като хора от Гранична полиция, здравната инспекции и просто "вътрешни". За хубаво или за лошо – във Варна

еволюцията на пазарските клюки

до "екслузивни информации" изключва всякаква медийна хигиена, независимо дали ще е директно цитиране на клюката или опровергаването й. Ако не вярване, можете да проверите дали в информационния поток от страната има друг град, в който поне два пъти на час да се случват потресаващи, ужасяващи и шокиращи събития, които разплакват, разтърсват и оставят безмълвни всички /и да си отговорите колко пъти ви се е случвало по два пъти на час да изпадате в подобно състояние/.
Другата страна на пост-чернобилския синдроб е доверието в институциите и това е друга голяма тема, по която всички институции трябва да мислят много, да действат бързо и

да ни убедят ефективно в промяната.

Дори и най-циничните обаче, които изначално не вярват, че институциите могат да вършат работа, все пак могат да се доверят на факта, че през 2015-та няма как информацията за радиационния фон у нас да бъде скрита за повече време от необходимото да се влезе в произволен европейски сайт за подобни данни и наблюдения. А най-големите любители на конспиративни теории могат да поразсъждават над още една - ако някой иска да направи беля в даден град, дали няма да се радва, ако паниката на местните, незнанието им как да действат и хаотичното реагиране на слухове, му удвоят "печалбата" под формата на нанесени щети? Упражнения като това с "облака" дават доста добра представа за скоростта на слуховете в една общност, обхвата и степента на доверие,

каналите за движение на /дез/информация,

слабите места по веригата... Иначе след четвъртия разговор, започнал с данни и завършил с репликата "абе, криете вие нещо", неволно започваш да се съмняваш в съществуването на информационните технологии и възможности за достъп до информация /които обаче винаги работят, когато става въпрос за долното бельо на "звездите" от поредното риалити/. Прочее, чесънът не лекува рак, йодът в аптеките е само за мазане, а поумняването не е внезапно събитие, което може да ни се случи в резултат на чудо.