Седмицата: А искаме ли да ни е хубаво?

Без цензура

16-05-2015, 09:42

Снимка:

© Pixabay

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Прокобата може да е извинение и за търпимостта ни към народни избраници, които заради вътрешни и междупартийни скандалчета са на път да запалят пожар

След всички ремонтни неволи по варненската пешеходна зона тази седмица стана ясно, че пред успешния край има още едно препятствие – оправните варненци, които се снабдявали с по едно-две парчета от новата настилка. Свидетелят – главният архитект на града, няма друго обяснение за какво могат да се ползват паветата поединично, освен за затискане на киселото зеле. Ако е прав, (а той вероятно е), то

павето може да стане градски герб –

като символ на "надхитряването" от двете страни на бюджета. Първо администрацията ни окраде, като ни натресе "златните" италиански павета, сега ние я крадем, докато обсъждаме новата настилка. И всички искаме да ни е хубаво - тези с паветата (и плочките); тези,  които си сипват в торбичка пръст от струпаното за ремонтите; тези, които си скубят теменужки от парковете за собствената градинка (и даже се оправдават, че от общината са им разрешили). А също тези, които ще настояват колите им да минават по новите павета, за да им е по-удобно зареждането, но няма да си оправят течовете от климатиците - все неща, които според архитекта на Варна могат да развалят новата настилка, дори ако накрая стане чудо и я наредят идеално. А ако не стане, имаме идеалната възможност

да си направим нова градска легенда –

за прокобата над паветата. Така, както в Яхиново тази седмица обясниха поредните трупове, останали след катастрофа – имало прокоба на мястото. И, разбира се, прокобата няма нищо общо с лошите пътища, опасните участъци, високата скорост, липсата на опит, гонките, алкохола и неадекватни наказания (или с наемането на аматьори да вършат сериозна работа). Въпреки това учудващ брой хора продължават да винят злите сили за упорството, с което се избиваме по пътищата, причиняваме си зло един другиму и си избираме политици, които искрено вярват, че политиката започва с тях, а в същото време оставят парите ни в ръцете на всякакви любители на тетрадки, от които тази седмица стана безпощадно ясно, че няма невинни и е време за

голямо почистване в собствените ни глави,

преди да правим следващите си избори. Прокобата може да е извинение и за търпимостта ни към народни избраници, които заради вътрешни и междупартийни скандалчета са на път да запалят пожар, който и пожарникарят на републиката няма да може да потуши. И като президента Плевнелиев, който от Монголия изрази съжаление, че Далай Лама още не е идвал в България, и така озадачи сериозно протоколната служба, която посрещна Далай Лама на 4 октомври 1991-ва в София. И като Цветан Василев, който продължава с успешното продуциране на записи и списъци, които разказват страшната приказка на ежедневието ни. В раздела с прокобите може да влезе и предупреждението, че двете отделни свлачища в Морската градина скоро може

да се срещнат и да сринат целия скат.

Защото, докато чакаме държавата да ги обследва, колите продължават да минават и под ската, и над него. Въпреки че според експертите една от причините за свличанията там е минаването на автомобили. Затова и прогнозата им е, че докато траят обследването и наддаването за обществената поръчка за укрепване, поне няколко сгради в горната част ще се превърнат в движима собственост. Всъщност, след поредното охлабване на режима заради свлачището под Станчовата алея от Общината бързо подновиха забраната за влизане на коли извън зареждащите обекти. Разходките по алеята тази седмица показаха обаче, че

забраната е приета като поредното пожелание,

а единствените коли, които се забелязваха трудно, бяха тези на полицията. Останалите влизат откъдето решат, а активно недоволстващите граждани все по-често получават заплахи – не само през социалните мрежи, а и на личните си телефони. Очакванията са поне официалното обявявяване на бедствено положение да сложи край на разходките. Няма да има много полиция и за неравната лятна битка с джебчийките. Защото тази седмица разбрахме, че спирането на тази напаст е "специален акцент" в задачите на варненската дирекция за летния сезон, но с акцентуването ще са заети шестима служители от полицията и още двама от други поделения. Така след затихването на гражданската активност туристите, а и варненци ще разчитат предимно на лична наблюдателност и готовност

да влязат в битка за собствения си портфейл.

Друго предсезонно решение предизвика протести – засега  на юг. Проблемът е с достъпа на туристически автобуси до двете летища – Варна и Бургас. Обсъжданото под сурдинка през миналата година поскъпнало право за влизане така и не беше променено и фирмите излязоха на протест. Според тях няма особена пазарна логика цената за влизане на един автобус да скочи от 80 лева на 160, а през тази година - на 400, затова пък напълно отговаря на логиката на действие при монопол. Реакции засега няма. В края на миналия сезон в Бургас вече имаше туристи, разтоварени с багажа директно на магистралата и оставени да се доберат сами до входа на летището. Ако сега това стане масово явление (а при цена от 400 лева за автобус е почти неизбежно), българският туризъм със сигурност ще е сред водещите новини, при това от онези, за които

не важи правилото, че няма лоша реклама.

В същия раздел влезе и премиерът, който тази седмица приватизира любимия на Путин формат за общуване с народа. Извънредното телевизионно предаване "Питай премиера" обаче не излезе толкова лъскаво, колкото е било поръчано (като на публиката й беше отнето дори семплото удоволствие сама да се досети - гостът сам оповести, че "договорката" била друга, подразнен, че наред с новите магистрали показват и новите дупки по тях). От цинизма спрямо болните и бедните и от отхвърлянето на всяка отговорност за несвършеното едва ли има изненадани. Но ще е любопитно

да се преброят новите партийни членове

сред кметовете-кандидати да си запазят постовете и след тези избори, след като стана ясно, че ГЕРБ ще залага на твърдата партийна дисциплина. Още по-любопитно ще е как ще се промени политическата география след изборите, особено на местата, където ГЕРБ досега се прикрепяше към печелившата кандидатура. В едно от последните заседания преди ваканцията и изборите и Общинския съвет във Варна имаше интересно назначение  - съветниците одобриха Елица Ботева за нов шеф на "Обреди". Това е една от малкото печеливши общински фирми, от двете й дейности (тъжно, но закономерно) по-печеливша е траурната, но съветниците не успяха да видят проблем, да не говорим за

конфликт на интереси,

в това, че новият общински шеф на съответната дейност има роднински отношения с частен шеф от същата сфера. Дали и точно колко от коментираното по темата е вярно можеше да отговори новият шеф. Дамата обаче беше избрана задочно. Дали за да не отговаря именно на подобни въпроси? А и дори без отговори сега, темата неизбежно ще се изясни още с първите доклади за финансовото състояние на "Обреди" при новия началник. През седмицата градът получи и подарък от държавата – шест археологически обекта бяха прехвърлени за управление от общината. В повечето от тях и досега бяха инвестирани общински пари, за да приличат на туристически забележителности. Същността на подаръка е, че сега вече

сами ще можем да търсим европари

за ремонти и подобрения. Повече оптимизъм имаше тази седмица в отчетите за уличните ремонти, макар че по "Княз Борис" вече има и прясно пропадане. Макар извън зоната на ремонт, дупката на кръстовището с "Вапцаров" веднага беше обезопасена, а появата й напомни за един много по-голям варненски проблем – състоянието на подземните комуникации, което се влошава с всяка изминала година и има навика да демонстрира състоянието си като гнойна пъпка, която избива напук на козметиката. Както стана и в участъка между Общината и Червения площад – там

новият асфалт издържа една седмица,

преди да го нарежат заради ВиК-авария. От темата за ремонтите започнаха да се вълнуват и абитуриентите, притеснени за дефилирането си през града. Още по-притеснени са обаче шофьорите, които трупат все по-лоши спомени през последните години - завършващите гордо демонстрират, че могат да броят до 12, спрели насред улицата, полицаите регистрират задръстванията, а коли и автобуси чакат някой да се сети и за тях. Като контрапункт могат да служат само все повечето тениски, които заменят роклите и костюмите, защото парите за тоалети са дадени за благотворителност. През седмицата продължиха и коментарите за отминалия 9 май – от възторзите по парада през гордостта да се снимаш със Стивън Сегал до яростното отричане на самата идея за руски принос в победата през 1945. През това време във "Вашингтон пост" посветиха коментара си на необходимостта светът да не забравя, че

Съветският съюз спасил света от Хитлер.

Склонните към фиксиране в една точка подминаха историческата трактовка, но седмицата им нанесе още един удар - от "Блумбърг" излязоха със серия изводи за икономическата безсмисленост да се добива шистов газ в Европа поради спецификата на континента. Зле завърши и откровено лобисткият опит в Парламента тази седмица да се дискутира "за първи път" относно достойнствата на Трансатлантическия договор. Всъщност, дискусии за съдържанието на ТПТИ у нас имаше достатъчно на брой пред последите месеци, но поради липсата на възторг явно не са забелязани и отчетени. Особена подкрепа не се получи и този път – когато в основата са шистовото и ГМО лобита, занижените стандарти спрямо храните и лекарствата и арбитражният механизъм, който

обезмисля националното законодателство

и парламента, никакво лустро не може да им придаде достатъчно търговски вид. Дори възторжената по темата вицепремиерка Меглена Кунева не успя да измисли нещо по-добро от това да декларира възторга си и да напусне преди да дойде ред за отговорите по същество. Нищо от седмицата не може да затъмни обаче данните на националната статистика, според която за последните десет години сме заживели поне с 50 на сто по-добре, след като цените са се увеличили с малко над 50 на сто, а доходите – с над 170 процента. Така НСИ се отдалечи дори от средностатистическото "свинско със зеле", защото при тези изчисления и свинското, и зелето явно отиват в една чиния, а за други остава празната тенджера. Осмислянето на ситуацията очевидно затруднява мнозина (иначе ситуацията нямаше да е такава). Опит за промяна правят от Българската асоциация на софтуерните компании. Тази седмица те лансираха идеята си за промяна в часовете по информационни технологии, където в средния курс продължават да преподават като нови неща, които децата правят от години на телефоните си. Предложението е това време да се отдели, за да се получат учениците умения за решаване на проблеми. Работното заглавие на идеята е

"часове по мислене".

И ако искаме наистина да ни е хубаво, ще накараме идеята да работи. Иначе можем да продължаваме да седим и да си мислим, че мислим, но през повечето време просто ще си седим.