Министерско внимание към Шкорпиловци, оглеждат археологическия комплекс

Животът

14-05-2015, 12:13

Автор:

VarnaUtre.bg

Всичко от Автора

Местоположението на комплекса предполага голям експозиционен потенциал и превръщането и в атрактивен обект на културния туризъм

Специална комисия, назначена със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов, разгледа на място в продължение на три дни археологическия комплекс край село Шкорпиловци. Екипът, начело на който е археологът Виктор Попов, включва общо 12 експерти – археолози, архитекти, историци, представители на РИОСВ и др. Основната задача на комисията е да подготви необходимите документи за предоставяне на статут и предложение за определяне на режими – териториален обхват и предписания, за опазване на археологическия комплекс в землището на Шкорпиловци.

"Груповата археологическа недвижима културна ценност "Късноантична крепост (квадрибург), раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал“, е частично проучена. Разкритите до момента елементи на укрепителната система, сгради и съоръжения илюстрират много важен археологически паметник на културата на раннохристиянското изкуство и архитектура и определят нейното високо научно и културно-историческо значение. Местоположението на комплекса предполага голям експозиционен потенциал и превръщането и в атрактивен обект на културния туризъм", обясни инж. Йорданка Петрова, главен експерт по туризма в община Долни чифлик.

След изготвяне на доклад за работата на комисията, той ще бъде внесен за разглеждане на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности - СЕСОНКЦ, заедно с предложенията на комисията за режимите за опазване на археологическия комплекс и предоставянето му на категория "Национално значение".

Земленият вал при Шкорпиловци, който е част от комплекса, е разположен на 1,25 км източно по права линия от центъра на селото, по двата бряга на река Фандъклийска при вливането и в морето. Дължината на вала е 2125 м. Земленият насип, който е без ров, е широк 10-15 м и висок до 3 м. Насипът лежи върху развалините на късноантични постройки от IV-V в.

Проучването на валовете показва, че всички те са изградени върху ниските незаливни тераси на морския бряг, върху двата бряга на някоя река или между бреговете на две реки. Навсякъде трасето на вала е съобразено с особеностите на терена - използвани са близките стръмнини на морския бряг, укрепена е крайморската тераса, пясъчната ивица е използвана като допълнително препятствие. Освен това в укрепителната система са включени и заблатените участъци на реките в района. В зависимост от условията като допълнително препятствие пред насипа имало и ров.

Валът е вторият паметник на земленото строителство по Черноморието, проучен чрез редовни разкопки. В сектора по десния бряг на реката защитният насип е изграден от глинесто-песъчливи прослойки, примесени с камъни, фрагментирани тухли и хоросан. В участъка северно от реката конструкцията му напомня вала при Варна.

Глинестият пясък - основният насипен материал - е укрепен чрез прибавяне на значително количество хоросан, който е придал на песъчливото тяло необикновена здравина. Там, където валът следва ръба на терасата, в централната му част е изградена широка каменна стена, спираща свличането на насипа по стръмния склон.

Античната крепост, която е част комплекса, се намира на 1,43 kм югоизточно по права линия от центъра на с. Шкорпиловци. Тя има четириъгълна форма, разположена в посока север- юг. Приблизителните размери на стените са 100 м в посока север- юг, и 70 м на изток- запад 70 m. През втората половина на 4 век върху издигнатата в северния край могила е била изградена малка, но много солидна каменна крепост с две монументални кули, охраняващи портата, разположена на север. В ъглите на крепостта са се издигали кръгли кули. По същото време в източния край на крепостта е била изградена голяма църква– базилика.

Значението на района край Шкорпиловци нараства извънредно много през римската епоха I - IV в., когато покрай морския бряг е изграден стратегически път от устието на р. Дунав към Константинопол. Крепостта е разрушена от варварските нашествия в края на VI в.