Много новини и още повече обещания, кои бяха истински, а кои първоаприлски предтои да разберем

Тази седмица Варна стана най-добрият град за младите. Спорът за основната награда мина без нас – най-добро място за живеене се оказа София, а в читателската класация останахме шести. Така за пореден път се потвърди тенденцията (напук на всички евродирективи) за силно централизиране на всичко в държавата, а

за Варна остана съпътстващата утеха

класацията да потвърди избора ни за младежка столица на Европа след две години. Наградата може да бъде защитавана с местен патриотизъм и цифри за придобивките на младите, може да бъде оспорвана с цифри от икономиката и данни за градския живот, а може просто да бъде прибрана на рафта, докато градът работи, за да има повече млади (и не само) варненци. Което става предимно със свежи и изработени на място пари (без да подценяваме обикновената човещина). Тази седмица варненци имаха

повод за гордост –

родилката Невена, за която десетки хора от града дадоха кръв, дойде в съзнание. Други варненци обаче излязоха на протест именно срещу липсата на съзнание, че хората с увреждания са първо хора, а после диагнози, казузи и параграфи. Унизителните избори, които са принудени да правят родителите на такива деца, вместо да работят и да се грижат за тях, или инвалиди, които могат, но няма къде да работят, ги събра пред входа на Морската градина. Те смятат да протестират всеки месец или докато властта не даде знак, че вижда в тях хора, а не разпоредби. И докато в цялата държава има подобни казуси за решаване, споровете кой град е най-добър не изглеждат съществени и са

основание за срам

Колкото до тазгодишния избор, Варна спечели младежката награда и заради многото млади доброволци, дошли на помощ в Аспарухово през миналата година. През тази обаче хора от квартала събират подписи, за да не се повтори бедствието. Страховете им свързани както с продължаващата сеч на гората над квартала (която вероятно може да бъде спряна само с много проверки, завършващи с още повече глоби), така и с деретата, които пак се пълнят с боклук (който определено не се самозаражда). Затова с признание към труда на доброволците можем да си пожелаем следващата ни награда да е за по-прозаичното, но по-полезно почистване (а защо не – заради това, че сме спрели да цапаме). За града голямото пролетно и предтуристическо чистене предстои, но вече има

дребни знаци на внимание

към най-смелите, които биха се разходили из Варна. По някои от знаковите паметници и сгради във Варна се появиха QR кодове, които водят до информация в туристическия портал на града. В нея сигурн о ще намерят място и най-новите находки от тази седмица още скелети край крепостната стена на древния Одесос. Ако оцелеят сред срещите си с варненското ВиК, които успяха да пукнат най-новата намерена делва и да наводнят останките от крепостта. След „аварийната” намеса спирането на разкопките от първи април е по-скоро добра новина. Така до подновяването им през есента археолози и архитекти ще могат не само да съгласуват позициите си как да най-добре да покажат намереното, но и как да го предпазят от следващи срещи със съвремеността. Археолозите демонстрират умерен оптимизъм, но е много вероятно след като приключат работа, да предложат вариант, в който старата крепостна стена е само обозначена върху новата настилка. Оптимизъм показа и варненският кмет тази седмица с изказването си, че

казусът с Дупката в центъра

може да бъде решен. Решението се оказа старо пловдивският бизнесмен Георги Гергов да прехвърли терена на Общината, а Варна да му върне платената сума. Не е ясно обаче какви индексации ще има по сделката, а и вероятно финализирането й не е много лесно, след като подобни варианти разказваха на място още министри от първия кабинет "Борисов", а Дупката продължава да си седи. Стъпка към промяна (решение за продажба) имаше тази седмица по друг подобен проблем - градския стадион.

Дали стъпката е към добро

и за кого е доброто ще стане ясно много бързо от това дали първата стъпка ще бъде последвана от още такива (продажби) или все пак ще започне строителство на стадион (или каквото са ни обещали преди осем години). Заседанието на Общинския съвет тази седмица започна с пълна зала, наложи се даже точката за продажба на 17 декара терен до стадиона да бъде гласувана първа, защото предложението доведе на сесията общественици, спортисти, администрацията и дори изпълнителния директор на "Спортен комплекс Варна" Марин Митев (чиито публични появи сериозно зачестиха). Въпреки многолюдното присъствие, предложението не предизвика нито едно изказване, гласуването приключи за минута и половина и дори имаше аплодисменти.

Всичко беше еднакво странно,

защото единствено Съветът на директорите на дружеството може да да се разпорежда със земята в него. Съветниците легитимираха юридически излишния ход с уточнението, че със своето решение те задължават дружеството да похарчи парите от продажбата на 17-те декара само за нов стадион. Самият нов стадион обаче продължава да е неясен, защото споровете кой какво е подписвал и обещавал през 2007-ма не са получили сериозен и конкретен отговор. Като малка компенсация за неясното бъдеще на големия стадион има раздвижване около Юнашкия салон. Парите от фонда за градско развитие "Джесика" ще превърнат срамната руина в центъра на Варна отново в място за спорт, като обещанието е да го видим сами още в края на годината. Макар че Варна вече трупа

умора от хубави обещания в бъдеще време.

След като и част от булевард "Княз Борис I" беше затворена за ремонт, от общината приканиха шофьорите да ползват алтернативни маршрути. Което е логично, но известно обозначаване на алтернативите и повече регулировчици ще помогнат за по-лесното преглъщане на сегашните транспортни несгоди. Избягването на гледки като напълно затворен и напълно пуст участък от пътя или дупка, около която трима-четирима гледат един как работи - също. Защото каквито и да са технологичните причини и обяснения за подобни (чести) гледки, реакцията на чакащите в задръстванията е еднозначна и неподлежаща на печатане. Около пътищата през седмицата имаше още една авансово-добра новина - работна група ще преговаря за бъдещето на камерите за видеонаблюдение с австрийския им собственик. Ако общината намери около милион и 600 хиляди лева, възможно е до края на годината Варна да има нормална система за наблюдение и контрол, вместо работещи към пет процента камери, които трупат загуби колкото за сто. И без камери обаче има шанс градът да се поразчисти от неправилно паркираните коли от първи април без никакви шеги

общинските полицаи глобяват с фиш,

при това без да е необходимо да чакат собственика на колата. Така още една част от "западната" действителност идва във Варна под формата на глоба, защипана под чистачките. Дали и ефектът ще е същият вече зависи от варненци. Една група младежи показа гражданска активност, като закичи с балони улични дупки извън основните булеварди. С напомнянето, че Варна не е само няколко главни улици, кандидатът за кмет Чавдар Трифонов продължава да показва, че не смята да губи време и търси болните места на града. Партиите също

не са забравили, че наближават избори,

но още са далеч от рационалното използване на времето. Реформаторите още са на фаза обсъждане, както стана ясно от посещението на Радан Кънев и Найден Зеленогорски (които са много далеч от изглаждането на ръбовете между ДСБ и СДС в града). Самотият евродепутат Бареков също намина с обещанието, че ще има петима общински съветници и силна кметска кандидатура, но без да споменава имена (вероятно заради сериозното текучество в банката му с кадри). През седмицата и председателят на ГЕРБ посети Варна. Борисов не даде конкретен отговор дали Иван Портних остава партийната кандидатура (макар че беше сред обявените за "сигурни" още в началото на годината), но не пропусна да отбележи (като даде пример със себе си), че вторите мандати в неговата партия са по-успешни от първите. Загряването за есенния вот върни по отработена схема. Този път министерският рейд бе заради новата апаратура в онкоцентъра на болница "Света Марина". Обещанията са, че така ще спрат болничните пътувания в чужбина, чакането и доплащането (макар че всичко останало в буксуващата здравна реформа не дава повод за подобен оптимизъм). Гневът на премиера този път беше насочен към някогашните строители на Спортната зала (с акцент как днес се справяме много по-добре). Щедрите обещания бяха с хоризонт до 2017-та, когато

„Варна ще усети разлика

и градът ще настигне София, Пловдив и Бургас, макар че сега всичко живо е разкопано. Разбрахме още, че можем да очакваме и 35 милиона за ремонт на Аспаруховия мост догодина, а като бонус с днешна дата премиерът ни успокои, че "задържат едни хора и търсят едни неща". Кои са хората, намерени ли са нещата и каква е била обществената полза от това, отговорите останаха за следващите визити. Когато започнат да идват навреме, пак ще започнем да различаваме бързо шегите от новините на първи април. Тази седмица не беше много лесно.