Случайна среща с президента на Българската параолимпийска федерация се оказва предопределяща за бъдещето на момчето

След месец Камен ще стане на 23 и на пръв поглед не се различава от своите връстници. Не се и чувства различен, въпреки че според някои медицински комисии би трябвало. Роден е без лява подбедрица и без няколко пръста на ръцете, но тъй като непознатото не липсва, се справя добре. "Проходил съм с протеза и не съм имал психическата травма и шока, които следват след инцидент. Благодарение на родителите и приятелите ми не съм се чувствал по-малко от останалите", казва Камен.

Проблемът му, който според здравите хора е увреждане, обаче не му е бил пречка пред желанията в детството. Още на 3 г. в родния си град Велико Търново се научава да кара колело без помощни колела. По-късно пък

тренира футбол и баскетбол с т.нар. здрави момчета

"От малък съм спортист и никога не съм прекъсвал връзката със спорта. Винаги съм бил активен", добавя той.
Случайна среща с президента на Българската параолимпийска федерация се оказва предопределяща за бъдещето на момчето. Илия Лалов среща бъдещия параолимпиец през 2006 г. при корекция на една от протезите. Взема телефонния му номер и година по-късно го търси за състезания за ученици с увреждания в Стара Загора. При параолимпийците Камен започва да се състезава през 2008 г., а първото международно състезание е година по-късно в Швейцария, където се провежда Световно първенство за младежи. "Тогава беше и първият успех. Станах световен шампион по хвърляне на копие при юношите до 18 г. с резултат - 28, 22 м.", спомня си параолимпиецът.
Макар че световната титла е последвана от европейска, Камен си дава сметка, че
копието не е за него и в момента се е концентрирал в най-дългия спринт. "За 400 м трябва да си минал през по-малките разстояния. Трябва да имаш бързината и издръжливостта, която успяхме да изградим с треньора ми професор Стефан Стойков, с когото тренирам от 2011 г., когато се преместих в София", казва Камен. Спринтьорът признава, че дължи много на треньора си, който е ръководител катедра "Лека атлетика" в НСА. Говори за него с уважение и възхищение и не крие, че иска да му подражава.

Успехите в спринта идват година по-късно - сребърен медал на Европейското първенство в Бърно през 2012 г., както и 4-о и 5-о място от Световно първенство. Миналата година идва златния медал от щафетата 4х100 за младежи в Лондон. "Най-много емоция ми донесе медалът от щафетата. Много емоционално състезание. За него съм се раздавал най-много.

Бихме германци и американци

казва Камен. Сега му предстоят две състезания. Подготвя се Световни игри за мъже в Сочи, а през октомври ще има Световно първенство в Катар, за което трябва да покрие норматив. "Всъщност подготовката ми изцяло е насочена към покриване на квота за Олимпиада. Моя е мечта да отида на олимпийските игри в Рио", добавя той.
Зад успехите на Камен стои работа. Уточнява, че е голям патриот, което при спортистите също е водещо. Добавя също, че с нищо не може да се замени усещането да чуеш химна и да видиш издигането на българското знаме. Казва, че това не може да се опише с думи, а трябва да се изпита.

Иначе в живота обича високите скорости. Преди време с приятели се е занимавал с екстремно колоездене, а като поотраснали яхнали моторите. В момента Камен чете "Фашизмът" на Жельо Желев, а иначе учи 4 курс бизнес икономика в УНСС. Възнамерява да запише магистратура финанси или политология. "След време искам да се занимавам с нещо, свързано със спорта. Това съм правил цял живот и това разбирам. Мога да съм полезен в спортни клубове, в спортното министерство. Да съм в спорта, макар и зад завесата. Това обичам да правя и ще продължа да го правя с мотивация и с желание", казва той.

Камен признава, че споменът му от първото параолимпийско състезание е все още жив. "Бях потресен.

Жал ми беше за състезателите

тъй като моят проблем е един от най-леките. Дотогава никога не бях виждал човек с увреждане. Там обаче никой се оплакваше. Аз съм израснал в нормална среда. Благодарен съм на приятели и родители, които никога не са ми казвали : Не прави това, защото имаш протеза", казва Камен.
Младежът не разбира защо здрави хора спират на места за инвалиди и защо се правят неуместни сравнения с параолимпийците. "Издразни ме шефа на Славия, който каза на футболистите си, че играят като параолимпийци. Дали обаче един футболист на Славия ще ми издържи тренировките?", пита той. Според него мотивацията е в основата на успехите на спортистите с увреждания. "Когато нещо ти липсва, започваш да изглаждаш другите неща да са перфектни. Работиш повече, за да можеш да компенсираш това, което ти липсва. Бог дал, Бог взел", казва смирено и с усмивка Камен.