700 000 българи оцеляват с под 200 лв. на месец

Всеки десети българин мизерства. 700 000 души у нас преживява с под 200 лв. на месец. Това е прагът за "дълбока бедност", много под минималната работна заплата, заявиха икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според тяхно проучване, ако се приложи официалната линия на бедност, всеки пети българин изпада под чертата. В цифри това означава - 1,5 млн. българи едва преживяват. Сметката е правена при праг от 241 лв. на месец за 2013 г., затова се очаква броят на бедните българи за тази година да е далеч по-висок, след като

този показател бе завишен на 268 лв.

"През последните години положението на тази група от населението се влошава. По доходи тези хора сериозно изостават от тези на средната класа в страната, те не се влияят от промените в икономическата среда и на практика са изпаднали в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност", отбеляза Петър Ганев от ИПИ.

В най-тежко социално-икономическо състояние са безработните и неактивните и съответно - техните деца.
Най-сериозният фактор, който определя риска от бедност, е регионалният, коментират. Към 2012 г. относителният дял на мизерстващите в столицата спрямо националния праг е бил около 7%. В същото време във Видин, Сливен и Пазарджик

над 40% едва свързват двата края

В средата на таблицата пък се намират живеещите в регионите на Велико Търново, Добрич, Шумен, Плевен и Хасково, където в категорията "рискова бедност" попадат между 23 и 25% от населението. В тази графа са и половината от безработните - или общо 190 000 души. Още по-голяма е заплахата за хората, които дори и не търсят работа, т. нар. неактивни - 360 000 души. Затова от ИПИ препоръчват управляващите да се фокусират върху политики за заетост и разкриване на нови работни места, вместо върху политики за увеличаване на доходите.

Проучването се фокусира и на проблема с т.нар. "работещи бедни" - които по данни на НСИ са около 210 000 от заетите - но те в по-малка степен са изложени на опасността да изпаднат в категорията "дълбока бедност".

Според ИПИ трябва да се промени и сегашната система на обезщетения при безработица, защото тя не стимулира хората да търсят нова работа, след като веднъж са я загубили.

Това е т.нар. "капан на безработицата"

който води до дългосрочно изпадане от пазара на труда и загуба на трудови навици", посочи Явор Алексиев. От 2009 г. насам обезщетението е 60% от осигурителния доход, което за над 10 г. трудов стаж се получава в продължение от 6 до 12 месеца. "Хората не бързат да се върнат на пазара на труда, защото на практика след данъци и осигуровки те ще получават заплати с около 18% по-високи от обезщетението за безработица", обясни Алексиев.

200 хиляди хлапета гладуват
Сред най-рисковите групи попадат и децата. Почти една трета (28%) от българчетата под 18-годишна възраст живеят в бедност. В цифри това означава 335 000 мизерстващи хлапета. От тях 205 000 попадат в категорията "дълбока бедност", което означава, че буквално гладуват. Основно те са отглеждани в семейства с един родител или в многодетни семейства в ромските гета, в които майките и бащите по правило са безработни.

"Трябва да се намерят гъвкави форми на социално подпомагане, за да достига то действително при тези деца", смятат от ИПИ. От института посочиха анализ на Световната банка, според който сегашните твърди месечни добавки за деца са неефективни и само 40% от тях попадат наистина в бедните семейства. Според ИПИ по-работещо е семейните помощи да бъдат диференцирани според дохода на родителите, така както се определят помощите за отопление за бедните домакинства.

Решаваща роля обаче за промяна на съдбата на децата, които живеят в гетата, има училищното образование, което засега не успява да се справи с тази задача.

Жените с по-ниски доходи
Колкото повече се вдига възрастовата граница, толкова по-отчетлива става разликата в доходите между мъжете и жените. Слабият пол е в много по-рисково положение от изпадане в бедност. Обяснението за това са по-ниските пенсии, които взимат жените. Две са причините за това - по-малкото години трудов стаж, който се изисква за жените, и по-ниските възнаграждения, които те получават в трудовата си кариера в сравнение с мъжете. Според последни проучвания за една и съща работа средната разлика в заплащането на двата пола е от порядъка на 15%. В изследването на ИПИ делът на мъжете на възраст над 60 г., застрашени от изпадане в бедност, е 20%, докато за жените - 30%. Още по-голяма е разликата при над 75-годишните.

Една от мерките, които може да увеличат доходите на жените, е увеличаване на пенсионната възраст и стаж и по-дълго участие на пазара на труда, смятат икономистите от ИПИ. Друга възможна мярка е въвеждане на стимули, които да насърчават хората да спестяват.