Забравената къща в Сан Стефано

Животът

03-03-2015, 16:06

Снимка:

wikimedia.org

Автор:

Varnautre.bg

Всичко от Автора

Нищо не показва историческото значение на мястото, където е подписан мирът

Само зарзаватчиите в Истанбул знаят къде е подписан договорът, който дава свободата на България. Това е най-красивата къща, в най-баровския квартал на Истанбул "Йешил кьой", разказва Венцислав Венков в In Life.

Двата й етажа и мансардата се издигат като бял кораб сред море от зеленина. Оценява се на близо 10 млн. долара. Турските власти са я обявили за паметник на културата с първостепенно значение. Дори и вътрешните ремонти се извършват със специалното разрешение на Службата за исторически паметници.

Къщата на улица "Истанбул" в "Йешил кьой" е кръвно свързана с българската история, защото в нея на 3 март, в 17 часа, през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. 

В тогавашния ловен дом на султан Абдул Хамид е сложен краят на Руско-турската освободителна война и е постигната независимостта на България, Румъния, Черна гора и Сърбия. От този ден Европа не е същата. На нейната карта се появяват няколко нови държави, сложен е краят на многовековното робство за балканските народи.

Нищо обаче не показва историческото значение на мястото, където е подписан мирът. Никой от старите цариградски българи не знае къде се намира къщата. Местонахождението й е неизвестно и за хилядите наши изселници покрай Босфора. Никой български турист също няма да бъде заведен там. Малкото градче Сан Стефано, което тогава е било извън Цариград, отдавна е погълнато от многомилионния град, сега кварталът се казва "Йешил кьой" ("Зелено село"). 

Възрастен зарзаватчия обяснява, че преди години къщата е била много занемарена и заради призрачният й вид хората й измислили името "перели кьошк" (къщата на духовете). 

Днес масивна ограда с денонощна охрана дискретно отделя сградата от уличния шум. Тя в частен дом, в който живеят богати хора. От 5 години това е домът на семейството на видния турски индустриалец Данъш Кьосе, който живее там със съпругата си и трите им деца.

Преди това е била собственост на семейство Хамди – трима братя, сват и ортак. Владеели я поне 20-30 години, но не са живели там. Фамилията Хамди дълго не могли да решат кой да я стопанисва, изоставили я и тя се превърнала в руини. Вероятно от това време й излязъл прякорът Къщата на духовете.

Сегашната стопанка Неджля ханъм е чувала от предишните собственици и от хора в квартала, че в къщата е подписано някакво важно споразумение, заради което е обявена за исторически паметник. Но не знае подробности. Неджля ханъм разказва, че не е търсена нито от български власти, нито от дипломатическите ни мисии, нито от туристи през годините, в които живее там. 

Целия текст за забравената къща четете в In Life