Право на помощ от бюджета ще имат само крайно нуждаещи се пострадали, които не могат да застраховат имотите си

Правителството разработва нов модел за подпомагане при природни бедствия. Право на помощ от бюджета ще имат само крайно нуждаещи се пострадали, които не могат да застраховат имотите си. Всички останали ще трябва да се застраховат доброволно. Ако не го направят, не могат да имат претенции за помощ от държавата. Това стана ясно вчера от думите на финансовия министър Владислав Горанов. Той представи на кръгла маса идеите за промяна на начина за раздаване на помощи на частните собственици на имоти при бедствия.

"Новият механизъм ще е за подпомагане на тези български граждани, които по една или друга причина не могат сами да се погрижат за имуществото си на застрахователен принцип. Те ще получават обезщетения на база на данъчната оценка, а не на база на възстановителната стойност, за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да не изместваме застрахователите като пазар", обясни Горанов.

Ще бъде създаден фонд, който ще се пълни с приходите от 2-процентния данък върху застрахователните премии, въведен през 2010 г. Тези средства в момента постъпват в държавния бюджет, но можело да се насочат целево към новосъздадения фонд. Всяка година от това облагане в хазната постъпват около 25 млн. лв., които се плащат от хората, които се застраховат. В тази сума обаче влизат и данъците върху застраховките "Гражданска отговорност" и "Каско", които от години формират голяма част от застрахователния пазар.

Според Владислав Горанов не е обсъждано данъкът да се увеличи. Все пак той коментира, че е възможно към фонда да се насочи и по-голям ресурс, но допълни, че не е обсъждан друг източник. Горанов смята, че парите не са малко на фона на данъчните оценки на имотите на хората, които влизат в групата на социално слабите. Хората ще получават пари в зависимост от пораженията върху имота им, но не повече от данъчната оценка.

Помощта няма да се получава автоматично, а собствениците трябва да отговарят на определени критерии. Така например, ако имотите са незаконни, конструктивно неизправни или не са в съответствие със Закона за устройство на територията, хората няма да получават помощ, колкото и да са бедни.

Не е ясно обаче по какъв точно критерий ще бъдат определени кои са социално слабите, които ще бъдат подпомагани от фонда. "Имаме достатъчно надеждни механизми в социалното подпомагане. Нямам директен отговор къде трябва да свърши и да започне подпомагането, но примери има - както по отношение на енергийното подпомагане, така и други модели. Това ще се реши в хода на дискусията", коментира финансовият министър.

За отоплителния сезон 2014/2015 г. бяха подадени 261 638 молби за отпускане на помощ за отопление, а от тях през октомври миналата година бяха одобрени 204 377. Близо 64 000 пък са българите, които получават помощи по Закона за социално подпомагане. От тях 52 500 души получават помощи, защото имат доход, по-нисък от гарантирания минимален за страната - 65 лв.

Кой и как ще управлява средствата от фонда и как те ще се разпределят, също не е ясно. "Или това ще се прави от местни или от централни комисии. Може би трябва да бъде децентрализирано, защото не всички неблагоприятни условия настъпват винаги в центъра на София. Вероятно е добре като концепция да се използват местните звена, които са създадени към общините, които и сега описват щетите", опита се да обясни Владислав Горанов. След това комисиите щели да решават доколко е увредено имуществото и доколко хората не са имали възможност да го застраховат. Критериите за решенията на комисиите също тепърва ще бъдат уточнявани. Едва след тяхното становище Агенцията за социално подпомагане и нейните структури ще преценяват кои лица трябва да бъдат подпомагани. На подобен принцип при бедствия сега се дават еднократните помощи до 325 лв. Когато фондът заработи, те ще отпаднат, а кръгът от хората, които имат право на подпомагане, ще се стесни. Според Горанов сега тези помощи се раздават безпринципно, без оценка на социалния статус.

Всички, които не влизат в графата "социално слаби", ще трябва на доброволен принцип да застраховат имотите си. "Собствеността не е задължение, а едно от основните права, и тези, които не са застраховали имотите си и пострадат, ще имат нагледен пример. Държавата трябва да вземе мястото си, където солидарността го изисква и хората не могат да се справят сами. За останалите имаме прекрасен застрахователен пазар, който трябва да се разширява", отсече Горанов. По данни на застрахователите у нас едва 7% от собствениците са застраховали имотите си.

Представители на застрахователите вчера коментираха, че подкрепят доброволното застраховане и подпомагане от страна на държавата само на социално слабите.

Моделът, представен вчера, е трети поред. Преди месеци вицепремиерът Томислав Дончев лансира други два - за задължително застраховане и за т.нар. катастрофичен пул, при който всички собственици внасят годишна вноска, срещу която при бедствие получават обезщетение.

За периода от 2010 до 2014 г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС е изплатила 371 млн. лв. за преодоляване на щети, като от тях 250 млн. лв. са отишли за неотложни възстановителни дейности, а едва 17 млн. лв. са били за възстановителна помощ. "Трябва да обърнем модела и по-голямата част от средствата да отиде за превенция. Средната цена за спиране на едно свлачище може да е от половин милион до 10-15 млн. лв.", коментира Томислав Дончев. По отделните бедствия най-много пари са дадени за наводнения - 216 млн. лв. За свлачища за периода са дадени 34 млн. лв., а за аварии - 39 млн. лв. За преодоляване на щети от земетресения са похарчени 3.2 млн. лв., за борба с вредители, като скакалци и комари - 3.4 млн. лв., за бури и градушки - 17 млн. лв.