Доктор стана пак студент на 76 години

В противен случай здравната каса ще прекрати договора му като джипи

"Да се веселим докато сме млади". Този химн на студентите едва ли е уместен за 76-годишен медик, който практикува като личен лекар в свиленградското село Момково. Иван Тодоров е с над 30-годишен стаж като анестезиолог и реаниматор, но седна на банката в медицински вуз да учи обща медицина, за да покрие изискванията на закона. В противен случай здравната каса ще прекрати договора му като джипи въпреки дългогодишната му практика.

"Пенсионирах се през 2000 г. и започнах работа като селски лекар. Още тогава ни казваха, че имаме 10 години, за да завършим специалност обща медицина. Тъй като обаче съм на възраст, си казвах: "Я доживея дотогава, я не". Но наскоро получих съобщение, че няма да мога да подпиша нов договор, ако не се обучавам.

Докторът всъщност не трябва да следва наново цялата медицина, а само да мине курс за квалификация. Гладко обръснат, той чинно си води записки в тефтер, докато преподавателката обяснява. В лекционната зала на Тракийския университет в Стара Загора има и други слушатели, които, макар и не на неговата възраст, са далеч от студентските години. "Всичко това е пълна глупост, не знаем кой го измисли. В Испания например приеха правило, че независимо от специалността всеки медик, който иска да поеме частна практика, може да го направи, ако за 10 години няма забележки към работата му", казва колега на възрастния ученик.

Те трябва да слушат редовно една година лекции по основните специалности. След теоретичния модул още година е неоходима, за да карат стаж в болница - д-р Тодоров вече си е избрал областния стационар в Хасково. Накрая следва и обмяна на опит в утвърдена добра практика. За нея той вече има сключен договор с образцов кабинет на джипи в Свиленград. И така - общо 3 г.

"Имаме четирима студенти над 70-те", уточняват от деканата. Сред тях е и лекарка от Ямбол. "Тя и Иван са бабата и дядото на випуска", шегуват се останалите. "Всичко, разбира се, е свързано с много затруднения. Ставам сутрин много рано. Синът ми ме вози с кола дотук, това са 100 км в едната посока. След лекции - обратно", казва д-р Тодоров.

Доволен е обаче от обучението. "Запознавам се с нови понятия, други съм позабравил и се налага да си ги припомням. Имам респект към преподавателите, макар че всички са по-млади от мене. Начинът на поднасяне на материята няма нищо общо с това, което ние навремето сме преживели. Тогава бяхме като Паисий, записвахме на ръка. Сега в аудиторията има мултимедия. Има интернет, където можеш да извадиш всичко, въпреки че трудно се оправям с компютрите. Накрая изпитите щели да са като тест на колоквиум: все едно че решават медицински кръстословици", шегува се медикът.

В същото време нямало на кого да остави практиката си. Затова предупредил нуждаещи се от спешна помощ да звънят директно на парамедиците в Свиленград. Той завършва медицина в Пловдивския университет през 1964 г. След това работи в Кърджали. По-голямата част от трудовия си стаж навърта обаче в общинската болница в Харманли като анестезиолог и реаниматор. "Когато настъпи новото хилядолетие, бе обявено: "Който може да се пенсионира, да го прави. Ще се съкращават болници, ще оставате без работа", връща се назад докторът. Започва с 86 лева пенсия, които сега са актуализирани на 200 лева.

Самият курс е държавна поръчка, заплаща се само встъпителна такса от 170 лева. Всички обаче се питат как ще си покрият средствата за пътни. "Дано да измислят някоя европейска програма, навсякъде тръбят за тях - да има и за нас финансиране, стипендия", надява се възрастният курсист.

Работата в селската практика за него не е професионален проблем. "Пациентите ми са около 600 души от село Момково и село Георги Добрево в съседната на Свиленград община Любимец. Това са предимно възрастни хора. Сега не е като преди, останаха един файтон хора. На година се ражда по едно дете. Закриха училището в Момково, извозват децата с автобус до Свиленград. Всекидневието ме среща най-често със ставни и ревматични заболявания, болежки на сърдечносъдовата система. Когато човек е работел толкова дълго, той знае какво може да очаква при всеки един случай", обяснява д-р Тодоров.

Честа патология са инфаркти и инсулти. Старци губят равновесие и чупят най-често тазобедрена става. Други не чуват и идват в кабинета за промивки на ушите. "Случвало се е да диагностицирам голям тумор в корема. Попитах жената как е могла да не го забележи. И нещо, което може да се случи само на село: идва женица и моли: "Аман-заман докторе, да сложиш инжекция на свинята".

Лекарската практика на Тодоров е като лакмус за ставащото в българското здравеопазване. И при най-малкия намек за реформа или законови промени хората реагират веднага. "Ето например сега се точи върволица за желаещи за ТЕЛК, след като се заговори, че съкращават комисиите. Има абсурди: баба с 90 на сто нетрудоспособност иска да я пратя да вземе 100%, докато атестационните звена още съществуват, и да й назначат личен асистент", уточнява медикът.

Той приветства като добра идея да се възстанови практиката от първата му година като селски лекар - да може да продава медикаменти, при положение че в близките населени места няма аптека. В момента е задължително да има шкаф с лекарства, които са от първа необходимост при неотложни случаи, но това не било достатъчно.