В България всичко е много евтино, за 3-4 евро можеш да отидеш в ресторант и да се наядеш

Юношата на Льо Авър Матиас Курьор е пътувал доста: Франция, Испания, у дома в Мартиника и сега в България. На 26 години се установи в Черно море, за да стане най-накрая сериозен. Офанзивният халф и национал на Мартиника даде интервю пред френското издание So Foot, в което говори за футбола в А група и живота си в нашата страна. През декември той вкара гола за победата с 1:0 над Левски на „Тича“.

Матиас, как се озова в Черно Море?
- От България ме следяха още когато бях в испанския Атлетико Балеарес (2011-2012). След като не играх много в друг испански клуб – Уракан Валенсия, знаех, че мога да отида в България. Обадиха ми се и аз се съгласих. Един агент не спря да ме тормози и казваше, че ме искат. Имах две предложения - от Берое и Черно море. Избрах втория клуб, защото от Берое не бяха много настоятелни и бавеха сделката, докато Черно море наистина ме искаше.

Какво се случи, след като разтгрогна договора с Нант?
- Бях на проби в Дубай и в Гърция. Минаха добре, но в Гърция не си сигурен, че ще ти плащат. За Дубай си казах, че ми е твърде рано. С Атлетико Балеарес пък се разминахме с промоция в Сегунда дивисион на Испания. Прибрах се при близките в Мартиника. Останах там 6 месеца и играх за местния Голдън Лайън. Писна ми от футбола, писна ми от всичко. Мислех, че повече няма да играя, събраха ми се твърде много разочарования.

Какви опасения имаше за българското първенство?
- Познавах приятели, които играят тук. Най-вече Салим Керкар от Берое. Говорихме често с него, той ми каза да не се колебая да приема, но аз винаги съм имал някои съмнения. Когато чуеш България, си представяш една изостанала и слабо развита държава, но накрая бях изненадан. Мислех, че нивото ще бъде нула, но все пак това е Първа дивизия и ми казаха, че искат да играят в Лига Европа. Е, сезонът не почна добре за нас, но това бе целта в началото. Не е никак зле, че на всеки мач идват 6000 души.

Какво по-точно е нивото на шампионата?
- Независимо от всичко е добро. Може би е като френската Лига 2, но това не се отнася за всички. Има някои отбори, които не стават дори за Трета дивизия на Франция. Останалите са като от Лига 2, клубовете като Берое, Лудогорец... Е, Лудогорец определено е над всички. Заедно с ЦСКА са най-добрите. Останалите стил Левски и Литекс са като от Втора дивизия на Франция.

Как минава вашата интеграция в отбора?
- Езиковата бариера е трудна. Те не говорят добре английски, аз също. Освен това започнахме зле сезона и треньорът (Александър Станков) бе уволнен. Новият треньор не ме познава, но напоследък взех участие в някои мачове. Няма да наведа глава.

Научи ли вече да говориш български?
- Разбира се! Нещата, които са основни на терена - надясно, наляво… Мога да броя до десет и знам няколко псувни. Това са първите думи, които научих. Вече мога да разбирам някои неща, така че всичко е наред.

Какво е ежедневието ти в България?
- Събуждам се, после тренировка. Понякога с чужденците сме заедно, ходим на ресторант. Следобед лягам да си почивам, отивам на кино или се разхождам в някой от големите търговски центрове. Има всичко, което може да се намери в Западна Европа. Бутиците стил Zara са на същите цени като във Франция. Иначе всичко останало в България е много евтино.

Разгледахте ли България?
- Разбира се, посетих Варна с майка ми. Видяхме паметници, които напомнят за турското минало на страната. Научих много и видях, че България е страна на завоеватели.

Обичаш ли да излизаш вечер?
- Българите много обичат празниците и да се веселят. Въпреки че на пръв поглед не им личи, те излизат всяка вечер. Баровете са отворени от понеделник до неделя. Тук обожават водката. Можеш да отидеш където и да било, да прекараш малко време на спокойствие или да гледаш мач, но навсякъде една чаша водка и като чаша вода. Пият твърдо.

Имаш ли срещи? Как са момичетата в България?
- Честно казано, от гледна точка на визия... рядко съм виждал такова нещо! Те са супер, много са красиви. Запознах се вече с някои момичета, както и с французойки, които са дошли на стаж тук по програмата Еразъм.

Какви са разликите между Франция и България?
- В България всичко е много евтино. За 3-4 евро можеш да отидеш в ресторант и да се наядеш. Българите са по-затворени от гледна точка на културни различия, няма "черни, араби, китайци".

Как те приемат в страна като България, където не са свикнали с расовите различия? Как реагират хората?
- Задават ми цял куп въпроси за родината ми Мартиника. Това е задморско владение на Франция. Аз им показвам къде се намира на картата, а те си мислеха, че е в пустинята. Трябваше да им показвам снимки, за да видят, че и там е развито. В съблекалнята ни има телевизор и попаднахме на някакъв африкански клип. И всички започнаха да ме сочат и си помислиха, че Мартиника е във Африка (всъщност се намира в Карибско море)! Българите обаче не знаят, че във Франция също имат странни познания за тяхната страна.

Какво се яде в България?
- Можеш да ядеш всичко. Преди мач хапваме българска салата - с маруля, кисело мляко, краставици, копър... Има още едно ястие на базата на киселото мляко. Не е никак зле.

Как се чувстваш в България?
- За България съм чувал само да ми говорят за бедност и расизъм. Но говорих с агента си, не искам да си тръгвам и се чувствам супер тук. Говореха ми, че е много студено, а не е така. Живял съм в Испания и, честно казано, предпочитам България.

Какво мислят хората за теб сега?
- В клуба ми феновете ме обичат. В началото не играех много, но сега съм най-добрият голмайстор на Черно море във всички турнири. Имам много покани за приятелства във Фейсбук, майка ми също (смее се). Хората искат да й благодарят, че ме е родила. На улицата хората ме гледат и усещам, че знаят кой съм. Случвало ми се е да ме спират, да ми искат снимка или автограф. Последният път, когато бях на дискотека, едно момче ми каза: "Мерси за вашия гол срещу Левски".

Как са дискотеките в България?
- Най-добрата е в София, казва се "Bedroom". Не излизам много, но веднъж бях в истинска българска дисктотека. Всички пееха чалга, много е смешно, но в "Bedroom" има от всичко.