Луди ли са варненци да дадат Спартак на Белардели?

Спорт

09-02-2015, 14:18

Снимка:

varnautre.bg / архив

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Нека видим какви ги е вършил господинът, като използваме публикациите в чуждия печат

Нерадостна съдба се е задала за варненския „Спартак”. Въпреки бурните протести на фенове и ветерани, от днес „соколите” вече имат нов бос. Италианецът Пиетро Белардели беше избран за председател на управата въпреки скандалната си биография във футбола. В Швейцария и Италия са категорични – това е мошеник и източвач на пари. Нещо като нашия Лупи, само че от Италия.

Луди ли са варненци да му дадат „Спартак”? Този човек за последно се е опитвал да сложи ръка върху румънския „Кощулени”, но не му се е отворил парашутът. За разлика от Варна, където с лека ръка му харизаха отбора.

Нека видим какви ги е вършил господинът, като използваме публикациите в чуждия печат. Според италианското електронно издание „Савона“ Белардели е виновен за краха на швейцарския „Лугано“, както и на италианските третодивизионни клубове „Кастел ди Сангро“, „Леко“ и „Акила“. Журналистът от „Савона“ Джани Мина твърди още преди доста време, че една от причините за кризата във футбола в Италия е, че професионалната лига и футболната федерация в страната позволяват на хора като Пиетро Белардели да ръководят клубове. Друго електронно издание – „Телеуника“, съобщава как на 31 октомври 2002 година няколко адвокати на кредитори, членове на техническия и медицинския щаб на отбора „Леко“ са завели дело срещу собственика на клуба Белардели. Настояването на адвокатите е било той да бъде съден заради фалирането на „Леко“. Изданието „Лега инкорти“ свидетелства, че ревизия на италианска служба по финансите във футбола COVISOC е установила липси за 1.65 милиона долара от „Леко“. Втора ревизия изяснява, че общият дефицит в клуба е близо три милиона евро. След като местната телевизия обяснява причините за фалита на отбора, голяма група фенове обграждат къщата на Белардели и се налага спешно да бъде повикана полицията. Докато феновете влизат в схватки с органите на реда, Пиетро Белардели успява да излезе през задния вход на къщата си и да прескочи високата стена. Там обаче попада в съседното имение и едва не е разкъсан от кучетата пазачи.

Не по-малко интересен е престоят на италианския предприемач в „Лугано“, отразен подробно в швейцарските медии. Изданието „Вохен цайтунг“ описва как на 28 юли 1998 година футболният клуб е преобразуван във финансова компания „Лугано джестиони финансиаре СА“ (FCL GesFin). Решението е взето след дълги години обсъждане на проблема и при продължителни спекулации относно механизмите на управление. Впоследствие 74 процента от акциите в FCL GesFin стават собственост на FCL football & sport Financing Ltd. Основната дейност на тази компания е финансово и спортно право, в частност футбол, както и спонсорство. Всъщност „Лугано“ се финансира основно от компанията Vaduz, собственост на строителния предприемач Белардели. Бившият член на борда на директорите във FCL GesFin Бруно Бейелер изразява бурно възмущението си срещу включването на Белардели в управлението на клуба. Той е категоричен, че строителният предприемач иска да използва „Лугано“ за „нерегламентирани финансови операции“ и настоява да знае кой стои зад италианеца, но така и не получава търсения отговор. В знак на протест на 5 август 1999 година Бейелер напуска борда на директорите на FCL GesFin. След извършена проверка става ясно, че в италианския търговски регистър не фигурира името на Пиетро Белардели като член на борда на директорите на FCL GesFin. Впоследствие почетният президент на „Лугано“, адвокатът по финансово право Джанджорджио Спиес, обяснява, че Белардели контролира FCL GesFin чрез Vaduz. Заради сложната схема на финансиране остава неизяснен въпросът кой точно дава парите в „Лугано“. Въпросите се препращат към Белардели, който е неоткриваем.

С оглед на появилите се слухове градските власти започват разследване на собствеността и финансирането в „Лугано“. Властите проверяват и документацията, в която фигурира и името на Пиетро Белардели и най-вече произхода на парите, влагани в клуба. Според „Вохен цайтунг“ накрая италианецът се оттегля с печалба от 13 милиона франка след първоначална инвестиция от четири милиона. „Кредитите и отчетните документи в клуба са много сложни и объркващи дори за отлични счетоводители. Не открихме нарушения, но оставаме с особено мнение по отношение честността на сделките“, казва Джани Пончини, отговорник по разследването в „Лугано“.

Преди около 12-13 години същият тип за пръв път се пръкна в България и поиска да купи „Берое” покрай някаква търговия с череши. След като се разчу, запалянковци от Швейцария и Италия алармираха веднага, че на този не му е чиста работата. Години по-късно неговият приближен Пепино Тири се намърда в „Ботев” (Враца). Последствията се знаят – клубът само където не фалира.

Не е ясно какво точно има за завличане в „Спартак”. Във Варна се говори, че Белардели ще води там безработни италиански футболисти, за да им съживява кариерата и след това да ги продава. Нещо като „Ботев” (Пловдив) при Митьо Селския, когато го напълниха с италианци. Резултатът беше, че отборът фалира и трябваха повече от три години, за да се върне в „А” група. Дано това не бъде и съдбата на „Спартак” с италианския Лупи.