Не са добри предпоставките и за зърнопроизводството

„Определено смятам, че 2015 г. ще е по-трудна за земеделците. Тя е първата от новия референтен период. Всички изисквания, които изпълняваха земеделските производители досега, имат надграждане и то в не малка степен, по-тежко ще е администрирането. По отношение на зърнопроизводството имаме един сериозен фундаментален фактор – засяли сме по-малко площи с пшеница. Определено считам, че предпоставките не са добри. Експонирано през цената на земеделската земя, смятам че тя ще намалява и може да слезе с още 10-15 %.“ Това заяви в сутрешния блок на „България он ер“ Христо Цветанов от УС на Института по агростратегии и иновации.

Друга причина, поради която Цветанов смята, че цената на земеделската земя ще падне догодина е в променената аграрна политика.

„Стара Европа има около 50 години обща селскостопанска политика. Даже наскоро чух едно мнение на колега, че у нас през последните години земеделието заприличало на Клондайк. В известна степен това може да се приеме сериозно, защото през последните четири години имаше ренесанс на зърнопроизводството. Съчетаха се добри години по отношение на добива и по отношение на цените, а оттам се получи и една добра рентабилност. При натрупването на един такъв сериозен капиталов ресурс земеделските производители се ориентираха към покупката на земеделски земи. Както и инвестиционните фондове, които работиха през последните години на нашия пазар. Но през последната година вече не е така. При положение, че при пет основни култури в зърнопроизводството само една е печеливша тази година и това е царевицата, и при положение, че липсата при директните плащания – говоря за първи стълб – е все по-осезаема, при всички случаи интересът към земеделска земя от страна на земеделските производители е намалял“, каза Христо Цветанов.

Друга причина за намалялото търсене на земя е в забавените през последната година плащания по Програмата за развитие на селските райони.

Според Цветанов всеки завой в земеделската политика на ЕС води към промени. В тази връзка той предположи, че голяма част от потенциала на зърнопроизводството е изчерпан. „По-скоро колегите търсят варианти в по-интензивни производства, да речем: плодове или зеленчуци. Там някъде са нещата, които биха дали аванс на производителите“, прогнозира Цветанов.

Пресилено е да се твърди, че интересът към нашите земи от страна на чужди инвеститори се е увеличил, коментира той. „За да стане интересен активът земеделска земя на външните инвеститори, трябва да мине един процес на комасация. Все по-често се говори за този процес, но още не са предприети активни стъпки към него. Друг съществен момент са хидромелиорациите. По отношение на инфраструктурата всичко това в комплект е препъни камъкът пред инвестиционните намерения на големи външни инвеститори. Не само на тях – това създава проблеми и за нашите земедески производители“.