В България всеки опит на медицинско или немедицинско лице да отърве от мъките му неизлечимо болен пациент се третира като убийство

Страхът от обричащата те на
мъчителна гибел диагноза, усещането, че си непълноцен и в тежест на близките си и, разбира се, болката са трите най-чести причини хората да поискат собствената си бърза и безболезнена смърт. Над 2% от смъртните случаи в Белгия през миналата година са резултат от евтаназия. Там, както и в още няколко европейски страни и американски щати, евтанзията е легална от началото на века. Има и редица страни, чиито законодателства мълчаливо подкрепят тази практика. В България всеки опит на медицинско или немедицинско лице да отърве от мъките му неизлечимо болен пациент се третира като убийство.

Най-големият враг на
евтаназията е църквата - разбира се. Според нея само Бог решава, кога да свършат земните ни мъки и всяко действие по темата се води грях. Има и много лекари, които са против евтаназията - за тях тя противоречи на лекарската им клетва. Разбира се, има и икономически причини да искат максимално удължаване на човешката агония. Политическият дебат се върти около това - кой може да взема отговорно и в пълно съзнание това решение? Кога има опасност да стане по принуда и може ли информационната асиметрия между болния от една страна и лекаря/близките от друга да доведе до фактическо убийство?

Животът право ли е или
задължение? Кой може да се разпорежда с него? Щом можем да го създадем по изкуствен начин, защо да не можем доброволно да се откажем? Длъжни ли сме да страдаме, когато медицината не дава надежди за пълноценен живот? Десетки въпроси, които за съжаление в България са табу. Или поне не се полагат достатъчно усилия, за да се случва обществен дебат по тях. При това, че сме страната с най-висока смъртност в ЕС и хиляди хора страдат безнадеждно всеки ден.

Хиляди хора в Европа
попълват собственоръчно молбите си, за предсрочно пътуване към отвъдното. Има специални клиники, в които пациентът получава пълна информация за целия процес.След като се определи дата, често се организира прощално парти. В центъра на процеса е човекът и неговата свобода да взема решения. Твърде либерално? По-скоро хуманно.

Биоетиката и биоправото са
млади науки, които тепърва се доказват. Темите като евтаназия, сурогатно майчинство, донорство на органи и клетки, та дори и клониране, са част от днешния свят и трябва да се обсъждат публично. Белгийският доктор Вим Дистелманс (известен сред критиците на евтаназията като доктор "Смърт"), отговаря много кратко и ясно на въпроса за цената на евтаназията пред немското списание Spiegel. Той изразява искреното си съчувствие към всеки беден пациент в Германия, който не може да си позволи процедура по евтаназия в чужбина (Швейцария, Холандия или Белгия), защото в Германия тя все още е забранена. Той описва живота на неизлечимо болните с две думи - страх и самота. Защото в крайна сметка и при всичкото съчувствие на света всеки е сам в болката си.

Карта на актуалния статус на евтаназията: в тъмносиньо са отбелязани държавите, в които доброволната евтаназия е легална; светлосиньо - пасивната евтаназия е легална; черно - законите за евтаназия са различни в различните административни райони; червено - евтаназията е нелегална; сиво - статусът е неизвестен, предполага се, че е нелегална