Седмицата: Зад заключената врата

Да се огледаме кой държи и ключовете от живота ни и да си ги вземем, защото там натрупахме още повече за чистене

Дух на зимно недоволство и коледни аромати се смесват из въздуха, като протестите (засега) не успяват да съберат много недоволни, а усмивките са повече заради очакваните добри новини. Въпреки "горещите" сфери на недоволството, таксиметровите шофьори и енергетиците събраха не повече от стотина души общо на трите протеста през седмицата. Може би защото постановената минимална цена за такситата е далеч от реалните тарифи или защото недоволството от цените на тока

веднъж вече беше ловко употребено,

без да повлияе на каквото и да било. А и засега това недоволство около тока идва отвътре - заради липсата на социална политика и лошо състояние на техниката. От "Енерго-про" контрираха, че правят, каквото трябва, за да има ток през зимата. Първият студ ще покаже кой е имал повече право, но по-притеснително е, че общата картина, описвана от работещите в ЕРП-то започва да приличат на казаното от работниците на ТЕЦ "Варна". А неговото затварянето на практика е решено, макар че и тази седмица ЧЕЗ съобщиха, че продължават да търсят купувач или наемател. Успех не можем да очакваме, особено след откровението на енергийния министър Теменужка Петкова за размера на дълга, проблемите във вътрешносистемните отношения и нуждата от ревизия в сектора. Всъщност те отдавна не са новина, новина, и то лоша, е че и новият министър

не посмя да мине отвъд констатиране на очевидното

Не видяхме и друг план за запушване на пробойните освен поредните кадрови промени в ресорните органи и големите централи (предимно според политическия цвят). Промени имаше и в областните управи в цялата страна, (варненският управител Стоян Пасев се оказа един от четиримата оцелели). И в енегретиката, и в областните управи рокадите протичат без разговори за политики, заместени от изчисления на партийни квоти, което не обещава особена светлина в тунела. Ощастливени с нови постове имаше и в Парламента, като културата

беше хвърлена в яките ръце на Слави Бинев

На културните дейци още им звъни в ушите от новината, но след като мнозинството безропотно преглътна министър Рашидов, на малцинството му остава да се надява, че този път гилдията поне ще си спести верноподаническите писма. Макар че точно през този мандат назначението не засяга само културата – парламентът обяви твърдото си намерение да уреди медиите с нов закон и когато му дойде редът, той ще мине тъкмо през ръцете на архонта и бивш силовак и собственик на чалготека Слави Бинев. И никой на пита "Кой?". Учудващо малко въпроси имаше и около

оперетъчния спектакъл, поставен от ДАНС

на четири сцени едновременно под заглавието "Лов на ислямисти". След няколко души в ареста и няколко компютъра, чиито данни нямало да бъдат показвани, защото съдържат насилие (вероятно същото, което е на два клика разстояние в мрежата), упражнението завърши с констатация за засекретяване на делото и без никаква яснота от практическия ефект. И с много от така желаната от ислямистките групи реклама - получена без пари, без усилия и в прайм тайма. Показните акции като тази само консолидират подобни групи и изобщо не е необходим експерт, за да е ясно, че компактната бедност в гетата съвсем скоро ще ги превърне в източник на пушечно месо, особено

ако вместо учители продължат да влизат маскирани

Известна нужда от образоване се усети (отново) тази седмица и във Варна, където идването на Иво Димчев с новия спектакъл "ICure" предизвика поредните културно-цензурни вълнения. Провокацията с откровено сексуална визия е едно от желаните заглавия по европейските фестивали този сезон. Във Варна, въпреки уточнението "18+" в афиша, обвинията в "срам и позор" не закъсняха, придружени с искане постановката да бъде изгонена от Археологическия музей (което можеше да заслужи повече внимание, ако не беше анонимно). Протестите срещу развращаването на публиката бяха доста пресилени, защото никой не е смятал да постави спектакъла на площада и да влачи зрителите насила. И макар че постановката ще се играе, за пореден път остава усещането, че много

искаме да сме модерен град, но се стряскаме

от всичко, което провокира замисляне. Повече мислене няма да навреди и на определени места в администрацията, след като бяха необходими съдебно решение и глоби, за да започне работа по договора за хранене в детските градини. Тази седмица се стигна до обещанието, че юристите усилено ще се трудят, за да уредят отношенията между общината и "Ученическо и столово хранене", които досега, оказа се, са вървяли на основание "телефонни обаждания и разговори с Общината". Неясно остава как ще се покрият глобите, породени от този не особено юридически издържан стил на работа, (а също и резултат от мълчанието на всички по веригата). За поредна седмица глас на недоволство идва и от районните администрации, които определено

не насмогват на гражданската активност

Въпреки жестоките уроци на летните наводнения, въпреки общия натиск да бъдат почистени дерета и канали и въпреки всички усилия за чистенето им, боклукът там не изчезва. Просто защото винаги се намира някой, за когото правилата не важат и на когото му е по-лесно да метне боклука в дерето, вместо да го носи до кофата. От район "Приморски" вече излязоха с идеята за "специална" служба по чистотата за подобни "граждани". Макар че и налагането на глоби – като се започне от хвърления диван и се свърши с билетчето за автобус, също може да помогне. Така поне твърдеше преди години общинар от Барселона – че след няколко години реално събиране на тежки глоби местните изведнъж

започнали да забелязват кошчетата за боклук

На боклука трябваше да отидат миналата седмица и две особено дразнещи реклами – на покрива на Военноморския клуб. Макар че договорът за тях изтече през юли, и въпреки подготовката за миналата неделя, светещата реклама ще бъде свалена "до края на годината" – така поне е обещала фирмата, чиято отговорност е махането на надписите (и която успешно избягва изпълнението на тази отговорност от изтичането на договора на 30 юли досега). Други обещания, получени тази седмица, звучат по-изпълнимо. Като това да си върнем Коледния базар от едно време – с чая, греяното вино, коледните песни и ръчно изработените подаръци на площада до Кукления театър. Почти като коледен подарък прозвуча и казаното от регионалния министър Лиляна Павлова във Варна – че градски проекти от особено болния ВиК сектор ще влязат

в групата "безусловно необходими" за държавата

16 готови разработки извади Община Варна още при първото анонсиране на възможността. И може би това означава, че държавата най-сетне ще започне да забелязва територията около "Евксиноград", където през лятото се ходи на плаж. Тази седмица Варна официално си върна и Юнашкия салон. Вече започнаха обсъжданията и споровете как точно да използваме сградата. Важното е, че се започва с едно обещание – да не се надстроява и да не се пипа фасадата, за което варненци особено трябва да внимават, защото неведнъж са ставали "грешки". Още по-важно е какво ще направим, когато завъртим ключа и минем зад затворената врата, защото зад нея ни чака това, което сами сме направили през последните години. И след като разчистим Юнашкия салон, можем да се огледаме кой държи и ключовете от живота ни и да си ги вземем, защото там натрупахме още повече за чистене.