От София до Осло - защо просперират държавите?

Животът

22-11-2014, 08:37

Снимка:

@pixabay

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Швейцария е първенец в икономическо отношение и държавно управление, а Швеция е перфектното място за предприемачите

Норвегия е най-проспериращата страна в света според тазгодишния Индекс на просперитета на института "Легатум". Страната заема първо място по показателя "социален капитал", който измерва процента граждани, полагащи доброволен труд и занимаващи се с благотворителност, а най-зле се справя по отношение на предприемачеството, където заема седмото място. Осло запазва първото си място в класацията в последните пет години и е абсолютен първенец от създаването на индекса от 2009 г.

България пък заема места между 46-о и 49-о в последните години. Класацията за 2014 г. я поставя на 48-о, което я издига с една позиция в сравнение с м.г., и е между Саудитска Арабия и Бразилия. Най-добрият показател е за безопасността, по който страната е на 33-то място в света. 60% твърдят, че се чувстват спокойни, движейки се сами през нощта. Също толкова българи мислят, че страната е добро място за живот на емигрантите, а 71% смятат, че това се отнася и за етническите малцинства. Семейните връзки очевидно са силни, тъй като над 80% могат да разчитат на роднините и приятелите си в момент на нужда.

Въпреки това едва 6.8% от българите смятат, че сега е подходящ момент да си потърсят работа, а 78% са убедени, че корупцията е широко разпространена. Само половината пък мислят, че човек може да напредне в живота, ако работи здраво. Разочарованието от управлението е голямо по всички показатели: едва 10% мислят, че властите правят достатъчно, за да се справят с бедността, 17% - че изборите се провеждат честно, а само 20% имат доверие на правителството.

Именно държавното управление е ключово за просперитета на страната, показват изводите на индекса, който се изчислява всяка година от 2009 г. насам. Институтът използва данни на "Галъп", "Фрийдъм хаус", Световната здравна организация, "Амнести интернешънъл" и други. В класацията влизат 142 държави.

Добруването на една нация не се измерва само с БВП на глава от населението и растежа на икономиката. Анализът акцентира на шест параметъра, които определят дали дадени нации живеят добре - възможности, образование, здраве, свобода, безопасност и социални ценности. Те са в пряка връзка с икономическото развитие на страните. За да има полза от инвестиции в която и да е от тези области обаче, властите трябва да действат адекватно.

Разглеждайки данните за страните, които са преминали сравнително леко през финансовата криза - Канада, САЩ, Великобритания, Франция и Япония, и тези, които са пострадали най-много от нея - Испания, Италия и Гърция, проучването показва, че най-големите разлики между двете групи държави са по отношение на социалния капитал, личната свобода и държавното управление. Разликата в образованието, от друга страна, е минимална.

Усещането за свобода също се различава коренно - 92% от канадците смятат, че са напълно свободни да избират посоката, в която ще се развие животът им, докато едва 43% гърци и 50% италианци смятат, че възможностите им са неограничени. Толерантността към имигрантите и малцинствата спада рязко в страните, които имат икономически проблеми.

Високите нива на корупция също са характерни за зле справящите се икономически общества, а това засяга пряко и възможностите за предприемачество - няма кой да развива бизнес в държава, в която не знае какво и колко трябва да даде на властите, за да не среща пречки в работата си.

 

Голямото неравенство и липсата на социална мобилност са най-големите "убийци" на продуктивността, сочат проучванията. Те показват, че уменията на човешкия капитал в страната не се използват адекватно и демотивират работниците, които смятат, че дори да покажат най-доброто от себе си, едва ли ще могат да напреднат в работата.

Образованието, от своя страна, се оказва важно не толкова само по себе си. По-качественото и масово образование обаче е характерно за демократичните държави, чиито граждани са доволни от политическото ръководство на страната.

 

Добре образованите общества упражняват по-голям контрол върху властите. Пряко обвързано с управлението на държавата е и здравеопазването. Големият бюджет, отделен за здравните системи, не гарантира намаляване на смъртността и дълъг среден живот на гражданите. Изследователите посочват за пример развиващите се държави, които трябва да подобрят както финансирането на здравеопазването, така и управлението си, което да може ефективно да разпредели отделените пари.

Що се отнася до свободата, различните й проявления имат различна тежест при просперитета на държавите: икономическата независимост е най-важна от всички, следвана от свободата на избора и толерантността. Според изследването едва след като са икономически свободни, хората могат и се стремят да изискват и други свободи.

Макар повечето икономисти да твърдят, че доверието в обществото е жизненоважно за развитието, "Легатум" смятат, че сигурността на семейните връзки и мащабът на благотворителните дейности са по-важни. Най-богати са държавите, в които хората вярват едни на други, могат да се опрат на семейството си в случай на нужда и работят като доброволци.

Норвегия заема второ място в света по отношение на личната свобода, а Нова Зеландия е първенец по този параметър. Швейцария е първенец в икономическо отношение и държавно управление, а Швеция е перфектното място за предприемачите. Австралия има най-доброто образование. САЩ са на първо място по отношение на здравето на гражданите, а жителите на Хонконг се чувстват най-сигурни и живеещи в безопасност. САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Хонконг запазват стабилно местата си в първите двадесет в последните пет години. За това време Сирия е паднала от 86-о на 107-о място, а Руанда се е изкачила от 105-о на 86-о. Забележителен ръст отчитат и Индонезия, Китай и Шри Ланка, а Централноафриканската република е на последната 142-ра позиция.

Интерактивната карта на проучването обобщава, че най-добре се живее в САЩ, Канада, Австралия и Северна и Западна Европа. Най-лошо е положението в Африка и Близкия изток. Канадците пък са най-доволни от живота си като цяло. Държавното управление, личната свобода и социалният капитал са най-големите дефицити на Източна Европа, а целият континент се бори с висока безработица и слабо икономическо развитие.