По стара българска традиция, след като комшиите не успеят да се разберат кой какво дължи за реновациите във входа, те завеждали дела срещу съкооператорите си, разказаха от съдебната власт.

 Подобни процеси са доста често срещани и при тях особеното е, че се разглеждат много бързо, обясниха магистрати пред „Монитор”. Обикновено делото стартирало с иск на някой от съседите, който претендира за направени от него разходи. Като доказателство те представяли домовата книга на блока, в която е записано кой съсед какви общи части притежава от жилищната сграда, както и фактура за извършения ремонт.

 Когато съдът започне да разглежда документите по делото, често се налагало да се иска справка от НАП за различни неща – от това дали ищецът има легални доходи, с които е платил ремонта, до това дали подобни майстори наистина съществуват. Най-често защитникът на ответниците настоява, че фактурата за ремонт е фалшива и стойността й е доста по-висока от реалната. Затова магистратите искат справки от данъчните, в които да се провери дали фирмите са декларирали пред държавата, че са получили доход от подобен ремонт. Често по време на ревизиите пък ставало ясно, че майсторите са „пропуснали” да декларират подобен приход. В тези случаи фирмите отнасяли сериозни санкции, а делата между съседи често приключвали в полза на тези, които отказват да платят, тъй като съседът приема, че такъв разход наистина не е извършен.

 Заради това в момента фирмите, занимаващи се с ремонт на общи части като покриви и мазета, имат две различни оферти за дейностите си. При едната цената е с 20% по-ниска, но за сметка на това не получаваш фактура за извършения ремонт. При втората към цената на дейностите се добавя и ДДС, но фирмата издава фактура с касов бон, която може да послужи за доказателство в съда срещу съкооператорите.