Седмицата: ...а когато вали, е мокро

Без цензура

20-09-2014, 11:00

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Още по Темата:

Бареков и Ковачки регистрираха ДПС-2 в ЦИК

Преведоха всички дължими заплати на миньорите от мина "Черно море"

Близо 50 души в блокада под земята в мина "Черно море"

В "Напоителни системи" клон "Горна Тунджа" не са получавали пари от май

Служители на „Напоителни системи“ блокираха с протеста си центъра на София

Протестиращите от „Напоителни системи”: Изпълнени сме с гняв, отчаяние и безнадежност

Круизни туристи? Догодина само мит

С 8.2 % по-малко туристи през юли

Българският туристически продукт вони

Хотелиери блокираха пътя Бургас - Слънчев бряг /снимки/

Хотелиери на протест

Първолаците на ОУ "П. Р. Славейков"

Първи учебен ден в Математическата

Започна стачката в мина „Черно море”! 45 миньори отказват да излязат от рудника

Варна продължава с "План Б" след състезанието за европейска столица на културата

Пресконференция на екипа, подготвил кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019

Токът със 7% нагоре от октомври

Първият звънец би за над 27 000 ученици

Училищата нямат право да искат пари от родители за подготвителните групи

Калина Крумова напуска ББЦ и Бареков

Правилата най-често улесняват живота, стига да избереш правилните хора, които да ги пишат

С цветя и усмивки започна седмицата, и най-скептичните пожелаха на добър час в училище на децата, но хиперактивните "държавници" не ги пожалиха и тази година. Върху главите на варненския "Екип 2019" продължиха да се сипят камъни – от такива посоки и в такива количества, че дори анализаторите започват да им съчувстват.

Предизборните митинги се редуват със стачки,

а тези, които не са пряко ангажирани в някое от двете упражнения, тренират добавяне на 10 процента, подготвяйки се за новите цени на тока. И докато обещанията валят, Европейската банка за възстановяване и развитие свали очакванията си за икономическия ни растеж тази година от 1,9 до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Във Варна 15 септември започна навсякъде и нормално, което заслужава поздравления. Особени благодарности трябва да има за дарителите, които още не са забравили 19 юни и помогнаха на наводнените семейства с пособия за училище. Останалото си е същото – от

споровете за теглото и съдържанието на учебниците

без промяна до стотината лева "за отскок" на родителите (с увеличение спрямо миналата година). От образователния инспекторат във Варна още в първите дни предупредиха родителите да дават пари само срещу документ, а ако се съмняват трябва ли изобщо да дават – първо да питат. Въпреки това, главно при малките, опити за обзавеждане с доброзорни дарения не липсваха. Общественото внимание на 15-ти се фокусира върху жителите на Калище, които обявиха, че не искат чужденците и общоселските мисли бяха озвучени от едно дете, което очевидно не беше стигнало само до извода, че

освен бой, за "другите" няма друго подходящо,

защото "са болни и без това не заслужават да живеят". Плашещата брутална откровеност обаче си има обяснения – заглавията на някои медии, например (които бяха сред най-възмутените от детето); хора като Николай Чирпанлиев, който като директор на Държавната агенция по бежанците, сравни сирийската бежанска вълна с времето "когато хуните идват в Европа"; или по-скоро това, че и сега директор на Агенцията е същият Чирпанлиев. А и опитайте да си представите как заселват група бедни българи не в голям град, а в някое средноанглийско село. Дори ако познанията ви за Острова са само от "Убийства в Мидсамър", пак ще се сетите какво ще се случи. На скандала образователното министерство реагира с покана да ги уведомяват предварително, ако са ксенофобски настроени. Освен това покрай 15 септември получихме от ведомството и доста

други поучителни откровения -

да ти натресат партийно ангажиран певец на тържеството е вътрешноучилищен проблем; да ти върнат детето от откриването на учебната година, защото министърът ще дойде по-късно, даже не е повод за коментар; да прекараш хиляда души през два металдетектора заради президента и после да обясняваш припадъците с диети, е само повод за заглавие. Когато обаче се намери учителка на първокласници, която е млада, хубава и добре облечена, това е повод за първокласна словесна агресия (вероятно от същите хора, които със същото удоволствие биха атакували учителката, ако беше по-стара, по-грозна и по-зле облечена с въпроса защо е стара, грозна и зле облечена). Във Варна вълненията в училищните дворове бяха радостни, през седмицата обаче

не стихна зле прицеленият огън

след гласуването за Европейска столица на културата. След шума, последвал една необмислена и лошо организирана от екипа на "Варна 2019" пресконференция, през седмицата започнаха да се чуват и по-разумните гласове. Общността призна, че имаме победа - започна разговор за културата на Варна. Той определено не трябва да се смесва с разговора за цифрите и сумите, които са много важни. Но още по-важно е споровете за разпределяне на сумите да не задушат (пак) културата. Седмицата обаче не даде особени поводи за оптимизъм – атакуван отвсякъде, екипът на "Варна 2019" мина в тотална защита и продължи да повтаря, че всичко в кандидатурата ни е било наред; председателката на комисията по култура (през която са минали голяма част от парите), поддържа същата теза, като придърпва чергата към себе си и

внимателно заобикаля въпросите за суми и мотиви

за даването им; Общественият съвет по култура изведнъж излезе с остро искане до кмета да уволни целия екип, като формулира тезата си във въпроси. Но някои подробности явно са убегнали на съвета - като това, че правомощията на екипа изтекоха с края на процедурата по избор; че имаше време, когато екипът работеше на доброволни начала, а отстрани им обясняваха, че няма да им се получи; че отчет е обещан в края на месеца; че "т.нар. Bid book" беше публикуван (и на български език). Ако идващите седмици покажат пукнатините, които са съпътствали общата работа, но са били замазвани, следващият екип, който тръгне из културната нива, ще гази по-малко кал. Няма ли анализ с точни сметки и без лични нападки,

потъването ще е общо.

Все по-разнопосочни са сигналите, които идват от туристическия бранш с наближаването на края на сезона. От загуби до 10 на сто при туристите до увеличение с близо 7 процента са прогнозните резултати, общо е мнението само за проблемите – никаква държавна реклама в чужбина, лоша инфраструктура, по-скъпо и по-лошо обслужване в сравнение със съседите. Най-парадоксален беше протестът на собствениците от "Слънчев бряг", мнозинството от които тотално бяха загърбили правилата, докато още можеше да се изстиска печалба, а сега изведнъж поискаха "държавата да въведе ред". На протест излязоха тази седмица и работещите в "Напоителни системи" – един от синонимите на партийна хранилка.

Там заплати не са давани от юни

Под земята стачуваха и миньорите от бургаската мина "Черно море". Те са с една заплата напред – не са си виждали парите "само" от юли досега. Миньорите на Ковачки са тихи – вероятно са заети да пълнят с нови хубави обещания хартиените торбички от ведомствения супермаркет, тези с отпечатания лик на новия политик Бареков. Извън тази рекламна инвенция и в тази предизборна кампания ни пробутват предимно азбучни истини под формата на големи откровения – като "когато вали, е мокро" и

"за да има заплати, трябва да има производство"

Ние това отдавна го знаем. Някои даже се опитват да разпънат чадър над себе си и дори с идеята да има и за други – като започват някакъв бизнес. И отдавна искат не да слушат разкази, а да видят в действия как държавата им помага (или поне не им пречи активно) да развиват някакво производство. Обаче като се разплатят с всички по веригата, или заминават някъде, или започват да си търсят "служба". Ако изобщо успеят да се разплатят, защото тази седмица стана ясно, че българите сме тези, които най-често не си плащаме сметките. А най-големият длъжник е държавата. Подобни истории, както и

липсата на Варна на картата на политическото внимание,

накара един от варненските кандидати за депутат - Боян Георгиев, да си сложи по една лепенка на устата по билбордове в града. Калина Крумова беше още по-радикална – тя напуска Бареков "с чиста съвест и гордо вдигната глава", след като откри поредната партия, която (след дълго тестване) се оказа недостайна за високия й политически морал. А Бойко Борисов заяви, че след като се е отърсил от илюзиите, че протестите, заради които избяга от властта предния път, са били морални, няма да повтори тая грешка. Дали обаче ще успее, след като още през октомври цената на тока ще се увеличи с 10 процента (или средно с 9.79, както уточниха от ресорната комисия). Във Варна пак

ще имаме привилегията да плащаме най-много –

по предварителни изчисления токът ни ще поскъпне от 16 на 18 стотинки за киловатчас без ДДС, докато клиентите на другите оператори ще плащат 16 стотинки след увеличението. Първите, които предупредиха за реакцията си, бяха хлебарите – цената ще се увеличи, както и броят на фирмите в сивия сектор. Олиото ще е следващият продукт, ще го последват всички стоки, за които се харчи ток. А Цветан Василев се предаде сам на полицията в Белград и обяви от там: "Чувствам се предаден от всички". Фразата могат да си я разпечатат всички партийни спонсори, да си я сложат в портфейлите и да си я четат от време на време, докато размишляват дали няма да им е по-евтино, ако

най-сетне започнат да я карат по правилата

Избирателите, без да се чувстват толкова предадени (и толкова богати), също могат да обмислят трудната за възприемане по тези ширини теза – че правилата най-често улесняват живота, стига да избереш правилните хора, които да ги пишат.