Седмицата: (А)нормално

Без цензура

09-08-2014, 08:06

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Наложи се народните състави от цял свят да избират – да играят танците си на латино музика, да се надсвирват с нея или просто да се откажат

В разгара на варненското лято като студен душ се изсипа тази седмица новината за внезапното свършилите пари, с които Варна се подготвя да стане евростолица на културата след пет години. Даже се намери и малък преразход. И това – преди дори да сме посрещнали журито, което ще оценява напредъка, за който работят и доста граждани, фирми и медии като доброволци /или, в превод – без пари/. Предстои да разберем доколко нормална е ситуацията –

дали сметките не са били направени така,

че парите да стигнат само дотук; дали ще се наложи в годината на бедствия и предсрочни избори Варна да актуализира бюджета си послед лято, защото някой не е оправил с културните сметки; а също така – дали общинските съветници /след две настоявания/ ще получат и по-подробен опис на похарченото освен обобщението „парите свършиха”. Освен в сметките, тази седмица културната дирекция се пообърка и с организацията и всички, които излязоха да се порадват на колоритното дефиле на фолклорните състави от международния фестивал, имаха проблем да синхронизират звук и картина. Наложи се народните състави от цял свят да избират – да играят танците си на латино музика, да се надсвирват с нея или просто да се откажат, защото при планирането на общинските прояви някой е решил, че е съвсем нормално едните музиканти да минават през другите. Изобщо –

изложихме се пред чужденците,

и то не само от дефилето. Вечер преди него чужда групичка оживено размахваше пътеводител на България, изправена пред индианците в пълно бойно оперение до табелата с обяснения за традиционните български занаяти. Видяното вероятно доста е подкопало доверието им в редакторите на пътнически справочници. Много по-добре се измъкнаха от поредния летен капан трима български туроператори, които след поредния фалит на руска фирма този сезон, вместо да изгонят туристите, избраха по-скъпия, но и по-нормалния вариант - прибраха ги, докато пристигне транспорт за тях. „Ростуризъм” посочи за пример Гешо Любенов, Мартин Петков и Галин Георгиев, а някои от „колегите” им могат най-сетне да забележат, че във времето на много информация и оферти стана нормално, че

кожата на клиента може да се съдере само веднъж.

Покрай трусовете на руския пазар стана ясно, че въпреки всичко, което се случва по света и у нас, туристите в България се увеличават. Като една от възможните причини беше посочена и редовната самолетна линия Варна-Истанбул. Интересът към нея вероятно има нещо общо и със засилващите се атаки към свободата на туркините в родината им, което диктува да изберат България като място, къдено могат да се смеят свободно и дори да носят бански в две части. Това последното засега се отразява добре на туризма, но е нормално в дългосрочен и геополитичиски план вече да е тема за дълбок размисъл, там където трябва. Стига там да е останал някой, който да мисли. Независимо от наплива, Офицерският плаж си стои все така празен, защото

във водата непрекъснато плуват вредности.

И ако досега вината беше /поне отчасти/ на дъждовете, сега вече е нормално да се мине отвъд констатациите за нерегламентирана човешка дейност и да се открият конкретни отговорни хора. На другия полюс са доброволците, които жертваха единия си почивен ден и отидоха да чистят /пак/ Римските терми. Управата ги вербува с мотото: „Обичам Варна, чистя Римските терми”. Но вероятно е време някой да тръгне да раздава и глоби за тия, които цапат. Може да им връчва фишове за глоба с бонус – надпис: „Обичам Варна, няма да цапам повече“. Друга стъпка в тази посока се опитва да направи общинската администрация, като обмисля възможността

да дава на варненци градинки за „осиновяване”.

Надеждата е личната инициатива на гражданите да намали вандализма, и е дошла не от друго, а от вече заявено желание на различни хора. То си е съвсем нормално /за нормалния свят/ и ако у нас не бъде използвано като вратичка за измъкване на администрацията от отговорностите й, може и да се окаже добра идея. Администрацията тази седмица беше особено щедра на добри идеи. Кметът поиска увеличение на доста общински глоби. Ако съветниците приемат, паркирането „на зелено” вече ще струва от 200 до 800 лева, плескането на афиши навсякъде ще бърка в джобовете на всички по веригата, като глобата ще започва от 500 и ще свършва на 5000. Макар че

ако имаше кой да събира сегашните глоби,

макар и по-малки, пак щеше да запушат някоя и друга бюджетна дупка в града. Но понеже няма кой да наказва, съвсем нормално е Морската градина и кварталните зелени островчета да са пълни с коли, а бригадите с наръчите хартия да се състезават в облепянето на града. Добре ще е да разберем и кой продължава да държи фонтаните в центъра в сегашния им вид на преживели любителска дисекция, вместо по най-нормалния начин да ги ползваме за разхлаждане в жегата. През седмицата продължи и „замерянето” с павета. Сравнителният спор за достойнствата и недостатъците на настилката в центъра и по улица „8 ноември” завърши с прогнозата, че макар да изглеждат по-добре, на „8 ноември” паветата ще се начупят скоро, за разлика от тези в центъра. Уверение, че

ще имаме истински и нормален европейски център

получихме тази седмица и от официалния представител на фирмата, произвела настилката. Оказа се, че тя се прави на принципа „бързата работа – срам за майстора” и след като са преодолени някои подробности като грешките в трамбоването, грешките в реденето и грешките в избора на пясък, сега вече всичко ще е наред за десетки години напред. Ако не – този път поне знаем имената на повечето майстори по сделката... Имаше и опит за замазване на ръждивите петна по имиджа на ремонта – с обясненията, че цветарниците, пейките и решетките трябва да изглеждат точно така – с фина ръжда, коята да патинира специалната стомана и да я пази от по-дълбоки поражения. Нещо със специалното обаче май се е объркало, защото ръждата продължава да става на люспи, особено по цветарниците и ще е съвсем нормално да разберем от администрацията, и то скоро – какво се е объркало, кой го е объркал и

как точно ще овъзмезди града за объркването.

А общинските съетници не е лошо да си поровят из документите и да открият наистина ли /както се твърдеше на една комисия тази седмица/ общината ни изобщо няма договор за концесията на всичките лаФки, които накацаха из града. И докато при лаФките във Варна засега сме на минус един договор, за „Южен поток” отиващото си правителство ни изненада с един договор бонус. При така подредените документи и срокове проектът на практика тръгва, макар че „Гражданска лига за България“ и Радан Кънев го атакуваха в съда през оставената все пак малка законова пролука. Така в един от най-мащабните енергийни проекти за пореден път нещата за нас се случиха не нормално, а бързо, тайно,

на тъмно и при строго фокусирана вътрешна изгода.

Кой ще наследи горещите картофи и дали ще ги вади или само ще разбутва въглените, за да има място за още? Подготовката за изборите, които ще отговорят на въпроса, започна тази седмица и този път битката ще е гореща. Във Варна се започна още от липсата на съгласие за състава на избирателната комисия. Преди това видяхме лицата на новия кабинет, а те оповестиха, че една от първите им задачи ще е да извадят „истината за състоянието на държава”. Тъжно, обаче това стана нормален процес - преди избори: констатиране лъжите на предишните, след избори: отвличане на вниманието на публиката от процеса на превръщане на обещанията в нови лъжи за ревизиране.

Протестът се сдоби със свой вицепремиер,

който ще поеме и правосъдието. Протестните заслуги се оказаха с по-голяма тежест от спрените адвокатски права заради неплатени глоби. Разбира се, правата и министерстването не са свързани, но по-нормално изглежда правосъдният министър да е показвал като гражданин повече уважение към правилата. От друга страна самият служебен премиер няма проблеми /поне със собственото си разбиране за правила/. Ясно стана от уменията му в умножаването /на подписи при някои искания за референдум/, и в логиката /след като оповести оксиморона „протестът е на власт”/ и в циничната прямота /след като ни осведоми колко красив идеал е комунизмът/. Започна и предизборно

състезание за /дву/смислени партийни послания.

„Стабилна България. Време е", оповестиха от ГЕРБ, които си тръгнаха от властта поради сериозна гражданска нестабилност. Смятат да си я върнат начело с Цветан Цветанов и обещанието му да продължат да правят всичко онова, което са правили досега. Само това обещание трябва да е достатъчно за всеки, който има мозък над необходимото за равновесие, за да преосмисли идеите си как гледа отдалеч и от високо на житейските подробности на 5 октомври и да си избере подходяща алтернатива. Социалистите събраха много публика на Бузлуджа, но малко единство сред левите /макар че десните убедително водят по този показател/. Те смятат да заложат на "Силна БСП - единна левица" и на новия си председател Михаил Миков. Тъкмо него посочи обаче Георги Първанов във Варна като основна причина

двете леви партии да атакуват властта самостоятелно.

В дясното Радан Кънев с оставката си като говорител на Реформаторския блок катализира процесите на прегрупиране.Така около 40 преди изборите леви и десни се оказаха в една и съща ситуация – да им се струва нормална нуждата от обединение, за да има победа, а да не могат да го внушат на изобилието от вождове. Лутанията на новия политик в дебрите на политиката вече дори не са смешни, но ще бъде в рамките на нормалността и добрия тон президентът да обясни връзката между поканата към Бареков да участва в политическите консултации и оттеглените обвинения срещу него. За новия политик знаем какво да мислим.

И за президента ли да почваме да мислим същото?

И за прокуратурата, размятана като бърсалка без никаква реакция от страна на прокурорите? Без да се радва на такова обществено внимание, битката между "Захари Стоянов" и Математическата гимназия във Варна явно ще води със същия плам като предизборната. Уволнената директорка Тодорка Колева съобщи, че ще обжалва, а училищното настоятелсство скочи в нейна защита, като не успя да измисли нищо по-добро от това да атакува новата директора ден след влизането й в училище, а за фон покани журналисти – уж да им обясняват гледната си точка, а на практика – да се държат с тях като на партийно събрание през 1956-та. Поредният спор е дали е правилно да се жертва целодневното обучение за сметка на неорязания прием на първолаци, а реакциите подсказват, че някои от участниците още не са разбрали, че

компромис означава отстъпки и от двете страни.

Трудности с компромисите имат и в „Аспарухово” – само 11 фамилии приеха да се настанят във фургонното селище. А в „Младост” направо я подкараха по старому – докато багерът събаряше махалата от едната страна, от другата само за тази седмица бяха направени два опита да се струпат нови незаконни къщи. Заради споровете между Общината и Областната управа във Варна Междуведомствената комисия още не е обсъждала аспаруховското бедствие. Та да си знаят в Мизия /а и не само там/ – за предупреждения при бедствие няма време, за реакция на сигналите за нарушения преди бедствие – все не му е времето, а действията след бедствие са като му дойде времето. Насред ужасното човешко нещастие в Мизия тази седмица политиците казаха и нещо много вярно – бедствието не трябва да се политизира. Защото виновни за него сме всички - всички възможни управлявали през последните години партии и конфигурации и тези,

които ги избираха и чакаха чудеса.

Тия дни /докато празнувахме седмицата на Военноморските сили/, тихо и неоповестено на последното си плаване беше изтеглена подводницата „Надежда“, за да бъде нарязана за скрап. Любителите на мъдри мисли много обичат клишето как не знаеш какво печелиш, когато губиш. При нас обаче по-често обаче не знаеш какво ще загубиш, докато си мислиш, че си спечелил. Докато не извозят останките край теб.