Голямата война прекърши България

Новините

30-07-2014, 06:28

Снимка:

"Стандарт"

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Ньойският договор ни вкарва в спирала от грешки, смята историкът и ректор на Алма матер проф. Иван Илчев

Тези дни се навършват 100 г. от началото на Първата световна война. На Запад все още я наричат "Голямата", или "Великата" война. Именно нея, а не - Втората световна, независимо от далеч по-големите жертви и разрушения, която тя причини. На пръв поглед тази "Велика война" ни изглежда твърде избледняла на фона на днешния ден. Но пламналият на 1 август 1914 г. световен пожар предопредели цялата история на ХХ век. А отделни "въгленчета" тлеят и днес, което с особена сила важи за Източна Европа, Балканите и България.

През тази седмица в. "Стандарт" ще ви припомни защо и как започна Първата световна, ще се опита да надникне в тайните ходове на дипломацията, да покаже кошмара на големите сражения, да почете главните актьори в кървавата драма и да посочи мястото на България в нея. И, не последно място, да сложи на дневен ред уроците, които "Великата война" ни даде и век по-късно, изглежда, сме забравили.

- Проф. Илчев, защо все още на Запад наричат Първата световна война "Голямата война"? Именно нея, а не Втората световна?

- Тази война далеч не е първият глобален световен конфликт. През целия XVIII век та чак до битката при Ватерло през 1815 г., сложила край на Наполеоновата империя, имаме низ от войни между Англия и Франция, които се водят не само в Европа, но по моретата и в колониите в Северна Америка, Индия и къде ли още не. Но войната от 1914-1918 г. е наистина с такива мащаби и като обхват, и като дадени жертви, че остава в съзнанието на хората като нещо наистина грандиозно. В нея се употребяват за пръв път такива нови оръжия като самолетите и танковете. Картечниците тогава добиват масова употреба и променят изобщо целия начин на водене на война. В битката при Сома през 1916 г. само в първите й дни загива младият елит на английското общество. Тези аристократи са вървели срещу огъня,защото са възпитани да се сражават и умират за империята в замяна на привилегиите, с които се ползват в мирно време. Неслучайно тогава и в нашата армия започва постепенно подмяната на териториалния принцип на формирането на частите - със смесване на хората от различни места. Защото едно картечно гнездо е било в състояние да избие младите мъже на цяло едно село. Има и още една причина Първата световна война да се нарича и до ден днешен Голямата война. През 1914 г. никой не вярва, че такъв конфликт е възможен в Европа. А ако все пак стане нещо, то това ще е някъде на "дивите" Балкани. За това допринася и фактът, че цял век след Ватерло глобален световен конфликт няма. Войните са, общо взето "двустранни" - Австро-пруска, Френско-пруска, серията от Руско-турски войни.

- Ленин учеше, че тази война е неизбежен резултат от противоречията между големите империалистически държави. Френският маршал Лиоте пък я нарича "най-голямата магария в световната история". Кой е прав?

- Американската историчка Барбара Такман е автор на книгата "Оръдията на август", посветена на първия месец на войната. Тя показва как народите и държавите постепенно затъват в кризата, без да имат никакво намерение да воюват. В немалка степен войната е предопределена заради инфраструктурата. В Германия и Русия са на мнение, че за да са силни в дипломатическите си позиции, трябва да направят мобилизация. Но да прекараш такива маси хора до границата с тогавашните железници става бавно, особено що се отнася до Русия. А самата мобилизация действа като червено на бик на другата страна. Тук е мястото да отворя една скоба. Президентът на САЩ Джон Кенеди чете тази книга по време на Карибската криза през 1962 г. И си дава сметка как може да се стигне до война, без някой да я иска наистина. Няма през 1914 г. чак такива непреодолими противоречия, които да не са могли да се разрешат на масата на преговорите.

- На 4 август 1914 г. външният министър на Великобритания Едуард Грей пише в дневника си: "Видях как изгасват светлините на старата Европа". От тогава ли започва разместването на световните геополитически центрове?

- Наистина, в началото на войната европейците не са си давали сметка каква ще бъде ролята на САЩ в нейния край. Че те ще станат световен фактор, а няма вече да се задоволяват с ролята си на хегемон на западното полукълбо. В този аспект има един много интересен момент в нашата история - през лятото на 1915 г., когато в парламента се водят бурни дебати за потенциалното българско участие във войната, единствено Александър Стамболийски заявява: "Никой не си дава сметка, че Америка ще влезе във войната на страната на Антантата и ще промени съотношението на силите!".

- Но преди това да стане, България ли накланя везните, макар и временно, в полза на Централните сили?

- България изиграва наистина важна роля в тази война. Не с героизма на войниците си. Но нейното присъединяване към Тройния съюз запазва Турция и оставя Проливите затворени. И по този начин допринася Русия да загуби войната. Защото в страните от Антантата ситуацията е парадоксална. Русия няма оръжие, но разполага с огромни запаси от жито. Англия и Франция произвеждат оръжие повече, отколкото им е нужно, но се чувства остър недостиг на храни поради нарушените от немските подводници комуникации с колониите и са въведени купони. Но няма как да си доставят един друг нужното - жп линията до Мурманск е построена едва през 1916 г., а пристанището на Архангелск половин година е в лед. Така че наистина България е езичето на везните, което довежда Русия до поражението. Казват, че в историята няма "Ако". Аз обаче твърдя, че има. Ако бяхме минали на другата страна и войната беше приключила година-година и половина по-рано, изобщо не съм убеден, че щеше да има Октомврийска революция в Русия. Най-много нещо от типа на Февруарската, която да приключи с премахването на монархията и провеждането на демократични реформи.

- Защо Първата световна война толкова бързо даде своя "откат" - само след 20 г. започна Втората?

- Доста историци смятат, че това е една война с 20-годишно примирие между двете й части. Било е неизбежно. Мирът, подписан в Париж през 1919 г., е жесток и отмъстителен мир. По време на войната пропагандата на Антантата създава образа на "лошия бош" (бош - ругателно название за немец във френския език - б.р), на "новите хуни", а кайзер Вилхелм е изобразяван като "новия Атила". А ние, българите, съответно сме обявени за "малките боши". И в края на войната се появява популярният лозунг "Германия ще плати за всичко". Независимо че във всички доклади на експертите, участвали в изработването на мирните договори - икономисти, демографи, етнографи, юристи - се е призовавало към умереност и справедливост, иначе ще има нова война. Само че специалистите работят с визия за поне едно поколение напред, а политиците - до следващите избори.

- Защо у нас за Първата световна война не се говореше и в училище, а дори и в историческите факултети?

- Човек не обича да си спомня лошото. Това важи и за народите като цяло. В тази война сме победени, а никоя нация не обича да говори за това. А и самата война още тогава не е била популярна. Никой не бил сигурен, че е трябвало да се воюва. Затова се отбелязваха годините от победоносната Балканска война. Макар че и тя дори "пострада" от идеологията. Защото след 1944 г. дълги години в каталозите на библиотеките периодът 1904-1912 г. бе озаглавен "Българската буржоазия в подготовка на грабителски и несправедливи войни"! Особено грижливо се премълчаваше фактът, че в Брест-Литовск през март 1918 г. Съветска Русия капитулира не само пред Германия, но и пред нейните съюзници - Австро-Унгария, Турция, и разбира се, и пред България.

- Македония ли е главната претенция на България? 

- Да, така е и през 1912 г. Но тогава целият народ подкрепя правителството и самата война. През 1915 г. нещата са различни. Съществуват три течения, три обществени настроения - за съюз с Германия, за съюз с Антантата и за неутралитет. В крайна сметка България влиза на страната на Централните сили по три причини. Първата е заемът, получен от "Дисконто-гезелшафт" още през юли 1914 г. Той не е желан първоначално от правителството на Радославов. Но традиционните ни кредитори - парижките и белгийските банки, под руско давление отказват този заем и в крайна смета парите ни ги дават германците. В Санкт Петербург се усещат за какво става въпрос и дават зелена светлина на френските си съюзници за отпускане на заем в България, но вече е късно. Тогава френските финансисти се опитват да подкупят българските политици  с прословутата афера "Деклозиер" през лятото на 1915 г., когато на високи цени се изкупува реколтата още "на зелено", но това само улеснява прогерманската пропаганда. Вторият фактор е цар Фердинанд, който не може да забрави унижението от 1913 г. А той е решаващият фактор тогава - не премиерът Радославов и правителството.

Другият фактор е сръбският. Основните претенции на София са към заграбената от Белград част от Македония. За Кавала не е имало проблеми - Гърция при определени условия е била готова да я върне. До голяма степен това важи и за Южна Добруджа. Но известни са думите на сръбския престолонаследник Александър: "По-добре да не спечелим нищо в Босна и Херцеговина, отколкото да върнем и един кв. см от Македония!" А и почти цялата бежанска вълна от Македония, за разлика от тракийските българи, е била концентрирана в София. И демонстрира по жълтите павета пред парламента и посолствата, и иска война със Сърбия. Но когато Антантата най-сетне се ориентира относно българските претенции и сръбския инат и предлага през септември 1915 г. нейни части да завземат безспорната зона като гаранция, че поне тя ще бъде върната на България, е късно.

- С какво промени тази война съдбата на България като една глобална визия?

- Винаги съм защитавал тезата, че Българското Възраждане не свършва през 1878 г., а през 1918 г. Защото Берлинският договор и Букурещкият мир не разкъсват напълно единството на българската етническа територия, не прекършват възрожденския дух, енергия и възход на нацията. Ньойският договор е този, който я капсулира в нейните политически граници и става предпоставка за асимилацията и дебългаризацията на останалите зад тях наши сънародници. Това е едното поражение върху нас като историческа перспектива. А второто е, че поражението ни създава комплекса на бития. Който много се страхува да не го бият отново. И заради това прави нови грешки и взема нови неправилни решения.