Изказване на емблематичния за сините преподавател от Софийския университет пред участниците в кръгла маса за съдбата на българската десница

"Реформаторският блок и ГЕРБ развиха силен антагонизъм, който до този момент е изживян или поне трябва да бъде изживян. Ето защо аз приемам и заявявам абсолютно отговорно, че бих работил в качеството си на интелектуалец за бъдещо единодействие между тези две десници в България. В състояние на разкол, на разпад десницата не би могла да го направи успешно", заяви университетският преподавател и член на ДСБ проф. Калин Янакиев по време на кръгла маса за съдбата на българската десница, организирана от Института за дясна политика. Той уточни, че макар че е партиен член, присъства на дискусията в качеството си на университетски преподавател, пише glasove.com. Ето какво оше каза проф. Янакиев:

В България дясното има за свой основен противник не едно изявено ляво, което би улеснило задачата, а едно биографично-сантиментално-фундаментално ляво, което се е превърнало в олигархия.

Противникът на българската десница е българската олигархия, това трябва ясно да се признае.

Това означава, че преди да водим ценностен спор с олигархията, ние трябва много добре да диагностицираме своя противник, който не е традиционна левица.

Това са луксозни противници, теоретически, тъй като те съществуват като малки групи.

Базисният противник е българската олигархия, която е произведена на лява почва и има само базисно леви убеждения.

Онези, които стоим срещу тази специфична българска левица, в последните години се оформихме в две големи групи и тук не ме интересува кой ще ми се разсърди.

Има две големи групи на десни хора - едните са онези, които са формирали, събрали са се около ГЕРБ, и, ако трябва много импресивно да кажа как ми се вижда тази десница, бих ги нарекъл популярната десница на България, нещо като "народняшката партия" на България.

Има и друга десница - десницата, формирана около Реформаторския блок, силно биографически обвързана с годините от 89 г. насам. Това е традиционната градска, сигурно софийска и даже интелигентска формация, свързана със стари дисидентски години, изнесла първоначалните години на прехода, но силно смалила се в този интелигентско-градски мащаб.

Тези групи до този момент развиха много силен антагонизъм, който към днешна дата е изживян, трябва да бъде изживян. Има време за отстояване на камъни, има време и за събиране на камъни.

Тук трябва да преодолеем две изкушения. Едното, което познавам по-добре, е склонността към свръхиндивидуализъм и фиксиране в биографиите, което ни води до разделяне, до дисперсиране на тази първоначална десница. Другото изкушение от страна на популярната десница е изкушението към поглъщането на всичко останало в дясно.

И едното, и другото е контрапродуктивно.

Мисля, че тези две групи на десни хора са достатъчно изкристализирани, тъй щото ако популярната десница се опита да погълне автентичната десница, тя ще загуби, защото няма да направи 2+1 = 3, а 2+1= -2.

Ако процесите на интелектуално високомерие по отношение на популярната десница продължат, тя ще си остане все 1+1+1+1 = 1. Ето защо аз приемам и заявявам абсолютно отговорно, че бих работил в качеството си на интелектуалец за бъдещо единодействие между тези две десници в България.

Сигурно мои по-стари политически приятели биха се разсърдили. Още повече че изглежда предстои десницата в България да има шансове да управлява страната. В състояние на разкол, на разпад тя не би могла да го направи успешно.