Властта се опитва да замаже очите на Брюксел с Комисия по интегритет и анализи

Правителството отговаря на критиките от последния доклад на Брюксел със стратегии и планове, от които липсват реални резултати. Това става ясно от доклада за изпълнение на препоръките на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка за първите шест месеца на годината, приет от кабинета вчера. Стратегиите, анализите и създаването на работни групи и нови звена са основната реакция на критиките на Еврокомисията.

Една от мерките, които звучат най-абсурдно, е "създаване на Комисия по интегритет" (уточнено е, че това е работно наименование). Срокът е септември. Според документа за целта ще се ревизира уредбата на устройството и функциите на Комисията за конфликт на интереси и БОРКОР. В последния доклад на ЕК се казваше, че нито парламентът, нито прокуратурата са направили нещо съществено срещу корупцията, заради която бе създаден механизмът за сътрудничество и проверка. След тази констатация бяха изредени куп институции, издържани от данъкоплатците, които не работят ефективно или направо са излишни, като специално бе откроен БОРКОР. Според ЕК само една институция трябва да координира борбата с корупцията. Неотдавна и вътрешният министър Цветлин Йовчев призна, че смисъл от БОРКОР няма, защото се харчат сериозни бюджетни средства, а резултатите са повече от скромни.

В документа на правителството се казва, че се разработва "правната уредба за Националното бюро за интегритет", като то ще използва капацитета на критикувания БОРКОР. Идеята е новото бюро да си "взаимодейства с органите на законодателната и съдебна власт чрез споразумения", да определя рисковите зони за корупция и да прави анализи. Изобщо не става ясно как ще се гарантира независимостта на бюрото за интегритет. В същото време обаче от доклада се разбира, че и БОРКОР ще продължава да действа, тъй като са му възложени задачи със срок за изпълнение декември.

Кухи мерки се отчитат и в сферата на съдебната реформа. Като например това, че Висшият съдебен съвет е одобрил "процедура за публична реакция в случаи на засягане на независимостта на съдебната власт" и закриването на две военни съдилища. Като свършена работа са отчетени и двете обществени обсъждания на проекта на Наказателен кодекс, лансиран от правителството, който срещна много критики и от юристи, и от неправителствения сектор.

Една от основните критики на Брюксел към ВСС бе свързана с избора на ръководни длъжности в системата. Наскоро ВСС отказа да приеме промени в правилата за избор на шефовете на двете върховни съдилища и на главния прокурор. Заради това две неправителствени организации напуснаха гражданския съвет към ВСС и обвиниха кадровия орган, че е пазител на порочното статукво. За това в доклада на кабинета няма и дума.