Болниците или затварят, или ще сложат ценоразпис

Тежкият дефицит в бюджета на касата, заплахата от фалит на болници, страхът, че ще останем без лекарства, и драматично нарастващият недостиг на лекари и сестри очевидно са фактори на криза. Това оставя след година и нещо управление правителството на Пламен Орешарски в здравеопазването. Ако трябва да бъдем докрай честни обаче, то

получи тежко наследство

от четиримата здравни министри на ГЕРБ. И завари почти същото положение, което оставя. С 300 млн. лева разлика. Дефицитът в бюджета на здравната каса миналата година беше 200 млн. лева, а в края на тази дупката се очаква да стигне 491 млн. лева. Но междувременно НЗОК започна да плаща ваксините на децата, интензивното лечение, инвитро процедурите, редките болести и скъпите терапии за лечение на рак. Все неща, за които трябва да се грижи държавата, а не здравноосигурените с техните вноски.

А политиците са на път да оставят българите без лекарства и болнична помощ през следващите три месеца. След провала на няколко парламентарни заседания и сбирки на бюджетната и здравната комисия вчера ГЕРБ провали и консултациите при председателя на Народното събрание Михаил Миков. И така въпреки че на теория има пълно съгласие между БСП, ДПС и ГЕРБ, че преди да си отиде, това Народно събрание трябва да гласува допълнителни 225 млн. лева за здраве, актуализацията на бюджета на касата все повече

се превръща в мираж

През това време дълговете на болниците достигнаха 411 млн. лева, без в тях да влизат задълженията на ВМА, които надхвърлят 100 млн. лева.

Много от лечебните заведения са изправени пред заплаха от запор на сметки, отказ на фирмите да доставят лекарства и консумативи, спиране на тока, пералните и дори асансьорите.

На много места пациентите вече си носят хапчета,

бинтове, чаршафи и сандвичи.  Ако до края на мандата на това Народно събрание не бъде актуализиран бюджетът на здравната каса поне с 328 млн. лева, болниците или ще затворят врати, или ще сложат ценоразпис на входа. Това заяви за „Преса“ проф. Милан Миланов, председател на столичната колегия на лекарския съюз и шеф на Централната реанимация на „Пирогов“.

Най-тежък е проблемът в държавната болница „Д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора, където задълженията надхвърлят 20 млн. лв. и чиито сметки периодично биват блокирани. Изпълнителният директор проф. Петрана Чакърова се принуди да поиска помощ от Червения кръст, който от две седмици доставя най-необходимите медикаменти и храна за болните. С огромни про­срочени дългове са още „Св. Георги“ в Пловдив, „Пирогов“ и „Александровска“, варненската „Св. Марина“, Националната хематология и Раковата болница.

„Нямаме повече с какво да лекуваме. Така че слагаме ценоразпис и всички ще си плащат. После осигурените да си търсят парите от касата и здравното министерство“, обясни проф. Миланов.„В такава дълбока криза здравеопазването не е било никога“, категоричен е и проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина“ и бивш шеф на НЗОК. 

Фондът за лечение на деца –  на червено и без директор

Парите във фонда за лечение на деца свършват. От гласувания бюджет от 6 млн. лева в момента е останал само един милион. В същото време в док­лада на здравния министър д-р Таня Андреева за промените във фонда е записано, че не се предвижда актуализиране на бюджета. Това означава, че към края на септември няма да има средства за животоспасяващо лечение на най-малките българчета в чужбина.

Повече от три месеца фондът е без директор, а последните идеи на здравното ведомство за реорганизация на работата взривиха родителите. Те предвиждат медиите и неправителствените организации да не участват във вземането на решения дали държавата да отпуска пари за операции и терапии на болните дечица. А общественият съвет ще е комисия, в която ще има само лекари.

В новия правилник не се коментира и заплащането на медицински изделия, които изяждат около 4 млн. лв. от бюджета на фонда. Те би трябвало да се поемат от здравната каса. 

Над 70% от пациентите недоволни от системата

Здравеопазването ни е много лошо. Това е оценката на пациентите, показва проучване на „Алфа Рисърч“ сред 1013 български граждани, направено в периода април - май тази година. Над 70% от запитаните не са доволни от системата, а едва 4 на сто я смятат за по-скоро добра. За близо 78% пък тя е недофинансирана.

Според хората най-сериозният проблем са високите разходи на семействата за лекарства. Въпреки че цените на медикаментите у нас са най-ниските в ЕС, българите доплащат от джоба си 56% от стойността на лечението. Лошото състояние на болниците и доплащането за различни здравни услуги е другото, което дразни хората в системата. Пациентите обаче са категорично против увеличаването на здравната вноска, която в момента е 8%. Според тях три са начините да се увеличат средствата за здраве: държавата да отделя 6% от брутния вътрешен продукт (в момента е 4,2%), да започне да осигурява категориите хора, за които плаща, с пълния размер на здравната вноска и да намали ДДС върху лекарствата. 

Касата да не плаща ДДС за лекарствата

В последния месец от мандата си здравният министър д-р Таня Андреева предложи концепция за развитието на лекарствената политика. Едно от най-важните неща в нея е предложението за диференциране на ставката на ДДС за лекарства, отпускани с рецепта, и пълното отпадане на данъка за медикаментите, които здравната каса заплаща.

„Така ще се освободи един сериозен ресурс, с който може да се осигури по-добър достъп на хората до модерно лечение“, коментира председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Само в Дания и Норвегия ДДС върху лекарствата е по-висок от това у нас - 25%. В останалите европейски държави има диференцирана ставка за препаратите по лекарско предписание и нулева или много ниска за тези, заплащани с обществени средства.

Проф. Стоян Тонев: 
Следващият министър трябва да е камикадзе
Каквото и да се опитват да направят, дори и умишлено да искат да съсипят здравеопазването, системата все ще оцелява. В момента обаче не говорим за умишлена разруха, а за некомпетентност и липса на всякаква координация между отделните звена. Това заяви за „Преса“ заместник-кметът по здравеопазване на столицата проф. Стоян Тонев. По думите му отношението към парите за здраве на политиците е крайно безотговорно.

„Правителството на Пламен Орешарски оставя след себе си дупка в бюджета на касата от половин милиард лева, декапитализирани болници и безсмислени смени на директори, най-ниското ниво на инвестиции в сектора от 15 години насам, засилена тенденция на напускащи страната лекари и сестри, демотивирана спешна помощ и реанимация, както и открито лобиране за частни структури“, категоричен е проф. Тонев.

Според него системата е оцеляла благодарение на собственото си чувство за самосъхранение и заместник здравните министри д-р Чавдар Славов и д-р Бойко Пенков.

„Доброто е, че можеше и да е по-лошо. Следващият здравен министър трябва да е камикадзе и да определи няколко важни приоритета: спешната помощ, реанимацията, детските и инфекциозните болести“, коментира още заместник-кметът.

Над 1,5 млн. души ще са без безплатни медикаменти

Близо 100 млн. лева няма да стигнат на здравната каса, за да се разплати с аптеките през последните три месеца на годината. Това показват разчетите на НЗОК. Дори и да се случи актуализацията на бюджета на касата, в предложението на кабинета за допълнителни 225 млн. лева такова перо не фигурира.

Изключително съм притеснена, защото това означава, че последното плащане към аптеките за безплатните медикаменти за домашно лечение ще е на 16 септември и още в началото на октомври над 1,5 милиона българи ще останат без безплатните си лекарства“, заяви управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова.

Ако не бъдат гласувани допълнителни пари, през октомври малките аптеки ще спрат да продават безплатни лекарства. Големите вериги най-вероятно ще издържат два месеца, но заради изискването за обслужване на един пациент за 6 минути ще има хора, които ще останат без предписаните им хапчета“, обясни за „Преса“ председателят на Асоциацията на научноизследователските компании Деян Денев.