Ти мен уважаваш ли ме?

Без цензура

19-07-2014, 09:40

Снимка:

n/a

Автор:

Калина Кирова

Всичко от Автора

Промениха се учителите, други са децата

Знанието ни е празно, ограничено и безсмислено. В училище никой не се вълнува от мислите ни, чувствата ни, идеите, та дори и от мнението ни. Никой не ни подсказва дори как да преживяваме света....Тези думи, споделени от една десетокласничка, ме накараха да се замисля и да си представя физиономията на учителката, когато девойката я попитала "Какъв е смисълът на живота?". Отговорът бил: "Сама ще си го откриеш". Ясно, кратко и точно.

Днес в училище нищо не е такова, каквото беше. Промениха се учителите, други са децата. Навремето моите учители се оплакваха от всичко друго, но не и от липсата на уважение. Бяхме и буйни и невъздържани, мързеливи, бягащи от час, хитруващи и преписващи. Но на родителските срещи никой не казваше: "Не мога да се оправя с тях".

Днес зад стените на училището е страшно. Учители без свян наричат децата "тъпи","маймуно-подобни медузи". Изпращат абитуриенти с песента "Ставай и се махай". И не, не защитавам децата. И не съм против учителите. Просто нишката отдавна се е скъсала. С лупа трудно ще се намерят ученици, на които им е интересно в училище. Разбира се, на изключенията свалям шапка.

Тези същите даскали ги смаза системата. Неврозите си те отдавна проявяват не само у дома, а и в час. Подрастващите трудно можеш да ги развълнуваш, защото за много от тях знанията, които могат да получат в клас са безсмислени. Общо взето, ставаш и се махаш.

Исках да й подскажа на питащата девойка как да преживее света. Да й споделя, че щом е опряло до репликата "Ти мен уважаваш ли ме?", значи скоро ще има и "Наздраве". Наздраве за сбърканите учебници, които някой е писал само с хонорарна мисъл. Наздраве за истинските учители, които са на изчезване. Наздраве за онези, които са на крачка от момента, в който ще докажат, че не са тъпи, а знаещи и можещи.

В крайна сметка, мило дете, всичко се преживява. Сега може и да ти изглежда невъзможно.
Колкото до смисъла на живота...не е задължително да откриваш. Важното е, че го търсиш. А той, смисълът, ще се променя всеки път, когато се променяш ти. Наздраве за уважението към самата теб.