Благодаря!

Без цензура

29-06-2014, 10:07

Снимка:

Varnautre.bg

Автор:

Александър Димитров

Всичко от Автора

Още по Темата:

"Аспарухово": Първите часове

Ботев и Левски ринат кал в "Аспарухово"

Първо искам да започна с едно уточнение - не се включвам в числото на тези, за които по-надолу ще наричам "героите". Не от излишна скромност, а защото трябваше и да отразявам случващото се в "Аспарухово" вместо да се отдам пълноценно на копането. Всъщност героите бяха около мен - навсякъде. И да искам не мога да изброя всички. А и те самите едва ли имат нужда от това - сигурно на много хора ще им се види смешно и глупаво, но, да - беше удоволствие да помагаш и това беше може би най-ценната "заплата" и урок.

В това бедствие имаше всичко. Имаше хубави моменти, имаше и не толкова приятни. Видях какво ли не, а сигурно е имало още много пъти по толкова.

Няколко думи за циганите. Бях и винаги съм бил настроен против тях - не ми харесва начинът им на живот, не го разбирам и не приемам отношението им. Обаче съм категорично против да се абсолютизира, както много хора обичат да правят. Дори сред тях видях хубави неща. Видях група цигани, дошли от Хасково, за да помагат. Видях циганка да дава вода на българи, без никой да я е молил. Видях цигани да разчистват сами още от първия ден, когато дори техника нямаше в махлата. Да - видях и другите неща - цигани да седят и гледат, докато други чистят, цигани да идват от други квартали, за да се редят за помощи. Цигани да използват бедствието, за да крадат. Обаче... чух и видях такива истории и за българи. Българин искаше доброволци да му измият балатума. Българин беше направил склад от лопати и ботуши в мазата си. Български фирми искаха от пострадалите по 300 лева, за да им извадят колите от калта. Българин опита да накара доброволци да му изчистят барбекюто.

Ами доброволците? Средната възраст сигурно беше 20 години. Имаше група на 14-годишните. Имаше момичета, които по бих очаквал да видя в някой бар, отколкото оплескани с кал. Трябва ли да напиша заглавие "Как не видях български мъже да стават доброволци"? Имаше разбира се, но имаше и много, които се ослушваха. Та Варна е сигурно половин милион, а доброволците (голяма част от които от страната) стигнаха едва 1000. Обаче не абсолютизирам, нито съдя. В такива моменти всеки прави каквото сам си прецени, че трябва. Ако иска - помага - начини много, ако не иска - то затова се казва "доброволец" - никой не кара никого насила и никой на никого не се сърди. Всеки сам си взима решенията и си носи последствията... и срама. Иска ми се да вярвам, че повечето са били съпричастни по някакъв начин.

Имаше хора, които не заслужаваха да им се помага и те не бяха само в циганската махала.

Това обаче не интересуваше никой от доброволците. Не знам как е било на другите места (особено тези с камерите), но аз където бях, се работеше здраво. Много хора видяха снимката на Куката, който изобщо не се притесни да нагази в калта, а хвърляше тиня заедно с нас и дори отказа няколко интервюта, точно за да не се спекулира. Благодаря му за помощта. Не по-малко адмирации заслужават обаче и ученикът с гипсирана ръка, бабата и внучето, които бяха помъкнали чувал с тоалетна хартия, защото толкова е могла да отдели жената, за да помогне. Адмирации заслужаваха хората с буса с добричка регистрация, спрели далеч от камери и донесли помощи за пострадалите. Адмирации заслужава бабата от село Бисер, която отдели 50 лева от пенсията си с думите, че все ще изкара месеца.

Ей, честно ви казвам - дореваваше ми се на моменти. От лошотия никога няма да ми се случи, но ей от такива неща наистина ми се обръща всичко. Толкова съм отвикнал и аз да виждам добро у хората. А видях много тези дни и не съжалявам че потроших два чифта обувки и газих и аз в калта.

Адмирации за всички изпратили СМС-и, без традиционното "ама на мен никой нищо не ми е дал" и "пак някой ще ги открадне". Адмирации за фирмите от цялата страна, които се включиха с каквото могат - кой с бус, кой с гориво, кой с пари, кой с дарения, вода, строителна техника, транспорт на хора. Адмирации за всички, които всеки според възможностите си, бяха съпричастни на трагедията.

Като жител на "Аспарухово", макар и пострадал съвсем незначително от потопа и без значение кой чете тези редове - от мен едно голямо БЛАГОДАРЯ! И не толкова за помощта, даренията, парите и т.н., а за огромното удоволствие да видя, че на тази територия все още има хора, на които им пука. Хора, които са съпричастни и които искат да помагат безкористно. Защото отдавна сме станали нация от тарикати, където всеки иска да прецака другия, а думи като солидарност и съпричастност са отдавна излезли от употреба в истинския им смисъл.

И срам! Срам за всички, които по някакъв начин се възползваха от трагедията. Нескопосани и нелепо изглеждащи политици, облечени в маркови костюми, позиращи сякаш за парад. Срам за хората, които крадяха от труда на доброволците и дарителите. Срам за тези, които принизяваха усилията им. Срам за всички извлекли каквито и да е дивиденти от една трагедия и една безкористна помощ, неразбиращи как може човек да помага, без да очаква нищо в замяна.

Май няма нужда от повече думи. Много хора бяха там физически, много хора бяха с мислите си. Всеки сам е видял едни и същи факти, а какви изводи ще си направи от тях - всеки сам си решава. Аз видях, че на най-бедните най-лесно им се откъсва от сърцето и най-лесно дават от залъка си. Видях, че младите не са толкова загубени като поколение, видях много неща и си избрах да наблегна на хубавото, не въпреки, а точно заради лошото, на което станах свидетел. Без да си затварям очите за него, аз се радвам, че имаше толкова хубави неща.

Няма как да благодаря поименно, защото просто не познавам всички, но едно разбрах - истинските герои нямат имена. Тези с имената ги видяхме. Благодаря лично от мое име на всички, които бяха съпричастни с трагедиите, сполетели "Аспарухово", Добрич и многото други места през годините.