Ботев и Левски ринат кал в "Аспарухово"

Без цензура

25-06-2014, 21:02

Снимка:

© Varnautre.bg

Автор:

Александър Димитров

Всичко от Автора

Десетки куриозни случки, съпроводиха драматичните събития в бедстващия район

Като репортер от Varnautre.bg, който живее в "Аспарухово" при стеклите се обстоятелства станах неволен свидетел и участник в събитията от първата нощ и последвалите дни на доброволчески труд. Покрай всичките хубави и не толкова хубави неща, видях и редица куриози. Дали наистина са били такива - оставям на вас да прецените:

Циганин се обади на телефона на БЧК да му занесат храна, защото му бил далеч магазина.

Българин поиска от моряците, които помагаха, да му изчистят барбекюто и за малко да си изяде боя, като на възмущението на момчетата запитал сам ли да си го чисти.

Очевидец разказваше, как вечерта си прибрал колата в гараж на улица "Кирил и Методий", а сутринта вратите зеели отворени и колата я нямало.

Циганин се обърка да открадне нафта точно от аспаруховските мутри, докато я източвали в туби от смачкания си джип и бил "респектиран" набързо.

Българка се обадила на дежурния телефон, да й пратят доброволци, да изчистят пред магазина й, че клиентите влизали и цапали.

Очевидци разказаха как са видели няколко циганина да търчат в индийска нишка към махлата. Двама мъкнели пералня, незнайно откъде, трети търчал с прахосмукачка под мишница и един с друга техника в ръце.

Циганки, идвайки от града, се разправяха в двойката, къде точно трябва да слязат в "Аспарухово", че да си вземат от помощите.

В 17-ти номер поискаха от доброволци идващи от "Галата" да си платят билетчетата с мотива, че нямали нареждане "отгоре".

Възрастна циганка излезе от къщата си, докато разрушаваха съседната, с две бутилки минерална вода и почна да пита насъбралите се и примрели от жега репортери, дали няма жадни.

Седмокласник с гипсирана ръка помагаше при отводняването на подземен гараж.

Бременна жена се засили да помага, но беше категорично отпратена.

Ученичка със счупен преди време крак и все още с ластична превръзка на коляното мъкнеше кофи с вода.

На улица "Кирил и Методий" се запознах с Левски, след като малко преди това бях разбрал, че комшията му се казва Ботев. Това не е шега, нито имената са прякори.

Кола се беше озовала между две сгради, в което няма нищо необичайно, предвид купчините от по 4-5 машини една върху друга, странното беше че от другите й две страни имаше огради, които бяха почти здрави.

Вода с престъпни наклонности беше влязла в казино от задния вход и беше излязла през парадния, помъкнала поне три покер автомата, които бяха пръснати по улица "Кирил и Методий".

Това са само част от случките на които станах свидетел или чух от хората около мен и съм сигурен, че е имало още много. Въпреки умората и калта, не липсваха и шеги. Докато отводнявахме подземен гараж на ръка, някой изтърси, че имало дамаджана с ракия на дъното и буркани с туршия. Същия този гараж го отводнявахме, защото багерчето, което трябваше да върши това прегряваше и работеше, само докато хората си почиваха, което стана повод за още шеги от типа, че техниката се предава, хората - не. Изобщо имаше от всичко тези дни - нека всеки сам си прави изводите от това, което е видял и чул.