Соцпартията внезапно получи амнезия за правителството

Новините

04-06-2014, 06:26

Снимка:

Карикатура, Христо Комарницки

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Ясно е, че основната задача на кабинета на Орешарски занапред ще е да кърпи пробития рейтинг на Станишев и компания

БСП мълча цяла седмица, а като заговори, направо отвя публиката. Като изключим откритите искания за оставки на вътрешната опозиция в БСП, първите коментари на знакови фигури на столетницата за анализа на изборите издават пълна безпомощност. Тя е резултат от натрупването на твърде много грешки и категоричното нежелание те да бъдат признати. В името на няколко партийни кариери. 

Чий е този кабинет? 

Темата за наложителни промени в кабинета бе повдигната веднага след изборите. Изведнъж и БСП, и ДПС, и самият Пламен Орешарски установиха, че ремонтът на кабинета е наложителен, а в някои сектори работата не върви добре. Така двете партии, бабували над кабинета, внезапно се оказаха разочаровани от внучето, без нито веднъж досега да са го пляскали по ръката. Нещо повече - БСП започна да се прави, че дори не го познава. И е на една крачка да обяви, че всъщност през цялото време е била в опозиция на себе си.

Констатацията на изпълнителното бюро на БСП, че кабинетът "Орешарски" е неразпознаваем за електората като правителство на БСП, е най-добрият довод за оставка на ръководството. 
Въпросът "чий е този кабинет" стоеше със същата сила и при самото му съставяне, когато никой не успя да обясни откъде се взеха експертите на експертното правителство. Не се разбра защо готвената за министър на здравеопазването Анелия Клисарова трябва да става министър на образованието, не стана ясно от кои кръгове изплува самата здравна министъра Таня Андреева, не се разбра на какво стъпва експертизата на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева. Не трябваше да се допускат и компромисите с новото министерство на инвестиционното проектиране, което вече се предлага за закриване. 

За тези родилни грехове на кабинета "Орешарски" някой носи отговорност и този някой видимо отказва да я поеме. Направо е абсурдно да се твърди, че видите ли, гласоподавателите на БСП не са оценили свършеното в социалната сфера, защото министърът на социалната политика е от ДПС. Това е не просто глупост - това е обида по адрес на един от добрите министри в кабинета, на гърба на една от малкото сфери, в които има нещо свършено. Партньорството с ДПС е проблем, но не защото социалният министър краде славата от социалистите. Всъщност показателно е, че сред изтъкваните като проблемни сектори няма нито един в ресора на ДПС - като критични се сочат здравеопазване, образование, икономика, работата на администрацията. Да не говорим, че пасивността на институциите в последните месеци до голяма степен се обяснява и с постоянното лашкане на БСП в крайности и липсата на яснота кой в крайна сметка пише програмата на кабинета. 

Показателно за бягството от отговорност е растящото раздразнение на самия Орешарски, който изведнъж се оказа единствен наказан на черната дъска. Орешарски, който бе сред първите, споменали необходимост от рокади в кабинета, сега започна да обяснява, че има доверие в повечето министри. Стигна се до там достойнството на Орешарски да пази и лично лидерът на ДПС Лютви Местан, който на фона на слуховете за влизане на Станишев в изпълнителната власт обяви, че ДПС не възнамерява да подкрепя правителство с друг премиер. 

Митът за втория шанс 

От БСП упорито се опитват да наложат и мита за втория шанс. Той цели да прикрие лутането на столетницата по темата предсрочни избори. Според този мит на правителството трябва да му се даде допълнителен хоризонт, нов шанс да свърши най-важните неща, които не е успяло да свърши. От това зависела и датата на евентуални предсрочни избори.

Това е отчаян опит да се скъса тънката червена линия между провала на БСП на вота за Европарламент и провеждането на нови предсрочни избори. БСП ще се опита да направи всичко възможно да скъса тази връзка, но рискува сама да падне в трапа, който копае. Предсрочни избори в резултат на оценка за свършеното от кабинета би било равносилно на признание за провал на министрите. Много интересно кой ще се навие да става министър в подобен кабинет, ако предварително са му стоварили на гърба отговорност за почти неизбежното провеждане на предсрочен вот. 

Отговорът отсега е ясен - много по-вероятно е новите министри да са открито партийни фигури. Само партийни фигури биха били склонни да поемат такъв кратък мандат, с риска да бъдат натоварени с много негативи. Повече от ясно е и че тяхната основна задача ще бъде да имитират смела политика, която няма как да се проведе до датата на предсрочните избори. 

Някои заявки от БСП за темите, които трябва да са в центъра на работата на ремонтирания кабинет в следващите няколко месеца, направо звучат страховито. От кашона с обещания БСП за пореден път извади въвеждането на прогресивно подоходно облагане, което няма шанс да получи одобрение от ДПС и вероятно ще се използва популистки за разграничаване на двете партии. Популистки времена се задават и в сектора на образованието и здравеопазването. Изключено е в такива системи да се случи наистина нещо стойностно в рамките на неколкомесечен мандат до провеждането на изборите, така че трябва да се готвим за голямото предизборно надговаряне по тези теми. По същия начин стои въпросът и за по-голямата намеса на държавата в икономиката, прословутата реиндустриализация и повишаването на доходите. 

Тук ще е любопитно да наблюдаваме доколко премиерът Орешарски ще се поддаде на партийните повели, особено в областта на данъците. Самият профил на Орешарски не е много подходящ за подобни упражнения и това се видя и от досегашната програма на кабинета. Основните акценти в нея - облекчаване на административни тежести, бързо възстановяване на ДДС, по-добра бизнес среда - са все отложени във времето и трудно продаваеми на електората на БСП мерки. Истината е, че кабинетът "Орешарски" бе зает да оцелява, при това в предизборна ситуация, и това го принуди да се откаже от непопулярни, но нужни мерки. За това в БСП могат да се сърдят на себе си и на прословутата си медийна политика, от която досега отделни фигури открито се опиваха. 

Най-големият проблем, по ирония на съдбата, се задава в сферата на финансите. По всичко личи, че в бюджет 2014 ще има много сериозно неизпълнение на заложения ръст на приходите, сериозни рискове крие и забавената заради изборите емисия на дълг на международните пазари. Ако тук нещата се провалят, от което ще пострада цялата държава, резултатите на предсрочен вот ще се сгромолясат. 

Някога, но не сега

Заявките, че БСП няма да бърза и ще изчака отчета на кабинета, преди да проведе серията от консултации с ДПС, са чиста проба тупане на топката. То цели едно - изчакване на процесите на европейската сцена. Неслучайно започна упорито да се споменава възможността Станишев да бъде номиниран за еврокомисар, а отделни депутати от левицата говорят за сериозния му потенциал като европейски политик. Тоест с риск да изглежда неадекватна, БСП изчаква, за да минимализира рисковете пред самия Станишев. Нейна си работа, но така обществено доверие не се печели.