Седмицата: Изборите ни

Последните седем дни минаха между Възкресението, призивите на чистене и началото на изборната кампания

В очакване на чудо

някои търсиха същината, други изпълняваха заучени ритуали по строга рецепта. Как ще изглеждат следващите седмици зависи и от това чий подход ще надделее. Вечерта преди Възкресението във Варна първо пристигна Железният трон – кървава кинореликва от свят, който все повече изглежда като нашия: горе всеки опитва докъде може да стигне, преди да го ударят през ръцете; долу основната мисъл все повече се фокусира върху избягването на преки попадения от падащото отгоре и

за пляскане през ръцете никой не се сеща,

макар че през седмицата започна и предизборната кампания, която има точно такава функция. После във Варна кацна Благодатният огън от Йерусалим - чудо, превърнато в телевизионна блъсканица. Тази година го донесе Пловдивският митрополит Николай в компанията на депутата Димитър Цонев. Вероятно, за да е ясно от кого зависи Възкресението, поне у нас... Доста огън имаше по варненските улици и преди, и след празниците – близо 30 коли изгоряха за месец и причините за това са толкова неясни, колкото и слизането на огъня в Йерусалим. Започна и

сезонът на пролетните почиствания и обещания

Най-възхитени и от двете са тези, които чакат поредния „спасител”, докато си изхвърлят старата тоалетна чиния в контейнера за битова смет и питат няма ли кой „да оправи цялата тая работа”. Местната власт за пореден път обяви, че ще разчисти града от висящите кабели, незаконните реклами и парцаливите плакати. Засега това обещание предизвиква само многостепенно deja vu у общинските репортери. Макар че при скоростта, с която никнат самоделните реклами и върви тапицирането на огради и стълбове с афиши, дори ако всички общинари тръгнат по улиците с ножици и стъргалки, пак няма да насмогнат на предприемчивия варненски дух. Докато

известно уважение на гражданите към града им

и правилата за живот в него би свършило добра работа. С нещо познато, с нещо старо и с нещо назаем започна мандата си и новият главен архитект на Варна - Виктор Бузев. Задачите, с които го посрещнаха, бяха по-бърза обработка на проектите, разширяване на зелените площи и спасяване на архитектурните паметници. На свой ред архитектът изтупа от праха проекта за развитие на „Максуда” чрез местене на ромите в Каменар или обучаването им в занаяти, с които сами да си строят жилищата от материали, които не стават за крадене. Всъщност,

те и сега правят така

Други познати теми, припомнени през седмицата, бяха: проектът за бърза бус лента - също като сегашните, тя ще трябва да разчита на толерантността на останалите шофьори; скорошно въвеждане на синя зона - каквато веднъж вече предизвика предизборни трусове; мерки за по-добър туристически сезон - след което съветът по туризъм установи, че на Летище Варна таксата за влизане на автобусите за туристи е скочила от 80 на 400 лева. Усещане за справедливост вдъхна друго общинско обещание –

общинарите да споделят част от паркинга си

с граждани, които идват по работа при тях. Цената ще е два лева за първия час и по левче за всеки следващ, което е поносимо, стига някой да не се досети, че може да допълва собствените приходи, като удължава обслужването на гражданите. При големите градски ремонти удължаване на срокове няма да има, обяви кметът. Варненци се опитват да повярват с всички сили, докато чакат в задръствания и прескачат разбити тротоари. Но ще бъдат вероятно наистина доволни от резултата, освен ако през следващото лято не им се наложи да правят същото заради ремонти на ремонтираното. Тази седмица донесе на града едно

разочарование за пет милиона евро –

Варна отпадна от "Предизвикателството на кмета", обявено от Майкъл Блумбърг. Продължаваме обаче за пореден път с кандидатурата си за младежка столица на Европа. Няма да е лошо да ни дадат домакинството скоро – докато има останали младежи във Варна, а и изобщо в страната. През седмицата КНСБ обяви поредните си данни за издръжката на живота у нас, която през изминалата година, оказва се, е поевтиняла с половин процент и за семейство от четирима

вече са необходими 2254 лева доход

/за покриване на основните разходи, не мислете за друго/. След неизбежното „но” става ясно също, че средностатистическото поевтиняване е заради намалената цена на тока, докато за най-бедните животът всъщност е поскъпнал заради вдигането на цените на някои основни хранителни продукти. И дори с поевтиняването около 80 на сто от българите живеят с доход под нужния за издръжка, а под линията на бедност са останали 20 процента. И очевидно не само заради мързел, липса на квалификация или конкурентен дух, както обичат да твърдят крайните икономически либерали. Европейската статистика показва, че ако постигаме 45 процента от средната съюзна производителност, то срещу нея получаваме

само 25 на сто от средната заплата в съюза

Което вероятно се дължи на факта, че в евросъюза няма гарантирани печалби от по 18 процента, а свързаните кръгове не надвишават санитарния минимум с около 100 на сто. Затова не е чудно, че от работата си /тук/ са доволни към една трета от българите. Във Варна тази седмица беше подновен и друг повод за недоволство - Върховният административен съд излезе с поредното определение, че контролът на автомобили в "Салтанат" е незаконосъобразен. Така паднаха всички общински заповеди за спиране на движението, или поне беше спряно предварителното им изпълнение. Вероятно от административните дебри на този лабиринт има и подходящ административен изход, важното е само да бъде намерен преди обектът на споровете да се превърне в

поредната съсипана градска част,

защото никой не иска да намери компромисно решение. Споровете за градината ще ескалират отново с наближаването на лятото, друг конфликт обаче беше туширан за броени дни. След като граждани откриха прясно отлети бетонни плочи и огради в Морската градина, но не откриха решения или разрешения за тях, общината веднага нареди премахването им, а собствениците им скоростно ги изкъртиха сами. Вероятно заради кметската заповед. А може би заради фейсбук-акцията по

събиране на доброволци с кирки,

които да я изпълнят в неделя. Тази седмица във Варна беше министърът на спорта и синтаксиса Мариана Георгиева. Тя също притопли стари обещания за сгради и пари, а специфичните й фрази бяха плавен преход към предизборния месец, който започна в деня на визитата й. Всъщност битката започна много преди официалната дата, през седмицата в сраженията за европейския „трон” се отличиха двама. Новият политик Бареков, който смело развъртя и език, и кебапчийски щипци на площада в името на електоралните гласове. И Волен Сидеров, който летя до Москва, за да започне кампанията си в защита на националистическите ценности прясно закичен с руския орден

"Звезда на отечеството"

Опазилите здравия си разум тази седмица се радваха на фотоспомени от предишното издание на „Тол шипс” в очакване на новата ветроходна приказка и отново подкрепиха маратона на четенето, тръгнал преди време от Варна. Четенето, уверяваха те, е забавно и носи удоволствие. Освен това дава възможност да разбереш, че правото на глас не означава непременно право на избор. За да има между какво да избираме, първо трябва да изчистим боклука.