Очакванията на институцията са за дефлация и през 2014 г.

Международният валутен фонд (МВФ) запази прогнозата си за растежа на българската икономика на 1.6% за тази година. Във вторник институцията публикува своя традиционен пролетен доклад за перспективите за световната икономика и като цяло се очаква по-силен растеж, макар и рисковете да се запазват. В края на миналата седмица пък българското правителство повиши своята прогноза за растежа до 2.1% с аргумент, че се очакват по-силни инвестиции.

Притеснителните цифри в новата прогноза на фонда обаче са по-скоро тези за безработицата и за инфлацията. В доклада си за България, който публикува в началото на годината, МВФ очакваше безработицата да спадне до 11.9%. В прогнозата, която обхваща всички страни обаче, този показател е завишен до 12.5%. Със зимната си прогноза Европейската комисия също влоши очакванията си за българската безработица през 2014 г.

Обратното на инфлация

Очакването на МВФ за ценовите равнища в България през 2014 г. премина на отрицателна територия (-0.4%), което е значителна промяна от прогнозираните 0.8% в януарския им доклад за страната. От Министерството на финансите също ревизираха очакванията си към спад на ценовите равнища от 0.2% средно за годината.

Проблемът с дефлацията е, че, от една стана, спадащите цени може да са сигнал за потиснато потребление. На него обаче се разчита да е един от двигателите на растежа на българската икономика през тази година (или поне това е прогнозата на финансовото министерство и на Европейската комисия). "Инфлацията е ниска в няколко държави и продължава да спада в България, Хърватия и Румъния, което е резултат от все още отрицателно отклонение от потенциалния БВП, потиснато вътрешно търсене, слабо кредитиране и негативни развития на цените на външните пазари сред други фактори", се посочва в доклада на МВФ.

Според експертите от фонда обаче рискът от дефлация в развиващите се европейски страни е нисък, защото засиленото вътрешно търсене ще разсее еднократните ефекти върху цените. Вторият проблем с дефлацията идва оттам, че тя ще се отрази негативно върху приходната част на бюджета, който и бездруго е доста амбициозен. В доклада си за България от януари МВФ отбелязаха и ролята на административно намалените няколко пъти цени на тока за дефлацията.

Друго заключение на институцията е, че безработицата расте заради завръщането на все по-голяма част от населението на пазара на труда, но и вследствие на растящата структурна безработица и регионални различия в страната. Новата прогноза е безработицата в страната да спадне до 11.9% чак през 2015 г. Ръстът на БВП през следващата година пък ще е 2.5%, смятат от фонда. Прагът от 3% ще достигнем едва през 2019 г. Така отново основният източник на растеж остава експортът, от който почти 2/3 са към ЕС.

Оптимизъм за Европа

Новините за Европа са по-скоро добри, като през тази година от МВФ очакват развитите европейски страни да растат въпреки ниската инфлация. "Вътрешното търсене в еврозоната най-накрая се стабилизира и е на положителна територия, като нетният износ също допринася към слагане на край на рецесията", се посочва в доклада на институцията. Високата безработица и задлъжнялост, ниските инвестиции и финансовата фрагментация в еврозоната обаче ще тежат върху възстановяването, смятат от фонда. Според анализаторите рисковете идват от незавършените реформи, външни фактори и намаляваща инфлация.

Ръстът във валутния съюз ще бъде 1.2% през 2014 г., прогнозират от МВФ, което ще се дължи на по-силно търсене отвън и подобрени условия за кредитиране. "Продължаващите отклонения от потенциалния БВП, с изключение на Германия, ще държат инфлацията под 1.25% през 2014 и 2015 г., което е доста по-ниско от таргета на Европейската централна банка за инфлация от малко под 2%", допълват от МВФ.