Магистрала "Хемус" неизгодна за инвеститори

Двойно по-малък трафик от АМ "Тракия" спира интереса на концесионери

Пари за изграждането на АМ "Хемус" няма и няма идея откъде ще се търсят, стана ясно от обясненията на министър Терзиева на консултативния съвет на министерството, цитирана от mediapool. Тя уточни, че няма и интерес от частни инвеститори заради ниския трафик.

Магистрала "Хемус" от София до Варна ще минава на десетина километра от областните центрове Ловеч, Плевен, Велико Търново и Търговище. Това предвижда вариантът за строителството на липсващите 252 км между Ябланица и Шумен, който беше одобрен на консултативния съвет при министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева.

Близо 2 милиарда лева с ДДС ще глътнат липсващите 252 километра . За сравнение по времето на управлението на тройната коалиция оценката беше за около 1 млрд. лв., като по времето на управлението на ГЕРБ нарасна до 1.2-1.5 млрд. лв.

Принципно магистралата може да се построи и с пари от бюджета, но няма взето решение как ще се строи, каза Десислава Терзиева.

Трасето

Липсващото трасе от магистрала "Хемус" започва при Ябланица. Промушва се между Плевен и Ловеч. Те ще бъдат свързани с магистралата с пътна връзка чрез сега съществуващия второкласен път ІІ 35. Така магистралата ще отстои на десетина километра от Плевен и на около 15 км от Ловеч. След това трасето минава близо до Павликени и на около 15 км северно от Велико Търново. Продължава на север в непосредствена близост до Попово, на около 8 км от Търговище и стига до Шумен.

На практика избраният вариант е този от 1992 г., разработен от тогавашното главно управление на "Пътищата", като има леки подобрения, стана ясно от обясненията на Асен Антов, изпълнителен директор на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти", която отговаря за изграждането на магистралата.

Разликата в трасето е само в участъка от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч.

Този вариант, който е най-старият, е избран от общо четири, като другите три са правени след него. Единият е от 2001 г., който е по трасето на съществуващия в момента първокласен път І-4. Другият разработен вариант предвижда магистралата да минава в близост до Велико Търново и Плевен. Последният вариант е със северно преминаване като опция за използване на трафика от Русе през Бяла с включване в магистралата към София.

Трафикът

Избраният вариант е най-оптималният, защото е най-къс, заобикалят се всички видове защитени зони за фауната, както и зони от екомрежата "Натура 2000", и генерира най-голям трафик, аргументира се министър Терзиева.

Проиграните варианти показват, че през този маршрут среднодневният трафик на автомобили в двете посоки ще е 18 000 през 2020 г., каза Асен Антов.

Това е значително нисък показател за да бъде икономически изгоден аутобана и да може да се изплати. Например за магистрала "Тракия" средно дневното преминаване на автомобили е 35 хиляди автомобила.

Проектиране

Трасето е разделено на три участъка за проектиране. В момента пред приключване е избора на изпълнител, който ще направи проектирането на 60-километровата отсечка от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч, каза Асен Антов. По думите му прогнозната стойност за строителството на тази отсечка е 180 млн. евро.
Втората отсечка, която ще бъде пусната за проектиране е от разклона при Плевен и Ловеч до Велико Търново с дължина от 85 км. Очаква се това да стане до края на годината.

Последният участък е 110 км от Велико Търново до Белокопитово, за който не е ясно нито кога ще се проектира, нито кога ще се строи, защото в този участък трафикът е много малък и не лежи на европейски коридор, за разлика от първите два, които са включени в коридора София – Велико Търново – Русе – Букурещ.

Самото строителство е разделено на осем етапа. Това се прави с цел в случай на освобождаване на средства от оперативна програма "Транспорт" да започне изграждането поне на един, стана ясно от обясненията на министър Терзиева. По думите й може да се даде и само един участък от непостроената част на магистралата на концесия, стига да има кандидати.