Инициативите за допитвания се увеличават, а темите, по които се иска мнението на хората, са по-близо до техните най-важни проблеми

Активността на гражданите по отношение на инициирането на референдуми засега все още е стихийна. Със сигурност обаче тя е положително явление и е една от победите на протестите от миналата година. Хората като че ли узряха и схванаха, че трябва да бъдат по-активни за решенията, които ги касаят пряко.

Освен това темите, по които се инициират референдуми, стават все по-важни и все по-подходящи за допитвания. Защото първите инициативи след приемането на новия закон за референдумите преди няколко години не бяха особено сполучливи, най-меко казано. Те само наливаха вода в мелницата на онези, които твърдяха, че българското общество не е узряло за пряка демокрация и е опасно да му се дават големи права по отношение на референдумите. Първите две инициативи за свикване на референдум по този закон бяха за сваляне на новините на турски по БНТ и за членството на Турция в ЕС. Първата инициатива беше проява на много лош политически вкус, защото с референдум се опитваше да реши въпрос, който касае права на едно малцинство. Втората пък беше по-скоро плод на нелицеприятно патриотарство, отколкото на искрена загриженост за проблемите, които биха възникнали, ако югоизточната ни съседка влезе в съюза. Дори първият реално проведен референдум за бъдещето на АЕЦ "Белене" не беше нищо повече от инструмент за предизборно активизиране на червените избиратели. Ясно е, че въпросът за ядрената енергетика е доста специализиран, изисква конкретни експертни познания и е съмнително дали всенародното допитване е правилният начин за неговото решаване.

Сега темите са други. Подписите за допитване до народа по отношение на мажоритарния вот, електронното гласуване и задължителното гласуване са вече събрани. В момента тече и подписка за допитване по повод финансирането на партиите от държавата.

Тези теми са фундаментални за начина, по който функционира нашият политически модел, а оттам и за начина, по който се вземат най-важните решения за обществото.

Не че и към настоящите инициативи не би могло да има критики, и то сериозни. Един от въпросите в инициативата за референдума за изборното законодателство гласи дали гражданите подкрепят идеята част от депутатите да се избират мажоритарно. Той е твърде общ и не задължава с нищо парламента. Дори ако 100% от участниците в референдума подкрепят тази идея. Дебатите за въвеждането на мажоритарен вот за депутати текат вече години наред. За въвеждането на този вот има различни начини. От дългогодишните дебати е ясно, че най-голям консенсус събират две идеи - задължителен преференциален вот с нулев праг за размествания в листата или половината депутати да се събират мажоритарно. Щеше да е по-добре, ако инициаторите на този референдум си бяха избрали един от тези два начина за въвеждане на мажоритарен вот, или защо не и двата, и да питат хората дали и кой от тях подкрепят. Инициативният комитет предпочете да препише буквално въпросите на президента Росен Плевнелиев, което със сигурност не бе особено добър вариант

Покрай последните инициативи за референдум за пореден път лъснаха и някои сериозни пропуски в закона.

На практика няма никакъв срок, в който парламентът да разгледа и да се произнесе по инициатива за референдум, внесена от президента. Преди дни правната комисия дебатира и отхвърли искането за референдум на президента Росен Плевнелиев, но това стана по-скоро заради добрата воля на депутатите. А тя не винаги ще бъде такава и е нормално в закона да има записан изричен срок. Настоящото управление се постара да притесни максимално инициаторите на референдума за изборното законодателство, като им прати полиция да ги разпитва доколко имат право да събират лични данни. Въпреки използването му за репресия от страна на властта проблемът със събирането на лични данни определено е актуален и е необходимо законът за референдумите да се синхронизира по някакъв начин със специализирания закон.

Гражданската активност в България никога не е била на особено високо ниво. Инициативите за референдуми, които се появиха през последните месеци, със сигурност са индикатор, че обществото може би започва да излиза от тази блажена дрямка. Със сигурност има какво oще да учим по отношение на пряката демокрация, но това може да стане само като се опитваме да се възползваме от нея. Колкото по-често - толкова по-добре. Ако перифразираме един известен израз за войната и политиката, бихме могли да кажем, че референдумите всъщност са продължение на протестите, но с други средства. Честото им провеждане гарантира намаляване на градуса на обществено напрежение.