И бизнесът, и партиите не полагат никакви грижи за природата около нас, смятат сънародниците ни, според проучване на WWF

Резултатите от интересно проучване за отношението на българите към опазването на околната среда представи Международната природозащитна организация WWF, проведено със съдействието на Алфа Рисърч. Няколко категории дават поглед върху основните обществени нагласи.

Най-важният природен ресурс за българите са водите и реките, смятат 72% от анкетираните. Следват горите с 66% и планините с 40%. За важността на морето са дали своя глас 38%. На дъното по важност са поставени обработваемите земи, полезните изкопаеми, дивата природа и дивечът, показват резултатите от проучването, което се провежда за четвърти път от 2006 г. насам, но тази година включва качествено нови въпроси и теми.

Над 50% от българите заявяват, че за тях природозащитата е важна, тъй като всеки човек има неотменно право на чиста околна среда. След това идва икономическата стойност на природните ресурси, а накрая е поставена моралната страна на природата, като символ на България.

Грижата за природата пречи на икономическото развитие според 4% от анкетираните, други 9% също са съгласни с това мнение с известни уговорки. Опазването на околната среда няма отношение към икономиката за всеки 6-ти, а 70% смятат, че грижата за природата не пречи и дори помага на икономиката на страната.

Най-големите проблеми пред природата в България са свързани с горите. 63% поставят на първо място изсичането на гори, като този страх е нараснал в сравнение с 2011 година, когато 49% са имали подобни притеснения. Друг основен проблем пред природата е презастрояването, според 46% от участвалите в проучването, като и тук има нарастване спрямо 2011 година. Тогава само 21% са смятали презастрояването като фатално за природата. Презастрояването дели третото място с незаконното строителство, което също бележи ръст от 21% през 2011 година, до 46% през 2014.

37% смятат, че въздухът и водата са станали по-чисти в сравнение с преди 3 години. Леко увеличение бележи страхът от ГМО-продуктите, където от 24% през 2011 година, сега своя глас са дали 29% от гласувалите. Най-малък е страхът за природата от АЕЦ - едва 1 от 20 души има опасения за вредата от атомната енергия.

Почти еднакви резултати са дали хората участвали в проучването на въпросите, свързани със застрояването. 71% не одоброяват изграждането на съоръжения в в защитените зони на планините, а 77% смятат че е недопустимо застрояването на Черноморието да продължи.

Доверието към различните институции и организации, отговорни за опазването на околната среда, варира в широки граници. Традиционно най-голямо е към екологичните и природозащитни организации. 59% им вярват и се надяват, че еколозите правят нужното за опазването на природата, а всеки пети им няма доверие. Доверие към научните институти са гласували 42%, а 28% не мислят, че учените имат възможността да участват активно с грижи към природата.

Недоверието към официалните власти - местни и национални, надделява над доверието. 38% смятат, че общините, кметовете и местната администрация правят нужното за природата, докато 41% са на обратното мнение. Държавните институции не участват активно, според 39%, но имат доверието на 34% от анкетираните.

Най-ниско доверие по отношение на опазването на околната среда са получили бизнесът и партиите. Тук показателите са почти изравнени, като доверие им дава един от 10 анкетирани, а 70% смятат, че и бизнесът, и партиите не полагат никакви грижи за природата около нас.

„Очевидно е, че българите са информирани за природозащитните приоритети в България и ясно идентифицират спешните нужди като замърсена и унищожена природа или некачествено управление на природните ресурси. Нашата работа занапред ще е да им помогнем да разберат кои са начините сами да задвижат механизмите – законодателни и институционални, които се прилагат, за да се спрат злоупотребите с природните ресурси“, коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България.

Изследването е проведено в края на 2013 г. и началото на 2014 г. чрез 1024 преки интервюта по домовете на интервюираните лица.