Пепеляшка

Архив Варна

17-02-2014, 04:57

Снимка:

Държавна опера Варна

Автор:

Varnautre

Всичко от Автора

Балет по приказката на Шарл Перо

Музика Сергей Прокофиев
Либрето Николай Волков

(Спектакълът е по постановката и хореографията на Константин Сергеев, поставена в Театъра за опера и балет “С. М. Киров” – Санкт-Петербург през 1946 г.)


Постановка и адаптация: Константин Илиев
Хореография: Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева
Художник на костюмите: Лора Маринова
Сценография: Петър Пенев
Репетитор: Румяна Малчева
Корепетитор: Мариела Чанкова
Пом. режисьор: Сирма Панева
Компютърен дизайн и ефекти: Венелин Миланов, Милен Николов
Муз. оформление: Януш Папазов

Художествен ръководител на балетната трупа: Екатерина Чешмеджиева


Действащи лица
ПЕПЕЛЯШКА
ПРИНЦ
БАЩАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
МАЩЕХАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
ПРЕСТРУВАНА, доведена сестра на Пепеляшка
СВАДЛИВКА, доведена сестра на Пепеляшка
ФЕЯ
ФЕИ (пролет, лято, есен, зима)
ШУТ
УЧИТЕЛ ПО ТАНЦИ
ЦАР и ЦАРИЦА
ИНДУСИ
ИСПАНЦИ
ПОРТОКАЛИ
Дворцови дами, кавалери, гости и др.

Втора постановка на “Пепеляшка ” във Варненската опера.
Първата премиера се е състояла на 10 май 1975 г. Диригент: Недялко Недялков, хореография и режисура: Маргарита Арнаудова, художник: Мария Трендафилова
Премиера на настоящата постановка – 20 и 23 април 2007 година


Сътрудници в постановката: Зав. постановъчна част – Димитър Бонев; театър-майстор – Кръстю Петров; Ръководител художествено осветление – Любомир Минчев; художник – Димитър Борисов; Ръководители на шивални: Величка Дамянова, Иван Колев; Ръководители гардероб – Пенка Каранфилова, Галина Ганева; Ръководител перукерско ателие – Добринка Панева; Ръководител дърводелско ателие – Николай Гугушев; кашор – Гинка Николова; Зав. служба “Реклама и организация” – Румяна Петрова; съставител на програмата – Райничка Попова.

СЪДЪРЖАНИЕ
Домът на бащата на Пепеляшка. Злата Мащеха е превърнала заварената си дъщеря Пепеляшка в слугиня, която трябва да върши най-тежката работа. Двете дъщери на Мащехата – Преструваната и Свадливката не спират да подиграват и тормозят Пепеляшка.

Бащата тъгува за своята нерадостна участ. На него много му се иска да погали и ободри нещастното дете, ала се бои от лошата си жена. Когато все пак се престрашава и прегръща Пепеляшка, идва Мащехата с двете си дъщери и злобно се нахвърля върху разнежилия се мъж. Скандалът между родителите привлича вниманието на двете сестри и те също се скарват.

Останала сама, Пепеляшка мечтае за по-добър живот.

Прага прекрачва стара просякиня и плахо помолва да й дадат нещо за ядене. На Пепеляшка й дожалява за бедната женица и й дава своето последно късче хляб. Старицата благодари на девойката. Това всъщност е преоблечена добра Фея. Когато се задават Мащехата и двете й дъщери, Феята отново се превръща в Сиромахкиня. Злите жени се спускат да я прогонят.

Пристигат шивачките и носят красивите рокли. Те се залавят да издокарат дъщерите за бала. Настава весела суетня. Пристига и Учителят по танц, за да провери дали момичетата са научили стъпките. През цялото това време Пепеляшка се свива в ъгъла. На нея също й се ходи на бала. Най-сетне Мащехата, Бащата и двете сестри тръгват.

Пепеляшка остава сама, тя се опитва да си представи колко ли красиво и приятно ще е на бала. Старата просякиня внезапно се връща, превърнала се в прекрасна Фея. Подарява й приказно красиви пантофки и извиква четирите феи – на пролетта, лятото, есента и зимата, които да приготвят Пепеляшка за бала. Когато всичко е готово, Феята предупреждава Пепеляшка, че трябва да напусне бала преди полунощ: вълшебството ща трае само дотогава.

Зала в двореца. Балът отдавна е започнал, тук са Царят и Царицата, всички гости, ала Принцът все още го няма.

Тържествено влизат Бащата, Мащехата и двете й дъщери. Най-после идва и Принцът. Придворният Шут се опитва да го развесели. Принцът остава замислен, без да обръща внимание на танцуващите. Той трябва все пак да изпълни задължението си на домакин и се впуска в танц с двете сестри. Ненадейно влиза непозната красавица. Това е Пепеляшка, която гостите на бала вземат за принцеса от чужбина. Възхитен от красотата й, Принцът я поканва на танц. Следват Танц на трите портокала, Индуски танц, Испански танц. В разгара на празненството се дочуват ударите на часовника. Станало е полунощ. Уплашената Пепеляшка побягва, като в бързината изтървава едната си пантофка.

Всички са се втурнали подир непознатата красавица, ала тя е изчезнала като дим. Принцът се натъква на изпуснатата пантофка и я вдига с разтуптяно от радост сърце, тъй като се надява чрез нея да стигне и до красивата й собственица.

Напразно Принцът е търсил своята любима и уморен и отчаян е стигнал и до къщата на Пепеляшка. Втурват се двете сестри да го утешават. Принцът започва да пробва на кой крак ще прилепне изпуснатата в двореца пантофка; не подминава и Мащехата. Напразни са напъните й да напъха големия си крак в изящната обувчица и тъй като й е трудно да пази равновесие, тя повиква грубо Пепеляшка на помощ. Стреснатата девойка послушно се притичва и когато се навежда, изпод престилката й изпада втората бална пантофка. Принцът вдига очи и веднага познава прекрасната непозната.

В двореца отново има бал и този път гостите празнуват щастливата любов на Принца и Пепеляшка. Всички са във вихъра на Танца на любовта.

История на създаването
Приказката “Пепеляшка” от Шарл Перо е една от най-използваните за музикално-сценични произведения. На голяма популярност се радват оперите по нея от Джоакино Росини, Жул Масне, Ермано Волф-Ферари. Не са малко и балетите върху този сюжет. Московският Болшой театър предлага на П. И. Чайковски да напише балет “Пепеляшка”, но този проект остава неосъществен.

През пролетта на 1941 г. Театърът за опера и балет “С. М. Киров” възлага на Прокофиев да напише балет по “Пепеляшка” и композиторът с готовност се залавя за работа. Но войната и евакуацията попречват работата му над произведението да продължи. Едва през есента на 1943 г. Прокофиев се връща в Москва и продължава да пише музиката за балета. Болшой театър го включва в афиша си още за сезон 1944 – 1945 г. На първите представления в ролята на Пепеляшка танцуват Олга Лепешинская и Галина Уланова.

Дмитрий Шостакович приветства появата на балета с думите: “Пепеляшка” продължава и развива достойно славните традиции на руското балетно изкуство”.

Настоящата постановка и хореография на “Пепеляшка” са подчинени на традицията на класическия балет, придържайки се към първоизточника. Музиката е синтезирана и адаптирана по начин, който преразказва сюжета, в едно действие и три картини.

Хореографията кореспондира със загадъчността и приказността на сюжета и музиката на Прокофиев. Сблъсъкът между доброто и злото се гради на основата на поезията на чистите мечти за щастие и гротеската на дребнавата завист.

Избягвайки добронамереното отрицание и шеговито остроумие, творческият екип е подсилил образите на майката и сестрите с голяма релефност и карикатурност, за да засили разликата между тях.