Днес и утре евродепутатът и съмишлениците му от АБВ са на посещение във Варна

От първо лице: Роден съм в центъра на София на 30 май 1964 г. Завърших първо Френската гимназия, а по-късно и ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), от където взех първата си магистърска степен по "Международни икономически отношения". Почти 10 години по-късно седнах отново на студентската банка - в Университета в Лофбъро, Великобритания, където се дипломирах като магистър по международно банкиране. Междувременно се ожених и се роди дъщеря ми Биляна.

Работил съм какво ли не - като студент не подбирах особено. После - в държавно външнотърговско предприятие и в частния бизнес, където се занимавах с търговия, инвестиции, финанси и консултации. Така придобих увереност, че когато човек си познава  и харесва работата, няма да пропадне.

Много пъти се заричах да не се занимавам с политика, защото това е трудна и неблагодарна професия, но животът все ме връщаше към нея. Три пъти бях избиран за народен представител и веднъж за евродепутат. Бил съм икономически секретар на президента Георги Първанов, а в правителството на Сергей Станишев - вицепремиер и министър на външните работи.

Не можах да направя академична кариера, въпреки че от десетина години чета лекции по финанси. Университетът ми във Великобритания ме направи почетен доктор. Източнокитайският университет в Шанхай ме титулува с почетното професорство.

Не понасям агресията и демонстрацията на сила. Харесвам предизвикателствата и сигурно затова едни от любимите ми занимания са гмуркането и скуоша.

- Г-н Калфин, в отчет за работата Ви като евродепутат, пишете: „Много аспекти от живота ни зависят от решенията, вземани в Брюксел и Страсбург“. Знам, че темата е обширна, но все пак – кое в изпълнения с тревоги за битовизми живот на българина в момента, зависи и може да стане по-добро благодарение на работата на Европейския парламент?
- О, много неща от живота ни зависят от Еропейския парламент и членството ни в Европейския съюз като цяло. В икономическата област, например, от това зависи всяка инвестиция в момента в България: няма един път, една магистрала, една пейка дори, за която да няма европейско финансиране. В икономическата политика влиянието е в това, какво може и какво не може да се прави с държавния бюджет. Социалната политика – също, с всички разпоредби за осигуряването на работниците, техните права. И в още много неща – за шистовия газ, за Южен поток.

- Споменахте шистовия газ. Позицията на българското правителство в момента е, че не трябва да има обща политика на ЕС за шистовия газ, за да не бъде принудена България да се откаже от мораториума върху добива му.
- Напротив, страните-членки на Европейският съюз имат свобода в определяне на политиката и решенията си по отношение на енергийните източници.

- Доколко противопостяването на добива на шистов газ от страна на сегашното правителство е повлияно от политиката му в защита на проекта „Южен поток“?
- Не мисля, че има връзка. „Южен поток“ е един транзитен газопровод, в който за България е важно да има участие. В същото време той позволява включването в него и на газ от други находища, не само от Русия, а в българските територии на Черно море има обещаващи залежи, от които, надявам се, скоро също ще започне добив.

- Преди време представихте дългосрочната прогноза за развитието на ЕС като член на парламентарната група „Форсайт“. Тя завършва с десет мерки за бъдещето на съюза, които, според текста Ви, „биха могли да преобразят и България“. Как, според Вас, тези прогнози трябва влязат в политическите ангажименти?
- Бъдещето на ЕС и на България е свързано с нови технологии, с нови научни открития, които ще подобрят живота на хората, ще удължат продължителността на живота на застаряващото европейско население. Ето, например, България може да се превърне в голям износител на здравни услуги – тя има всички природни условия, за да осигури адекватно лечение и рехабилитация на европейските граждани. Но за това са нужни много инвестиции, стимули за частните предприемачи, отлична инфраструктура. Така вместо бъдещите лекари да получават образованието си тук, а да търсят реализиация в чужбина, те ще остават в България и ще лекуват пациенти от цяла Европа. В същото време това ще повиши и качеството на здравните услуги и за самите българи. Всичко това може да се постигне единствено с дългосрочни мерки и превръщането му в приоритет в работата на управляващите.

- Това ли трябва да е националният приоритет на България или Вие сте от политиците, които смятат, че такъв не трябва да има, а страната ни трябва плавно да се развива в различни направления?
- Не, ние от АБВ смятаме, че България трябва да има няколко национални приоритета и в момента обсъждаме какви трябва да са те.

- Споменахте българските студенти и това, че много от тях заминават в чужбина след завършването си, други заминават, за да продължат образованието си навън. Напоследък много наши читатели, родители на студенти във Великобритания, споделят страха си от рестриктивните мерки към отпускане на кредити за българи. Застрашава ли това свободата на наши абитуриенти да продължат образованието си там или става дума за частни случаи?
- Това е много сериозен проблем и той поставя под въпрос равнопоставеността на българските студенти като европейски граждани. Писмото, които изпратих до британския премиер Дейвид Камерън по повод обявените планове на правителството му да въведе ограничения срещу нашите работниците имаше голям ефект. България трябва да използва всички механизми на ЕС, за да защити и правото на нашите студенти да получават стипендия във Великобритания, за да продължат образованието си там.

- Във връзка с това, бихте ли коментирали и акцията, която и това правителство предриема – да се среща с наши студенти в чужбина и да ги убеждава да се връщат в България?
- Студентите ни зад граница прекрасно знаят какви са усливията в България и това едва ли ще ги убеди да се върнат или да останат. Правителството обаче може и трябва да направи много неща, за да върне тези млади хора тук. Като например да започне да признава европейските дипломи, защото всеки завършил в чужбина българин сега знае, че, ако се върне и иска да започне работа тук, ще му трябват няколко месеца и няколкостотин лева, за да узакони дипломата си от престижен европейски университет. Друго, което правителството спешно трябва да направи, за да задържи младите хора и да намали безработицата сред тях е да въведе дуалната система на професионално образование. Младите хора в последните 3 г. от средното си образование, примерно, да имат възможност да работят на трудов договор, довършвайки образованието си и получавайки доходи срещу това. Така на 1819 г. те ще излязат от училище с диплом за професионално образование и 3 г. опит в реалната икономика.

- В последното си видеообръщение след дебата в Европейския парламент за бежанците в България, споменавате, че тази „неприятна“ тема е била повдигната под влияние на колегите Ви от ГЕРБ. Къде е границата между чисто партийните и националните каузи, която българските евродепутати не трябва да прекрачват?
- Има една много ясна граница – националните интереси. Затова в този мандат инициирах ежеседмични срещи на всички български евродепутати. Ще ви дам един пример – ние продължаваме да остояваме интересите на българските тютюнопроизовдители, въпреки че европейските социалисти са против производството на тютюн и ние на практика нарушаваме решенията на партийната си група, за да защитим националния интерес.

- Вие сте човек, активен в социалните мрежи. Дори бяхте сред лидерите в подобно прочуване на активността сред евродепутатите от всички държави-членки. Каква роля ще играят социалните мрежи в предизборната битка, която вече започна?
- Аз съм политик, за когото социалните мрежи са изключително важни, защото там имам истинския контакт с хората, мога да разговарям с тях, да чета коментарите им на свършеното от мен, да отговарям на въпросите им. Още повече, че в сегашните условия в медиите има различни позиции и влияние, там се прокрадват все по-често „мнения“, писани и раздвани в партийните централи, докато в социалните медии можеш да прочетеш истинското мнение на хората.

- Но и социалните медии все по-често стават жертва на „опорните точки“, срещу които Вие говорите и пишете често през последните дни. Има ли печеливш в битка, водена от платени коментатори?
- От тази битка губят най-вече потребителите, които са в социалните мрежи заради истинското общуване. Когато видиш, че под един пост има няколко такива коментара по „опорни точки“, спираш да четеш и другите. Затова няма печеливш от подобна активност.

- В понеделник сте във Варна, каква е целта на визитата Ви?
- Във Варна бяхме поканени от съмишленици, които изразиха желание да основат местна структура на АБВ. Днес и утре ще се срещнем с хората в Добрич, Балчик, Варна и Девня. Ще им разкажем за нашите намерения и позиция, ще чуем тяхното мнение.