Призивите за революция са окончателно отшумели

Щедра на обещания и почти слънчева, пълна с бъдещи времена и олимпийски очаквания, седмицата си отива спокойно и без много обсъждане какво правихме точно преди година. Протестите и шествията са останали като снимки из социалните мрежи, палатката пред общината вече е част от пейзажа, а вътре е тихо и спокойно. Призивите за революция са окончателно отшумели, а вълнения предизвикват теми като изоставането на Варна в класацията за най-добър град и разпределянето на

внезапно появилите се бюджетни пари,

дадени за развитие на регионите. Което не е непременно лошо. А ако се случваше на фона на някакви оздравителни антикорупционни процеси и забележимо за средните българи икономическо раздвижване, щеше да е направо чудесно. Засега обаче ще трябва да се задоволим с новината „депутат в затвора”, след като Митхад Табаков беше пратен да излежи присъдата си във Варна /макар и заради нарушения в битността му на кмет/, а най-близкото до бизнес новина беше вестта, че в Гранд хотел "Димят" влиза съдия-изпълнител. Но поне Варна излезе от онзи негласен наказателен списък, в който беше през последните няколко правителствени мандата. Докато в Пловдив, например, стягат протест срещу разпределението на парите (от които този път градът не получава нищо), във Варна настроенията са на другия полюс, след като стана ясно, че

тук ще дойдат 51 милиона лева,

от които ще има за ремонт на Спортната зала, за новото пристанище, за нов фармацевтичен факултет и поне за първия етап от строителството на бъдещата Съдебна палата. Иначе гласове на недоволство имаше не само от градовете, които останаха без нито един финансиран проект. Варненският депутат Николай Апостолов обвини кабинета, че е раздал 500-те милиона без критерии и прозрачност, а същото, макар и по други причини, твърди и Георги Първанов. Зад недоволството и на двете формации – ГЕРБ и АБВ, стои обаче една и съща мисъл и тя е много повече предизборна, отколкото всякаква друга. Конкретно варненските проекти са достатъчно стари, за да имат и достатъчно политически майки и бащи. Варненци пък би трябвало да имат достатъчно много и пресни спомени за действията на всички тях, за

да не изпадат в неуместно умиление

в неподходящ (предизборен) момент. Защото 51 милиона лева са наистина много пари, но полза от тях ще усетим само ако бъдат похарчени както трябва. А и все пак това са бюджетни пари – иначе казано, наши. Засега амбициите на администрацията са големи и похвални не само по отношение на държавните милиони. Тази седмица проектобюджетът беше окончателно оформен за гласуване в общинския съвет и в него е заложена 222 милиона лева макрорамка - по-голяма от миналогодишната, както и запазване и дори намаляване на някои от данъците. Бонуси има и за районните администрации – с очакването, че новият ОУП ще пази районните архитекти от изкушения, кметът Иван Портних смята да им върне голяма част от правомощията, иззети от Кирил Йорданов. Биха могли да им раздадат по една снимка на Картофената къща като напомняне как не се прави, макар че далеч по-добър ефект би имала една строга, но справедлива присъда по случая, и то

за всички отговорни по веригата.

Повече права ще получат и юристите по места, както и самите кметове, а очакваният резултат е по-бързо издаване на строителни разрешителни, повече контрол върху чистенето, строителството и събирането на задължения. За щат и бюджет обаче не се говори, макар и с уточнението "засега", а това може да направи частта със засиления контрол повече пожелателна, отколкото действителна. От активността на голямата община тази седмица имаше и по-конкретни резултати – кметът отчете първите спестени пари по договора за съхранение на прословутите палми, прати в прокуратурата ремонта на социалния център "Анастасия Д-р Железкова", оповести първите 90 хиляди лева глоби за сметопочистващите фирми заради несвършеното през миналата година, а заместникът му Тодор Иванов анонсира и още – защото въпреки обещанията на фирмите Варна се зарина в боклуци заради снега /и доста след него/. Всъщност щетите от кратката зима тепърва ще се показват  – ако окъртената колонада на входа на Морската градина се видя веднага, щом се стопи снега, то уличните дупки на места още са милостиво скрити под леда, но където настилката се показа, вече има

пейзажи, достойни за "Кюриосити".

И големият изпит на местната власт ще е какво ще им се случи, с каква скорост и най-вече с каква трайност. И ако за улиците има поне обещание да се сложи край на хищните кръпки за сметка на по-трайни решения, то за тротоарите отсега е ясно, че тази година ще има само частична козметика. Нова страница се появи тази седмица и в сагата за колите и Морската градина. Областният управител Иван Великов посъветва глобените за влизане с коли в парка да си търсят правата в съда, защото общинската заповед за "Салтанат" е отменена. Общината обаче настоява за спазване на правилата и налага глоби. Затова още преди съвета на областния управител към съда се запъти бинесменът Лъчезар Братоев. Той дори прекара една нощ във Второ районно заради изясняване на темата за достъпа на място с представители на Общинска полиция. Задържането му предизвика остри коментари и в двете посоки и още веднъж показа, че

без компромиси изход няма да има.

А казусът "Теменужка" вледени още отношенията между община и областна управа. След като спорът около реституираната сграда на детската градина /който се точи от 2008-ма година/ завърши със запор върху общински сметки заради претенции на собствениците за два милиона лева, цялата история беше извадена от архивите /отново/. Отвъд конкретните въпроси кой и кога какви грешки е допускал и доколко са били неволни, остава все по-сериозната нужда от отговор на голямото питане – ще видим ли /и то навреме/ пряка връзка между грешка и наказание някъде по по-високите етажи на администрацията. Ако не – „Теменужките” ще цъфтят необезпокоявани. Тази седмица напомни и за още един варненски проблем – свлачищата, които чакат дъждовете, за да тръгнат отново. Този път първо се събуди земята над Аспарухово, където свлачището е по-малко, но пък е буквално над главите на хората. Общото с големите свлачища край Варна е, че засега няма финансиране за сериозни мерки при нито едно от тях. През седмицата

не мина и без политически трусове –

Реформаторският блок беше застигнат тъкмо във Варна от обвиненията, че го финансират от Турция (които не бяха продължени след първоначалното хвърляне на "бомбата"). В БСП стигнаха до роене месеци преди евровота, като от "Позитано" 20 сваляха доверието си от Георги Първанов и останалите в АБВ, докато отделилите се обясняваха, че, напротив, те свалят доверието си от "старата" партия. Споровете около референдума, електронното гласуване и новия Изборен кодекс завършиха със замерянето на Парламента с компютърни мишки, вътре обаче бяха изправени пред други технически предизвикателства. Стана ясно, че ако депутатите одобрят всички защити на бюлетините, предложени от Мая Манолова, ще трябва да си платим на печатница в чужбина, защото БНБ няма техника, с която да изпълни такава поръчка за няколко дни. Така най-вероятно ще си гласуваме с бюлетини от стария модел, а за Мая Манолова ще остане притеснението, че ако нещо с тях се обърка, новият политик този път

няма да е от нейната страна на барикадата.

Преди изборното състезание у нас обаче има друга надпревара, която предизвиква повече много интерес – започна руската зимна Олимпиада. С размах, пищност и малко технически гафове (с един от които беше възродена Сан Стефанска България); с новина за самолетен терорист, която да подхрани всички най-лоши страхове; с дискретни политически жестове на някои делегации, насочени срещу спецификата на путиновата политика; а за нас – главно с очакването на добро зрелище, след като в делегацията ни най-малката бройка е тази на спортистите. С откриването на Олимпиадата беше подновено с нова сила повтарянето на клишето за победата и участието, приписвано на бащата на съвременния олимпизъм. Пиер дьо Кубертен обаче е бил доста далеч от удобното примирение, когато е казал "...важното в живота не е победата, а битката, основното е не да си спечелил, а да си се борил добре".  Орязаната версия може да ни е добра утеха пред телевизора по време на олимпийските стартове. Но само там. За да прилича следващия февруари повече на този, а не на миналогодишния.