Седмицата: Сняг и шампанско

Без цензура

01-02-2014, 12:10

Снимка:

© Varnautre.bg

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

За някои добра, за други лоша, за някои хлъзгава, за други пълна с опорни точки

Кодът по улиците тази седмица беше „ледено” не само във Варна. По политиката избиха Петна, официално промотираха и бг-версията на „Богатите също плачат” за всички, които още вярват на предизборни сълзи. Във Варна зимата започна с дъжд, примесен с мазилка. Въпреки дъжда, леда и снега след това, зимата не успя да ни изненада всеобхватно и както обикновено.

Хроничните градски проблеми, обострени от зимата,

обаче са друга тема – изгнилите тръби на ВиК и авариите в студа; мрежата на ЕРП-то и безбройните токови удари; километрите кабели, съборени от вятъра от дървета и фасади; липсата на санитарна сеч, когато й е времето, заради което падат клони и цели дървета; липсата на места за паркиране, заради което за чистенето на малките улици има нужда от щатен магьосник... А също и десетките климатици, които текат върху минувачите и създават приказни ледени скулптури по средата на тротоара; изсипаните директно в контейнера тлеещи останки от камината; адреналинът, когато „майсторът” отпред реши да превърти позагладените гуми на леда... Разбира се, и при общинското чистене имаше упражнения по

местене на снега от пътя на тротоара,

от плочките пред спирките – пак на пътя, и после обратно; спирки и подлези бяха като капани в първите дни; доста боклук остана неприбран; на някои по-малки улици така и не им дойде редът, но поне думата „бедствие” така и не беше спомената. Иван Портних посрещна първата си зима с обещанието да глобява за несвършена работа и с искането фирмите да се отчитат до петия ден. Такива /а и още по-сериозни закани и обещания/ обаче сме чували много зими поред, поради което на варненски „зима” и „бедствие” бяха станали синоними. Та един отчет с графа „глоби” след стапянето на леда ще бъде добро начало на промяна. Напомнянето, че санкции има не само за фирмите, но и за гражданите, които не чистят, поднови друг стар

спор – за тротоарите и правата над тях.

С ударение върху логиката пак беше поставен въпросът – ако гражданинът плаща глоба, защото не си чисти тротоара през зимата, защо трябва да плаща такса, ако иска да го ползва през лятото и за какво отиват местните му данъци и такси. Все пак и най-принципните не лошо да се сетят, че няколко торби сол в такива моменти са си чиста проява на инстинкта за самосъхранение. Иначе се записахме в зимната хроника с колата, удавена и замръзнала във водосток /за което може да намери някакво обяснение / и с трудно обяснимия опит на директорката на гимназията по електротехника да проведе учебни занятия във вторник, насред грипната ваканция в цялата област. Учениците й се оказаха по-информирани, а и

от грипната ваканция ползата е съмнителна,

защото вместо да са скупчени заедно в училище, повечето ученици са скупчени заедно в мола. Грипната епидемия в Софийско не попречи и на друга масова сбирка – към пет хиляди делегати учредиха поверената на Николай Бареков партия „България без цензура”. Не мина и без варненско участие – в националното ръководство влезе загубилият кандидат кмет Христо Бозов. Лично американски генерал ни увери, че това е „нов етап в развитието на демокрацията”, като все пак уточни – „в България”. Програмата на новата партия е истински популистки Франкенщайн, а мерките за изпълнението й – ненаучна фантастика от най-любимия на неграмотните вид – от

обещанието на вожда да си раздаде парите

до всеобщите безплатни блага. За обещаващия е ясно - когато си млад политически меринджей, пратен на лов за гласове, всичко ти се вижда безплатно, защото спонсорът инвестира /ти си мислиш, че в теб, макар всъщност да си спомагателно, но го разбираш чак когато от актив станеш косвена щета/. За вярващите не е много ясно - дали е хроничен Стокхолмски синдром, дали модата на позитивното мислене е дала странични ефекти или е обикновена глупост. Покрай учредяването на безцензурната партия научихме още, че Бареков и богатите му приятели често плачели заради бедните българи. А докато има кой да вярва на подобни басни,

сълзите им няма да секнат,

защото бедните българи ще стават все повече и по-бедни. Колкото до даряването на „лични средства”, новият политик вече постави рекорд по нарушаване на обещание – една седмица му беше достатъчна, за да обещае, да рекламира, да се откаже и да забрави. На другия край на политическия спектър Реформаторският блок започна да влиза в обяснителен режим, след като стана ясно, че заради голямата цел – предсрочните избори, могат да се направят някои малки компромиси – като коалиране с ГЕРБ. Което си е истински повод за сълзи. Пак през седмицата президентското искане на референдум за избирателните правила беше плах опит за връщане на политическите обекти и субекти по местата им. Прекалено много

истории с Петна върху тях тежат върху играчите

на полето и те бяха заети предимно с търсене на универсални средства за почистване от контактите си с Бисер Петното и модела на политиканстване, който взе да изплува покрай него. Което не попречи на депутатите пътем да си гласуват вдигането на заплатите. Предстои да ги последват и общинските съветници, макар че първият опит във Варна завърши зле – комисията, която трябваше да определи новите заплати /поднесени на варненци в комплект с наказания за отсъствия от работа/, не можа да се проведе поради големия брой отсъстващи от работа. До следващото заседание на съвета новите заплати от 1000 лева вероятно ще бъдат одобрени в комисиите, обещанието е глобите да започват от 50 лева за закъснение, да стигат 250 за отсъствие, а събраното да отива за здравни помощи на нуждаещите се варненци. И депутати, и съветници сигурно могат да защитят новите си заплати с много аргументи. Обаче като се сетим, че те произвеждат не друго, а закони и правила за ежедневието ни, глобите за закъснения и отсъствия няма как да ни умилостивят – повечето от тях имат да връщат и по старите заплати.