10 малко известни мита за Сътворението

Животът

23-01-2014, 18:12

Автор:

Александър Димитров

Всичко от Автора

Много преди Христос, Земята се е "създавала" по различни начини - някои оригинални, други странни, трети - откровено забавни

Митът за Пан-Гу

 

 

Китайците имат свои собствени идеи, как е възникнал светът. Най-популярният може би е митът за Пан-Гу - великана. Сюжетът е следният - в началото на времето, Небето и Земята били толкова близо един до друг, че се сливали в една черна маса. Според легендата, тази маса представлявала едно яйце, в което живеел Пан-Гу.

Живеел дългичко - много милиони години, но един прекрасен ден този живот му омръзнал. Ама така му втръснал, че замахнал с брадвата и разбил яйцето на две части. Точно тези две части станали Небе и Земя. Ръстът на Пан-Гу бил невъобразим - най-малко петдесет километра височина, което по мерките на древните китайци било разстоянието между Небето и Земята, а според брояча на таксито, което взех вчера, - от ЖП-гара до летището.

За нещастие на Пан-Гу и за наше щастие, великанът бил смъртен и както всички смъртни - умрял. А след това се разложил, но не както това това се случва с нас. Гласът му се превърнал в гръм, кожата и костите му станали твърдата земя, а главата му станала космоса. Така неговата смърт дала живот на нашия свят.

Чернобог и Белобог

 



Това е един от най-значимите славянски митове, който разказва за противопоставянето на доброто и злото. Всичко започнало така: когато наоколо било само едно обикновено море, Белобог решил да създаде сушата, като изпратил своята сянка да свърши "черната" работа. Сянката - Чернобог, направил всичко както се полага, но като егоистична и горделива натура не пожелал да дели властта над земята и решил да удави Белобог.

Той от своя страна успял да излезе от ситуацията без да бъде убит, като дори благословил земята, създадена от Чернобог. Обаче се появил малък проблем - с появата на сушата, площта й растяла непрекъснато, заплашвайки да погълне всичко наоколо.

Тогава Белобог изпратил делегация до Чернобог с единствена точка в дневния ред: как да се прекрати това чудо. Чернобог яхнал една коза и отишъл да преговаря. Делегатите обаче, виждайки Чернобог да подскача на гърба на козата, осъзнали комичността на ситуацията и избухнал див смях.

Чернобог не схванал хумора (ако беше от Габрово, щеше), обидил се много и отказал да разговаря с тях. В това време Белобог, все още желаейки да спаси Земята от обезводняване с цялата тази суша, решил да подслуша Чернобог.

За тази цел той създал пчелата (явно манията с подслушванията не е от вчера, ама тогава поне я е нямало Патрашкова). Насекомото се справило блестящо със задачата и издало тайната, заключваща се в следното: за да се прекрати разрастването на сушата, трябвало да се начертае кръст и да се каже вълшебната думичка "Стига". Което и Белобог направил.

Сега да не хукнете пред парламента да викате "Стига"... Няма да мине - тук това не работи.

Арменската дуалност

 


Арменските митове напомнят славянските и по същия начин разказват за съществуването на две противоположни начала - този път на мъжкото и женското.

За съжаление митът не дава отговор на въпроса как е бил създаден нашият свят, просто обяснява как всичко наоколо е устроено. Все пак това далеч не го прави по-малко интересен.

И така - ето накратко: Небето и Земята били съпруг и съпруга, които си делили океана. Небето било град, а Земята - парче скала, което държал на огромните си рога един не по-малко огромен бик. Когато той си тресял рогата, земята се пукала по шевовете от земетресения. Това е всичко - така арменците са си представяли Земята.

Съществува и алтернативен мит, където Земята се намира в средата на морето, а около нея плава Левиатан, опитвайки да хване собствената си опашка и това също така обяснява постоянните земетресения. Когато някой ден Левиатан най-накрая успее да си захапе опашката, животът на Земята ще спре и ще настъпи Апокалипсисът. Приятна вечер.

Скандинавския мит за ледения гигант

 



На пръв поглед изглежда, че между китайците и скандинавците няма нищо общо. И това ще е вярно, ако не броим един великан. Е, разбира се, че с оглед на метеорологичните условия скандинавският логично бил от лед и се казвал Имир.  

До неговото появяване (северняците явно имат общо и с арменците, защото първо се е появил светът, после боговете), светът бил разделен на две - царството на огъня Муспелхайм и това на леда - Нифелхайм. Пространството между двете било абсолютен хаос, но точно то станало това, на което ние казваме "бащино огнище" за Имир.

И сега да кажем повече за него. Родил се Имир и взел, че се изпотил, а изпод мишниците му вместо пот, излезли мъж и жена. Това е малко странно като цяло, но ние го разбираме - такива са викингите - сурови, няма как да ги промениш. А и в онзи студ едва ли са се потили толкова, така че си е било куриоз от световна величина. Това обаче далеч не е толкова странно, колкото раждането на шестглав великан от краката му. Да не се разсейваме сега с мисли за хигиенните навици на боговете - не сме ние, дето ще ги съдим, и да се върнем на историята. На мъжа му се родил син - Бор (не чвор, а по-скоро като Нилс Бор), който пък имал трима сина - Один, Вили и Ве. Въпреки, че като преки потомци те също били богове и на всичкото отгоре и управлявали Асгард, това не им стигнало и решили да убият прадядо си Имир.

Той разбира се не бил много доволен и имал малко по-различно мнение от тях по този въпрос, но никой не го и питал. В процеса по убиването му се проляла толкова кръв, че била достатъчна да запълни моретата и океаните, от черепа на нещастния момък направили небето, от натрошените му кости - планините, а от мозъка му - облаците.
Новият свят станал толкова хубав, че Один и компания решили да се заселят в него. Разхождайки се по брега на морето, потомците на Имир видели две красиви дървета - ясен и елха. Историята се повторила и от ясена боговете направили мъжа, а от елхата - жената, които пък дали началото на човешката раса.

Гръцкият мит и топките

 



Както много други народи, древните гърци смятали, че преди да се появи нашият свят, наоколо било единствено тотален хаос. Почти като този в хипермаркет при отварянето му. Нямало нито слънце, нито луна - всичко било нахвърляно на една голяма купчина и всичко било неразделно. Обаче взел, че дошъл някакъв бог, погледнал царящия наоколо безпорядък и решил, че това някак си не е много хубаво и се хванал за работа. Отделил топлината от студа, мъгливото утро от ясния ден и всякакви подобни неща.

След това се захванал със Земята, като я свил на топка и я разделил на пет части. Около екватора я направил гореща, а около полюсите - ледена. Все пак явно е мислил за нас, защото между полюсите и екватватора я направил комфортна като цяло.

След всичко това от семето на неизвестния бог - най-вероятно Зевс или както е известен сред римляните - Юпитер, бил създаден първият човек. Първоначално той бил с две лица и също имал формата на топка (имам един приятел, който ще се зарадва да го чуе). Не е много ясно с какви мотиви - може би на боговете им писнало с тези топки, но след това взели, че го разделили на две, като направили от него мъжа и жената - бъдещите "нас".

Египетското божество, което много обичало сянката си

 



В началото бил Великият океан. Това бил един океан от хаос, освен който нямало нищо друго. Ама нищо. Даже и Лили Иванова. Честна дума!

Нямало нищо, докато Атум (това било името на въпросния бог) с усилие на волята и мислите не създал от хаоса себе си. Да, имал топки човека... Барон Мюнхаузен пасти да яде.

Нататък обаче става още по-интересно.
Създал сам себе си, а после решил да направи и земя в океана. Речено-сторено и ето ти земя. Поскитал Атум по земята точно толкова време, колкото му трябвало да осъзнае самотата си. Станало му невероятно скучно - по-скучно, отколкото да гледате българския национален отбор по футбол и решил да изкара на струга още няколко богове. Да, ама как?

Атум бил толкова пламенно влюбен в сянката си, питаел толкова силни чувства към нея , че решението дошло от самосебе си. Освен, че се самосъздал, той се и самооплодил. Нещо като охлювите, ама не точно. Та така Атум родил Шу и Тефнут, изплювайки ги от устата си... Явно обаче се е замислил за нещо друго, защото се заблеял и новородените богове паднали в океана Хаос и се загубили. Атум много се наскърбил, обаче за негово (и наше, според египтяните) щастие, все пак успял да намери отново своите деца.

Той бил така щастлив от факта, че дълго плакал от радост, а сълзите му, докосвайки земята, я оплождали и от нея наизлизали хората. Ама много хора. Докато те пък се оплождали помежду си, Шу и Тефнут осъществили полов акт и така дали живот на други богове. Повече богове, отколкото били самите им родители, Хеб и Нут станали олицетворение на Земята и Небето.

Съществува още един мит, в който Атум е заменен от Ра, но основната идея не се мени - там също масово всеки опложда другия.

Митът на народа Йоруба - за Пясъка на живота и пилето

 



Има такъв африкански народ - Йоруба. Те също си имат собствен мит за произхода на всичко заобикалящо ни. В общи линии, работата била следната: имало един Бог, казвали му Олорун (това ми звучи повече на турски, отколкото на йорубски, ама карай) и в един прекрасен за йорубците ден, през божественото разстояние, между божествените му уши, минала божествената мисъл, да направи нещо със Земята. Дотогава тя представлявала една прашна пустош. Почти като Северозападна България.

Обаче мисленето никак не било лесна работа, дори за един бог - Олорун го домързяло и изпратил сина си Оботалу (ами и това ми бие на турски, пък не знам). Обаче господин Оботалу имал по-важни неща за правене в момента от някаква си проста земя - планирало се грандиозно вечерно парти и Оботалу просто не можел да го пропусне. Докато младежът се веселял, цялата отговорност се паднала на Одудаву. Нямайки нищо под ръка освен едно пиле и малко пясък, Одудаву все пак запретнал ръкави и почнал работа.

Неговият принцип бил следният: хвърлял малко пясък от една чаша, посипвал го под краката си, а после давал на пилето да побяга по него като го утъпква хубаво. Защо не го е тъпкал той - не знам, не ме питайте. След като провел няколко такива хитри манипулации, Одудава създал земята Лфе или по-точно Ле-Лфе.

Тук историята на Одудава свършва и на сцената отново излиза Оботала, но този път пиян като талпа (или като Волен Сидеров в самолет за Варна) - все пак вечеринката приключила славно.

И ето - бидейки в състояние на алкохолно опиянение, Олорун почнал със създаването на нас - хората. Подхождайки така несериозно, той създал сума ти инвалиди, джуджета и изроди. Като изтрезнял обаче се хванал за главата и побързал да оправи гафа, като направил хората нормални. Не знам доколко се е справил със задачата обаче в условията на явно тежък махмурлук.

Според друга версия, Оботала така и не се хванал за работа и хората били направени пак от Одудава, който просто ни е пуснал от небето и така си присвоил статута на повелител на човечеството.

Ацтекската "Война на боговете"

 



Според мита на ацтеките никакъв първоначален Хаос не съществувал. Вместо това имало първичен ред - абсолютен вакуум, непрогледно черен и безкраен, в който в някакъв странен образ живял Върховният бог - Ометеотл . Тук отново изплува дуализмът - в Ометеотл било заложено и женското и мъжкото начало, бил добър и едновременно зъл, горещ и студен, искрен и лъжец, бял и черен.

Той създал останалите богове: Уицилопочтли, Кетцалкоатл, Тескатлипок и Шипе-Тотек, които на свой ред създали великаните, водата, рибите и разни други богове.

Тескатлипок се пожертвал като един Матросов и се възнесъл на небето, превръщайки се в Слънцето. Там обаче не много случайно го срещнал Кетцалкоатл. Двамата взели, че се сбили и Тескатлипок загубил. Кетцалкоатл изхвърлил наш Тесчо от небето и сам станал слънце.

След това Кетцалкоатл създал хората и им дал да се нахранят с орехи. Тескатлипок бил страшно обиден и решил да си го върне, като ги направил на маймуни (също като нас сега, макар че тези, които ни правят, само се мислят за богове).

Виждайки какво става с неговите първи творения, Кетцалкоатл изпаднал в ярост и и с помощта на мощен ураган разпръснал всички маймуни по света. По времето на боя между двамата, Тиалок и Чалчиутликуе (двама други богове) също се превърнали в слънца, за да се продължи цикълът ден и нощ, докато трае битката. Все пак те не останали незасегнати от пердаха и също паднали на земята. Изобщо - изсипал се невиждан дъжд от богове. В края на краищата на Кетцалкоатл и Тескатлипок им писнало и спрели враждата, забравяйки миналите обиди, и създали от костите и кръвта на Кетцалкоатл нови хора - ацтеките.


Японският "Световен котел"

 



Япония. Отново хаос. Отново във вид на океан, този път мръсен като блато. В този заблатен океан (или океанско блато) растял магически камъш (или тръстика) и от тази тръстика (или камъш), както в нашите приказки се раждат деца от зелки, се родили боговете в цялото им японско многообразие.

За пестене на време, най-общо им казвали Котоаматсуками - и това май е всичко, което се знае за тях, защото току-що родени, те веднага се втурнали да се крият в тръстиката. Или в камъша. Докато се криели се появили нови богове, включително Идзинами и Идзинаги. А сега познайте кой от двамата е мъжа и кой жената. Няма значение всъщност.

Та тези двамацата незнайно с какъв акъл, се захванали да бъркат океана, докато той не се сгъстил и така се образувала земята - Япония. Индзинами и Индзинаги имали син - Ебису, който станал бог на всички рибари и две дъщери, едната от които -  Аматерасу, станала Слънцето, а другата - Цукиоми, - Луната. Изобщо, като типични японци, били помислили за всичко. Имали и още един син (спокойно - последен) - Сусано, който заради буйния си нрав, получил статус на бог на вятъра и бурите.

Цветето лотус и "Омммммм"

 



Като в много други религии и в хиндуизма също фигурира концепцията за възникването на света от пустошта. Е, не чак от пустош де - имало и там един безкраен океан, в който плувала гигантска кобра и имало бог Вишну, който си подремвал кротко на опашката на змията. И толкова. Нямало нищо друго. Да! Дори и Лили Иванова!

Времето си минавало, дните се сменяли един след друг и изглеждало, че така ще си бъде завинаги. Веднъж обаче целият свят бил огласен от звук, който никой дотогава не бил чувал - звука "Ом-м" и по-рано пустият свят закипял от енергия. Вишну се събудил, а от лотосовия цвят, който растял от пъпа му, се появил Брахма.

Вишну изобщо не се назландисвал, ами направо си заповядал на Брахма да създаде света, а междувременно той си взел змея под мишница и изчезнал вдън гори Тилилейски. Брахма, седейки в поза "Лотус" върху лотосовия цвят, се захванал за работа. Разделил цветето на три части - едната използвал, за да създаде Ад и Рай, от втората създал Земята, а от третата небето.
 
След това Брахма създал и всичко останало - животни, птици, хора, дървета в същия образ в какъвто и досега ги виждаме около нас.