Да говорим и пишем, както си поискаме

Животът

05-01-2014, 08:40

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Размисли по темата на проф. Димитър Пушкаров, зам.-министър в кабинетите "Попов" и "Беров"

Много време мина без генерална реформа в правописа и правоговора, пише в. "Труд". То не че има правопис и още по-малко - правоговор, ама нали аз с това се занимавам. Трябват ми публикации. Не че нямам - все някоя медия ще ми публикува някоя пушилка. Изкажа загриженост за образованието, омаскаря някой колега, дето реакционно защитава статуквото, сиреч езиковите норми, и толкоз.
Няма по-лошо нещо от реакционното защитаване на статуквото. Щеше ли да има чалга, ако хората слушаха само симфонии и опери, Моцарт, “Бийтълс” и не знам кой още? А чалгата е символ на прогреса.

Прогресивно е това, което се продава

Пазарна икономика! “Мъни, мъни, мъни, олвис съни...” - беше казал някой. Дали не беше Наполеон? Я да видя в гугъл - да! Той е! Дори Ботев го цитира: “Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон Първи и зяпнал беше да глътне цял свят.” Трябва да напиша нещо и за Наполеон и пазарната икономика. И дали парите му са били в офшорни сметки. Това днес е особено важно.

Но думата ми беше за правописа. Макар че аз мога и за офшорките. Журналистките да не знаят повече? Нали аз съм ги учил. Важно е обаче не само да напиша статия, а да инициирам реформа. Страшно обичам тази дума – инициирам. С нея ставам автор на нещо, което не съм измислил. Ще кръстят реформата на мое име. Поколенията ще я изучават. Вместо нови книги, ще препечатват старите по новия правопис. Колко нови работни места! Каква интелектуална дейност! Ще има курсове за ограмотяване на редактори и коректори. Ще създам институт и катедри в университетите...

Само че има един малък въпрос - каква да бъде реформата. Я да погледна какво са правили в последната голяма реформа. Премахнали две букви от азбуката – някакво двойно е, другата буква не я знам. И аз искам да махна някоя буква. Нашата азбука има 30 букви, а в Европейския съюз всички азбуки имат по-малко. Силен аргумент. Американците - също с малка азбука. А имат повече пари от нас. Значи, по-малко букви знаеш - повече пари в джоба. По-малко време за учене - повече за работа. Пари се изкарват с пот, а не с учене. Само че азбуката на руснаците е с повече букви. Те затова и книгите им са дебели. Видях веднъж “Война и мир” - кой ще си губи времето да изчете всичките  букви? То и авторът  дебел - Толстой на руски означавало дебел. Няма лошо - ако хонорарът е бил голям... Но с Русия шега не бива. Може да ни спре газа. Повече букви - повече газ! Ако украинците си бяха съкратили азбуката по европейски тертип, нямаше да получат толкова газ от Русия.

Да погледна в публикациите от онова време. Ето две статии (на Владимир Георгиев) от 1944 г. - “Колко струва ер голям на България” и “Народно правителство - народен правопис”. Написал ги, и веднага станал академик. И сега големият ер струва много, а и пари от европейските фондове за него няма. Но как да го премахна? Това е най-често използваният звук от политиците ни - “аз...ъъъ... таковъъъ”. Необходима буква, колкото и да струва. Никакви компромиси! Реформа, но не на всяка цена!

Втората статия е принципна. Ще я перифразирам: просто правителство - прост правопис. Това може да се нарече принцип на четирите “п”. Важи не само за правителство, но и за парламент, политици, полицаи, посланици и дори за някои писатели, преподаватели и професори - всеобхватен принцип! Както би казал Мечо Пух - “колкото по-просто, толкова по-просто!”. Мъдър е бил този Мечо. Опростачването няма граници.

Виждам в реформата нещо за пълния и краткия член. Не стигна ли до консенсус и досега

въпросът разделя нацията

вместо да я обединява. Оставили старото, синтактичното правило, дето съществува повече от сто години. Че каква реформа е туй - да оставиш старото! Някой бил казал, че не е нужно да се променя. Той ще ми каже кое ми е нужно! Не ми трябва правило, а принцип, който хем да звучи научно, хем да обслужва избирателите, избраниците и някои други хора.

Правилото изисква пълен член да се пише при съществителните от мъжки род в именителен падеж (сиреч подлог), а в останалите случаи да се използува краткият член. Така е смятал още Неофит Рилски. Иска се само да познаеш подлога. Това се учи в началното училище. Подлогът отговаря на въпроса “Кой?”. Един много актуален въпрос след последните избори. Няма депутат или министър, който може да отговори на този въпрос. Излиза, че в държавата няма подлог. Не можеш да познаеш кой е извършил действието, колкото и да си учил, защото е задкулисен. В граматиката няма задкулисен подлог. И ученето не помага. А искат децата да си отговарят на този въпрос. Най-добре да не се учат да питат. Въпросът “Кой?” да се забрани, или да се забрави! Да се обяви за ненужен и никому неинтересен! Какво значение има подлог ли си, или допълнение. Равенство пред закона - равенство в граматиката и правописа! И всеки да има право да приказва и пише не само каквото си иска, но и както си иска.

Когато бях малък, ме учеха, че имало изречения, части на изреченията и връзки и отношения между тях, и че всичко това се изучавало от някаква наука, наречена синтаксис. Най-простото нещо в нея е да определиш подлога и сказуемото. Но за някои и това е сложно. А като им кажеш, че това е синтактичен анализ, става дори страшно.

Тези хора са неграмотни, дори и да познават всички букви. Не разбират прочетеното. Губят им се връзките както вътре в изреченията, така и между изреченията. Губи се смисълът на прочетеното, както и на чутото.

Не могат да формулират  мислите си

Не могат да разкажат видяното по телевизията. Да не говорим за култура, музика, изобразително изкуство и т.н. Сред тях има и бедни, и богати. Виждал съм такива и в кръчмите, и в луксозните ресторанти.

Аз не съм от тях. Аз гледам позитивно. Тези хора се разбират помежду си без да им е необходим пълният член. Ще облекчим ли живота им, ако ги накараме да го научат? На богатите даже ще им го влошим, ще понижим и самочувствието им. А те са хора с влияние. Нашата задача е да ги интегрираме, да обединим нацията, а не да я разделяме по един или друг член. Да определят подлога в изречението не е най-важното. Както казва един наш високо титулуван езиковед, най-важното е да не караме хората да правят синтактичен анализ. Това наистина е най-важното, макар че не съм го казал аз. Това е принципът в езикознанието, правописа, правоговора и още в каквото там трябва. 
Проблемът има още един аспект - за еманципацията на жените. Защо при тях няма пълен член? Или трябва да им дадем пълен член, или да се лишим от мъжкото си предимство да го имаме?

Вече казах, че колкото по-малко време губим за учене, толкова повече време ще имаме за друга работа. Погледнете заплатите на нашите учени, и ще видите има ли полза от ученето. Искат и другите да станат като тях, ама няма.

Я, все пак да видя как е в Европа, например в тая Германия, дето хората живеели десет пъти по-добре от нас. Дали си губят времето в училище с разни граматики? Боже, какъв ужас! Те имат цели четири падежа, имат и определителен, и неопределителен член, като и двата се променят в зависимост от всеки падеж.

Съвсем са зле и с еманципацията

Формите за женски род са само две, за мъжки – цели четири, а с три (по средата) е средният род. То Хитлер бил казал, че на жените им трябва само Kirche, Kinder und Kuche (църква, деца и кухня - бел. ред.), ама пък да ги лиши и от член, вече е прекалено. И формите на немските членове зависят от какво ли още не – не ти е работа.

Сказуемото пък било винаги на второ място в изречението, а инфинитивът – накрая. Че кой ще ти помни какво е казал, докато стигне до инфинитива! И колко книги са изписали с тези ненужни правила! Кога ги четат? И ако наистина ги четат, кога им остава време да работят? Нещо не е наред. Веднаж казали на Хегел, че има факти, които противоречат на теорията му, а той отговорил - толкова по-зле за тези факти. И аз съм, значи, като Хегел.

* Авторът е доктор на физико-математическите науки. Бил е зам.-министър на науката и образованието в кабинетите “Попов” и “Беров”. Създател на Фонда за научни изследвания.