Между мрачните щрихи на отиващата си година се крие и нейният успех

Българите като общност едва ли ще си спомнят с добро 2013 г. В проучването на "Алфа рисърч" близо половината я определят като една от най-лошите от десетилетие и половина, а социолозите - като съпоставима с кризисни и предхождащи бурни обществени промени години. Но между мрачните щрихи, с които е описвана, трябва да се търси и нейният недвусмислен успех.

Това е в крайна сметка годината, в която гражданското пробуждане нанесе болезнени удари по фасадата на това, което властелините на статуквото очевидно прибързано бяха приели като наложен завинаги модел на България.

Неговата хранителна среда е апатията и подобно на жабата от известния експеримент с бавното й сваряване българското общество също не даваше признаци, че разбира какво му се случва.

За всеобща изненада обаче една важна част от него буквално подскочи и в нестихващ под различни форми протест вече над половин година иска оставка на този модел, който условно може да бъде наречен и Lafka. Така беше сложен край на уюта - политически и не само, на задкулисието, което го управлява.

Пак според социолозите думите - символи на 2013 г.,"морал", "избори" и "промяна", вече са наложили гражданската визия за политиката през следващата година. Изглежда като начало на сбогуване със статуквото, но ще е наивно да се очаква да е лесно и бързо. А през изборната 2014 г. не трябва да се изключва нито един вариант за отбраната му.

Каквото и да измислят фабрикантите на окопни "опорни точки", каквито и да са официалните резултати от изборите - само за Европейския парламент или 2 в 1, по-важно е да оцелее пробуденият стремеж към нормалност. Път към нея рано или късно ще се намери.