Седмицата: Девалвация

Без цензура

26-10-2013, 08:33

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Нова популистка коалиция в НС въведе обречен мораториум за покупка на земя от чужденци, извинявахме се за това в Брюксел

Ако съберем последните седем дни в една дума – от напъните на една социоложка да употреби гладната стачка за въздействие върху жълти продуценти до масовата депутатска разходка през Конституцията с подковани ботуши, то „девалвация“ е един възможен избор. Само че в този случай процесът улеснява износа не на стоки, а на местни жители.

Опошляването на жестове и погазването на ценности обаче е само връхчето на айсберга, подал се над мътилката, в която плуваме (и която си произвеждаме сами, между другото). Затова не се чудете как така деца се колят с ножове или се напиват, вместо да закусват в междучасието, кой предложи Пеевски и

защо всички сме невинни за смъртта на Пламен

Горанов. Тази седмица (след три удължавания на срока) Варненската районна прокуратура официално сложи точка на случая „Пламен Горанов", като го класифицира като изяснен, и то „в максимално пълна степен“. Виновни няма, а това, които роди случая „Пламен Горанов“ (и което е същото, което докарва повечето варненци до бяс, когато се замислят за града си), спокойно може да продължи да съществува. В крайна сметка, оказа се по-важно да докажем, че пламъците, в които изгоря Пламен, са случайни, а не да променим това, което ги породи. Решението по случая „Горанов“ съвпадна и със стоте дни на новия кмет. След съдебното решение надеждата е, че грамадата под прозорците му ще има поне смисъла на

голям удивителен знак,

който да осигури по-добри решения за града. Заради дългото министерско мислене около сделката стоте дни кметуване на Иван Портних ще се запомнят и с подписването на най-големия досега договор за оправяне на варненския градски транспорт. Приключени проекти за над 70 милиона лева, започнал (най-сетне) ремонт на пешеходната зона, непроменени местните данъци и такси, край на финансово хищните улични кръпки - това обеща варненският кмет, който е в ситуацията да мисли за следващите избори, докато още отчита началото на мандата си. Новите 70 автобуса определено са един от козовете,

дали обаче ще са достатъчни?

Общинският транспорт ще трябва да бъде поверен на една фирма, гласи окончателната версия на договора за еврофинансиране. Пируетите по темата през последните години оставиха след себе си един вече развален договор за изкупуване и едно съдебно дело. Допълнително тежат старите дългове на общинската „Градски транспорт“, която обаче е избрана за изпълнител и която, ако се стигне до договаряне, ще решава кои да са и как да работят подизпълнителите й. В тази роля засега е възможно да влезе само частната „Транстриумф“, която в момента обслужва повече линии от общинската. Независимо от това кое изглежда най-логично в тази ситуация, двете фирми не си общуват по темата как ще работят оттук нататък. Администрацията заложи на изчакването, поради което й се наложи да приключи работната седмица под обсада - несигурността накара работещите във фирмата да излязат пред общината и

да поискат гаранции за работните си места.

От общината обаче прехвърлиха топката на собственика, който пък чака от предложението на администрацията... Единственото хубаво за варненци, поне до общинската сесия в сряда, е решението автобусите на „Транстриумф“ да не спират. В тази ситуация, при малко повече прагматизъм, изходът е лесен за намиране, стига всичко казано за обществените интереси е и помислено, а не само за реклама. По-сложно ще е с прословутите варненски кръпки – за цялостното обновяване само на основните улици в града ще трябват между 8 и 12 милиона евро, които общината ще търси от Европейската банка за възстановяване и развитие. Ако подпишем договор,

феноменът „варненска улична дупка“

ще изчезне, като допълнителна застраховка срещу него ще бъде договорът за гаранция, който общината ще иска от всички ремонтни фирми. Всъщност, такива договори май имаше и преди... или пък обещаваха да има... Прогнозите за светлото улично бъдеще са на Пейчо Пейчев, един от деветимата заместник кметове на Иван Портних. Замовете са най-много като брой в историята на общината, а от тази седмица сред тях не e Богдан Караденчев. Заминаването му беше белязано от известна двусмисленост – защото два дни преди оповестяването белези за скорошно напускане нямаше. И защото докато през април областният лидер на ГЕРБ Портних искаше оставката на Караденчев заради почти проваления проект на дълбоководното заустване на отпадните води от „Златни пясъци", то няколко месеца по-късно кметът Портних оправдаваше оставането на Караденчев с необходимостта от приемственост, за да се завърши проектът за дълбоководно заустване на „Златни пясъци“. По традиция обаче до началото на новата работна седмица

всичко вече ще е забравено

и задълбаване в заустването и други проекти едва ли ще има. Иначе на стотния си ден кметът на Варна декларира намерения за пълен мандат, като се рекламира по най-важния за варненци начин – с декларацията, че в работата му няма „задкулисие“ или някой, който „да му шепне в ухото“. Обещанията за засилен контрол при строителството и уличните ремонти са добър знак, а действителният резултат от тях ще покаже доколко рекламираното е вярно, защото през последните години варненци поне научиха в кои парцели и на кои паркинги да проверяват колко от парите за Варна са отишли действително за града. И тази седмица не мина без протести. Първо на улицата излязоха недоволни защитници на животните, които заявиха, че глоби трябва да се налагат не на хората, които хранят бездомните животни, а на тези, които ги убиват. Протестната сбирка поне напомни, че

хората са отговорни за постъпките си,

когато с действия и бездействия увеличават четирикраките бездомници и именно това трябва да бъде наказвано. По-трудно може да бъде обяснен следващият протест, мотивиран с още повече емоции, патриотизъм, портрети на Левски и Ботев и доста юридическа неграмотност. С наближаването на датата първи януари 2014, когато граждани на Евросъюза трябваше да получат правото да купуват земя у нас, вълната от недоволство ставаше все по-висока, докато накрая предизвика събирането на стотина варненци на митинг. И – далеч по-лошо – странни парламентарни решения. И ако за стресираните от медийно облъчване варненци е нормално да смятат, че след Нова година китайци и турци ще изкупят всичко плодородно и ще го насеят с генномодифицирани култури или ще си създадат автономия у нас, то

за депутатите няма извинения

Защото – от една страна мораториумът върху сделките със земя е всъщност мораториум върху Конституцията; от друга – декларира, че на практика не сме част от Европейския съюз, където толкова много искахме да влезем; от трета – депутатите показаха (пак), че не знаят какво работят, защото поискаха от правителството да направи нещо, което е в правомощията единствено на самите депутати; от четвърта – при изпълнение решението ще доведе до наказателна процедура срещу страната и глоби, които ще плащаме от бюджета. И най-важното –

действието е напълно безсмислено

от гледна точка на страховете, че чужденците ще ни вземат земята, защото тези, които искат, го правят и сега – съвсем легално, чрез отдавна регистрираните си юридически лица. Забраната ще засегне оредяващите редици европейски ентусиасти, които искат да имат тук своя къща на свое име. Облагите от въвеждането на забраната пък ще са за местните патриоти, които бързо ще отърват все по-обедняващите си сънародници от имотите им, ще окрупнят инвестициите си и в подходящия момент ще ги продадат на едро на някое юридическо лице. Парламентарните дебати по темата бяха твърде нелепа гледка, а единственият, който се опита да спомене мръсния израз „защитена частна собственост“ беше левият Янаки Стоилов - в напразен опит да напомни

къде минава границата между бедните и богатите

държави. Още по-нелепи бяха обясненията на Бойко Борисов, чиито депутати изведнъж се оказаха на една барикада с „Атака“ и БСП - те всички били "подведени от всеобщата лудост и от популизъм“. Което съвсем закономерно би трябвало да доведе до въвеждането най-сетне на психотестове на бъдещите законотворци. И понеже парламентарната каша в отношенията ни с Евросъюза не беше достатъчна, президентът, без да е изчистил проблемите около ваканционните си имоти, обясни на света къде е истинската демокрация и, пътем, защо

българските политици са най-добрите политици

А те са най-добрите, защото са успели да накарат милион и половина българи да емигрират. Колкото до истинската демокрация – тя е „в САЩ, Канада, Германия, Италия, Испания, Гърция“ защото българите бягат натам, а не „в Русия, Индия или Китай“. За наше дипломатическо щастие светът тази седмица имаше по-сериозни проблеми от словесните изблици на нашия президент. Подкрепа за проблемите си тази седмица потърсиха варненските полицаи, чиято школа във Варна вероятно ще бъде закрита. Тя е единствената в Северна България и по ред професионални съобръжения полицаите настояват за запазването й. Подкрепа реши да им окаже и Общинският съвет, който обаче намеси в декларацията си и сирийските бежанци, поради което в общата говорилня /в която доста местни политици успяха да да кажат доста политически неуместни неща/ се загуби прецедентът – целият общински съвет заедно най-сетне заяви, че

централната власт трябва поне да пита,

преди да решава какво ще се случи в град като Варна. Седмицата предложи и хубав морски празник при връщането на „Роял Хелена” с третото място от „Тол Шипс”. И още една морска тема за размисъл, след като от Бразилия се върна Гълъбин Боевски /изненадвайки поне три четвърти от институциите, които продължават да са в обяснителен режим защо отделните им звена не си общуват по такива въпроси/ - капитан Собаджиев още е в затвора в Панама, но това не предизвиква нито политически и административни обяснения, нито медийни обсади. През седмицата имаше и поредно обсъждане на Общите условия на „Енерго-Про” (леко безсмислено упражнение предвид факта, че предстои приемането на нови). Въпреки че на крака дойдоха представители на енергийния регулатор,

варненци не бяха особено активни –

дали защото срещата беше (както обикновено в такива случаи) в делничен предиобед, или защото беше семпло оповестена само два дни предварително. Изненади нямаше – от електроразпределителното дружество продължават да настояват, че при тази цена на тока не трябва да очакваме качество или инвестиции, докато от регулатора твърдят, че ценови изненади тази зима няма да има, а ресурс за обновление на мрежата може и трябва да се намери. А междувременно вие си проверявайте по-добре сметките. Работната седмица завърши с националната новина за окупация на Софийския университет, което част от политиците побързаха да издигнат в ранг на шеста студентска стачка в страната. Самият ректор смята това за прекалено силни думи. Никой обаче не отрече другата му констатация – каквито и да движещите механизми на поредния протест, той просто е отражение и продължение на процесите в обществото и на „действително фрапиращата липса на морал и етика в така наречена наша политическа класа." Колкото до политическата идиотия, тази седмица тя продължи с решението на Икономическата комисия в парламента да отмени пълната забрана за пушене. Поне във Варна за доста заведения само дискусията за това връщане назад се оказа достатъчна, за да извадят пепелниците по масите и да занулят постигнатото досега. Следващите по ред бяха собствениците на по-стари коли. Независимо от опитите им да мислят екологично и да си сложат катализатори, от следващата година те ще плащат с до 50 процента по-висок данък, отколкото досега, защото преференции ще има само за новите коли. Или както отдавна казаха веселяците от „Монти Пайтън” – земя, бедните да го... вентилират.

Осигурена им е още една възможност – след като здравната каса реши да плати на болниците само 80 на сто от държимото за септември и да продължи да намалява финансирането до края на годината, лекарите на свой ред решиха, че ще искат 20 процента доплащане за всичко, което по закон трябва да ни е поето от касата. Във Варна се оформи и още едно гнездо на недоволство – в Спортното училище вече събират подписка след споделени под сурдинка намерения да преместят спортистите другаде, за да решат с тяхната сграда спора между математиците и „Захари Стоянов”. В самото начално училище също не е тихо, след като родителската организация получи отказ за участие в работата на експертната група, която трябва да реши проблемите им. Всички заедно пък трябваше да се справят с директивата да съчетаят актуалната бежанска вълна с

уроците по толерантност

Напътствията от министерството стигнаха до училищата в смущаващ вид, та се наложи от Варна министър Клисарова да обяснява, че събирането на дарения не е задължително, за което „по-късно” ще бъде публикуван документ. Ако документът беше публикуван, когато му е времето, тоест – преди даването на разяснения, тълкувания и напътствия, щяхме да минем изобщо без обяснения. А който е следил какво правят учениците, когато открият своя кауза и как са способни да работят, да събират стотинки и да измислят какви ли не начини да помогнат, щеше да е наясно, че те нямат нужда от документи, за да бъдат съпричастни. Докато не попаднат в капана на девалвиращите понятия и ценности.