Седмицата: Чудеса, чудесии и чудения

Без цензура

28-09-2013, 10:35

Снимка:

© Varnautre.bg

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Oт нас зависи колко пъти още ще се виждаме в чудо

Тази седмица Варна преживя поредното рециклиране на фантазията „варненско парламентарно лоби”, а градското его беше погалено от признанието, че сме пъпът на света. Парламентарният сериал „Вот до дупка” засега е с резултат 0:0, или по-скоро 00, а докато през границата идват нови и нови бегълци, болни българи обявиха, че ще обиколят чуждите посолства и ще поискат бежански статут с надежата да се спасят от Здравната каса.

 

Продължава битката Варна да се наложи като фаворит за домакинството на евростолица на културата след шест години. Човекът, извел Ливърпул до успеха през 2008-ма - сър Боб Скот, тази седмица обяви, че

 

„светът май е започнал от Варна".

 

Варненци много му се зарадвахме, но малцина се запитаха защо сър Скот е поредният, който говори много за златното ни историческо минало и дава съвети за бъдещето, но не обсъжда днешния ден. Може би защото са го разходили пеш по центъра и е видял с колко зали разполагаме? Случайно или не, коментирайки постоянния въпрос за ползите от подобно домакинство, британецът направи  следното сравнение – домакинството е като подарък, даден на дете. То може да го използва, но може и просто да го хвърли в ъгъла. А 

 

ние сме натикали в ъгъла дори „пъпа на света” -  

 

мястото, където е открито златото, заради което сър Скот ни направи този комплимент. Засега „децата” организират подкрепа с площадни изяви, сърдят се на медиите, че не ги рекламират достатъчно, но е факт, че при социология тип „да питаме първите трима срещнати на улицата” най-много един да е „чувал нещо” за евростоличните ни амбиции. През седмицата започна и обобщаването на туристическия сезон. Отчитаните цифри и тенденции са особено разнообразни. Според туристическата камара, която би трябвало да е най-достоверният източник,

 

този летен сезон е „умерено успешен”,

 

като има пет процента увеличение на туристите спрямо миналата година. Пред обществения съвет по туризъм обаче новата ресорна общинска дирекция отчете едновременно ръст в броя на туристите и спад в нощувките и туристическия данък, който до август тази година бил почти с една четвърт под внесеното през 2012-та. Може би една по-сериозна проверка на данъчните отчисления ще доведе до промени в цифрата, но това, за което всички в бранша са единодушни, е ролята на ол-инклузива за спада на приходите. А данните, че идват по-малко круизни кораби и по-малко туристи посещават музеите подсказват едно –

 

мечтаните „качествени” туристи се отдалечават

 

от Варна все повече. Допълнителен фактор за страхове и реални опасности се задава по дъното на Черно море. Тази седмица от ДСБ повториха идеята си за газопровода „Южен поток” да бъде организиран местен референдум. Ако първият вариант – да го предложи кметът на града, не се получи, може да се търси подкрепата на поне 11 общински съветници, а накрая – подписка с участието на поне 30 хиляди варненци. В общината /и преди, и след смяната на кмета/ темата „Южен поток” обаче не е сред любимите за коментар. Един от съветниците, който дава тон в залата – Янко Станев, вече попита

 

„това ли е най-важният въпрос за града”.

 

А ако се спомним 27-те процента активност на референдума в Бургас след всичко казано и написано за „Бургас - Александруполис”, и на гражданите едва ли ще може да се разчита. Мисленето по темата обаче става все по-важно /и то не само на варненско ниво/, защото от Европа вече казаха финансово „не” на тръбата и я оставиха да бъде изцяло олицетворение на българо-руската дружба, която в газовата си версия не признава никакви сантименталности. В нова фаза навлиза и битката за Морската градина и нейните граници. В „Салтанат” активисти от четири граждански организции през почивните дни посрещнаха колите с голям лозунг

 

"Бъди отговорен - не карай кола в парка".

 

Въпреки всички мерки да го държат така, че да не пречи на колите, които минават под него, двама от участниците получиха актове от полицията. В края на тази седмицата акцията ще е с каски, тромби и противогази на разходка пеш между колите. Не смятат обаче да са безучастни и от другата страна, защото те също искат правила, но и защита на собствеността си. Нова идея беше лансирана и за центъра на града – да се вдигне паметник на Светите братя Кирил и Методий и на техните ученици. Едва ли има личности, които заслужават повече почит, но дали това трябва да е още едно място, на което недоограмотените им наследници

 

да драскат графити с правописни грешки,

 

докато центърът на Варна заприличва на Скопие? Друг един паметник – на соц грандоманията и постприватизационното безхаберие – предизвика по-сериозни тревоги. След изтичането на трихлоретан в началото на лятото, тази седмица областният управител Иван Великов прати община Девня да се справя със собственика на отпадъка и на „Полимери”, преди да се е стигнало до по-големи аварии. Собственикът Николай Банев традиционно предпочете да заплаши Великов със съд, вместо да коментира хроничната липса на охрана в имота си. Още по-дълга, но също толкова тягосна история има и

 

друга варненска легенда – градското лоби

 

в парламента. Поредният опит за реанимация беше тази седмица, когато Борислав Гуцанов покани настоящи и бивши свои колеги от народните събрания след 1989-та, за да набележат „вечните приоритети на Варна”. Поне младите репортери видяха на живо тези, за които са слушали редакционни легенди, а иначе срещата мина повече в изброяване кои са приоритетите, които се вадят и слагат в парламентарните папки на всеки четири години и завърши с декларация за „вечните приоритети” и обещание за нова раздумка, този път заедно с общинските съветници. Тази седмица от праха беше изтупана една такава идея –

 

интермодалният терминал под Максуда.

 

Транспортният министър Данаил Папазов включи предложението /изминало вече целия път от бурно одобрение до горещо отхвърляне/ в приоритетите на ресора си до 2020-та година. Представянето беше част от презентацията на новия програмен период на Евросъюза, а защо и терминалът беше там не е много ясно, защото програмните периоди са свързани с финансирането по европейски фондове. Оттам парите до 2020 обаче ще са главно за жп-транспорт и за магистрали, обединени от това, че заобикалят Варна. За местенето на Варна-Изток и изграждането на нова товарна и пътническа гара под Максуда пари ще се търсят от републиканския бюджет. Вероятно пристанищният проект е вид компенсация, че пътната инфраструктура

 

ще ни заобикаля и през следващите седем години.

 

Но пък ако Максуда остане в сегашния си вид, пътуващите с влак ще имат бонус - бърз курс по оцеляване в реални условия докато се придвижват между гарата и града. А идеята, че ще има генерална промяна там, поне засега, си е чиста ненаучна фантастика. Някъде из комедийните жанрове се загуби българският парламентаризъм. След като ГЕРБ заяви, че разделя вота на недоверие към правителството на няколко части, за да си ги внася периодично, БСП върна процедурната хватка при броенето в деня за обсъждане. Накрая депутатите дружно записаха прецедент в историята си – провал на дебати за вот поради отказ на вносителя да се регистрира в залата. В продължението опозицията не влезе нито за да поиска официално оставката на председателя Миков, нито дори за гласуването на вота. За сметка на това внесе следващо искане за нов вот и настоя Атака да се върне в залата. Те обаче предпочетоха Брюксел, където, като истински катун, отидоха

 

с вожда и с партийните медийни шамани,

 

за да направят в европарламента същия цирк, като в българското Народно събрание. Никой от евроколегите им обаче не пожела да се срещне с тях и така жалбата срещу Дорис Пак от Европейската народна партия, че ги нарича ксенофоби, трябвало да бъде пусната в някаква безлична пощенска кутия. Дали провалът на брюкселската мисия е толкова страшен, знае само Волен Сидеров. Но пък ефектът в България беше постигнат – цената на гласовете беше вдигната. През седмицата не само Сидеров имаше проблеми с партията си – в коментар на "Нувел Обсерватьор" за БСП се отбелязва, че партията има проблеми заради съюзяването си с „фашистка формация”. Извън парламента също беше горещо – правителство и синдикати обсъждаха

 

гарнитурата за новата бюджетна пица,

 

която май ще е също толкова малка и също толкова постна, колкото и предишната. Няма да има необлагаем минимум, но няма да има и промени в корпоративната такса смет, остава си и данъкът върху лихвите. За замразените пенсионни тавани и спрените облекчения за млади семейства вече знаехме, а за „реиндустриализацията с 250 хиляди нови работни места” даже е смешно да питаме. Промяна все пак ще има – пицата, а също хлябът /и пастите/ ще поскъпнат. Прогнозата е на земеделския министър Димитър Греков, който се опита да ни успокои, че не това е най-важното. По-важен бил въпросът

 

„как да се увеличат доходите на българина”.

 

Българите всъщност отдавна питат /а някои се опитват и да работят/ за европейските си заплати, след като сдобиха с европейски цени. Засега не получават кой знае колко отговори, ако не броим констатацията на министър Греков, че хлябът неизбежно „трябва” да поскъпне, защото е по-евтин от европейския, докато месото „би трябвало” да поевтинее, защото при нас е по-скъпо. В края на седмицата беше опровергана и една стара журналистическа максима – наистина важните неща се съобщават в петък около пет. Този път настойчивото съобщение на правителствения пресцентър уточняваше, че Пламен Орешарски не е подал оставка. Но пък социалните мрежи си извоюваха  още малко от мястото на „нормалните” медии, защото опровержението дойде след фейсбук акция за разпространяване на „новината” с оставката. Иначе протестите отбелязаха сто дни и продължават, като

 

въпросът „кой” си е все така без отговор –

 

и за Делян Пеевски, и за десетките след него. Във Варна също се отчетохме тази седмица в класацията „не може да бъде”. Глобиха пенсионерка за нарушаване на наредбата за обществения ред – общинският проверяващ я хванал на местопрестъплението с котешка храна в ръка и с бездомни котета в краката. Вероятно милозливата женица е по-лесна мишена от тези, които си изхвърлят животните на улицата, а после са най-гръмогласни в исканията „проблемът да се реши”, най-често по сталински – няма коте, няма проблем. А не е лошо да се сещат от време на време и защо в средните векове Европа е измряла от чумата, а руснаците така и не разбрали за нея – защото не нарочили котките за дяволски изчадия и ги оставили да им ловят мишките. И не казвайте, че във Варна мишки и плъхове няма. Пак тази седмица напористата Мая Манолова ни предупреди, че за сто дни

 

не могат да се очакват чудеса.

 

Всъщност преди сто и няколко дни ние не ги и очаквахме. Обаче ни сполетяха. Но пък то от нас зависи колко пъти още ще се виждаме в чудо.