Училища стоят празни, други се пукат по шевовете

Оптимизацията на варненските школа зависи от добрата воля на държавата

Поне 2 са сградите във Варна, били някога училища, които днес стоят празни и под ключ. Още няколко са учебните заведения, които едва пълнят приема, учат на една смяна, а класовете са с доста под 20 ученици. В същото време средни и начални училища се пукат по шевовете, не се развиват, напрежението между натъпканите в една сграда 2 школа расте. Емблематичен пример е датиращият от близо десетилетие проблем между Математическата гимназия и ОУ „Захари Стоянов“. Не по-лека, макар и в рамките на добрия тон е ситуацията с общите сгради на Пета езикова гимназия и ОУ „Г.С. Раковски“, Трета природоматематическа гимназия и ОУ „П. Р. Славейков“, Музикалното училище и Колежа по туризъм. 

Очевидната нужда от така наречената оптимизация на училищата във Варна

не стресна досега управляващите и плахият опит това да стане през 2007-а година завърши с козметични промени.

Като начало основна цел на рокадата тогава беше да се реши проблемът с все по-застрашителния недостиг на места в основните училища в "Чайка", които поемат и децата от новите квартали и вилни зони на север от квартала. Още тогава обаче преместването на Математическата гимназия беше подминато като казус с мотива, че в училището се съхранява системата за прием на ученици след 7-ми клас на цялата област. Какво страшно има в преместването на няколко компютъра и легендарната "стена на плача" с резултатите от приема така и не отговориха нито директорът на МГ, нито тогавашният шеф на общинското образование Коста Базитов. Така акцентът по оптимизацията падна върху другата гимназия в квартала - Пета езикова, откъдето отговориха с протести, петиции и несъстоятелни твърдения, че преместването на "елитната гимназия" в освободената сграда на училище "Николай Лилиев" в Цветния квартал е "началото на края" на Пета, че сградата е порутена, околностите й опасни и какво ли още не. Така - доброволно, там се нанесе Първа езикова гимназия. Сградата беше почти луксозно ремонтирана, а скоро се сдоби и с голям салон за спорт и културни прояви. С новата придобивка I ЕГ и останалата сама в старата сграда на "Почивка" 4 ЕГ чувствително увеличиха приема си, а учениците имат лукса да учат само в една смяна.
При новата обстановка и

ескалацията на конфликта тази година

преместването на МГ като че ли няма алтернатива. Единственият вариант за "Захари Стоянов" е сградата на Спортното в съседство, но в него има специализирани зали за тренировка, които трудно ще бъдат преместени другаде. Проблемът с наплива на първолаци в района може частично да бъде решен с промяна на собствеността и ремонт на някогашното Климатично училище на спирка "Марек", нот пък то може да се ползва и за детска градина – друг сериозен проблем на града. За сметка на патовата ситуация с малките ученици една гимназия, каквато е Математическата, може да бъде разположена навсякъде в града, тъй като и сега учениците й пътуват до нея от всички квартали.
Варианатите
Чисто географски най-логичен - въпреки проблема с необщинската собственост на сградата, е вариантът с някогашния техникум по химия. В триетажната сграда с общежитие в съседство на "Почивка" сега учат около 20 класа - приемът включва 3 паралелки след 7-ми клас (за 5-годишно обучение) и 1 - след 8-и (за 4 години). Справка в РИО показва, че за трето класиране тази година в паралелките на Химията има незаети 22 места - или почти цяла паралелка по-малко. Проблем със запълването на местата имат и професионалните гимназии по дървообработване, механотехника и някогашният Електротехникум. Класовете си не успяват да запълнят и в гимназиалния курс на СОУ "Гео Милев" и "Димчо Дебелянов".
Сградата на Химията

може би е най-добра за Спортно училище. По две причини: има общежитие, а голяма част от възпитаниците на школото не са от Варна. Освен това от тук тръгват много автобуси, маршрутите на които са удобни за пътуване на бъдещите шампиони до всички спортни бази в града. Така те няма да пресичат опасно булеварда пред стадион „Юрий Гагарин“ на път за спирката на автобус No 15, с който пътуват до стадионите „Спартак“ и „Локомотив“. Нужните спортни зали, с които разполага сега сградата на училището в „Чайка“, едва ли биха били проблем за общинския бюджет и терена на Почивка. Има обаче един голям минус – собствеността на

сградата на Спортното,

която му е изрично предоставена за ползване от Министерството на младежта и спорта. Въпреки че училището е строено през 70-тте години като основно, за нуждите на квартала. С разрастването на създаденото през 1974 г. Руско училище обаче, през 1980-а то е преместено в сградата на Спортното на ул. „Державин“, а олимпийските надежди отиват в новата сграда в „Чайка“.
Неясна е заетостта и на още една сграда на Почивка – тази на

някогашния институт за усъвършенстване на учителите,

който през 2001 г. става част от Шуменски университет.
Доста по-проста е ситуацията с някогашния 3-годишен техникум по сградостоене до Меделната палата и техникумът по текстил „Мара Тасева“ в „Аспарухово“ - те са празни, неизползвани и заключени.
Използването им, обаче, зависи от държавата тъй като всички професионални училища са на подчинение не на общината, а на различни министерства – най-често образователното, с малки изключения като Професионалната гимназия по дървообработване, например, която е на Министерството на земеделието и горите. Очевидно, опимизацията на училищата във Варна минава през добрата воля на правителството.
Прехвърлянето на всички школа към общината е отдавнашна мечта на местните управници. „Трябва да сме особено предпазливи с професионалните гимназии,

обаче“, предупреждава сегашният директор на общинското образование във Варна Лилия Христова. До няколко месеца Народното събрание трябва да приеме законът за средното образование и веднага след това ще дойде ред на този за професионалното, обяснява Христова, която в предишния парламент беше депутат от ГЕРБ и член на комисията по образование на НС. Според нея бъдещето на иконимиката на България зависи от доброто професионално образование и не може с лека ръка да се затриват някогашните техникуми. Отделен въпрос обаче е кои от тях са „морално“ остарели като специалности, защо повечето не са атрактивни и трудно пълнят местата и едва крепят заетостта на учителския състав, има ли смисъл от пълнененто на класове по професии, които отдавна за забравени във Варна.
Така въпросът отново опира до отговорното отношение на държавна и местна власт. Общината би могла да е по-добър стопанин на всички учебни заведения от гледна точка на тяхното разпределение по специалности и квартали. Въпреки нежеланието на учителите от техникумите да се простят с привилегиите (като пари за облекло, например) на държавни служители. По-доброто планиране на всички образователни сгради в града може да реши проблема не само на общинските основни училища и гимназии, но да помогне на държавата да се справи с казуса „Колеж по туризъм“, както и най-после Общинският детски център да се измъкне от патовата ситуация, в която изпадна сред реституцията на част от сградата му.