Сярна клопка за "Агрополихим"

Парите

18-09-2013, 07:32

Снимка:

"Капитал" © Анелия Николова

Автор:

Varnautre

Всичко от Автора

Торовият завод обвини "Аурубис" и КЦМ в забранени споразумения и необосновано високи цени на киселината

Между медодобивното "Аурубис" - бившето МДК в Пирдоп, и девненския торов завод "Агрополихим" има производствена химия - тях ги свързва сярната киселина, пише "Капитал дейли". Първият получава продукта при преработката на мед и на практика е най-големият производител на сярна киселина в страната. Вторият пък е най-голямият й консуматор, тъй като тя е една от основните суровини в производството на фосфорни торове. Или на практика двата гиганта имат нужда един от друг.

Както дълги години сярната киселина събира двете предприятия, така обаче и ги разделя. Последният разрив по темата започва, след като 10-годишния договор между двете компании за покупко-продажба изтича в средата на 2012 г. От началото на 2013 г. "Аурубис" вдига рязко цените, на които продава този си отпадъчен продукт. В сюжета се набърква и другият производител на сяра - пловдивският Комбинат за цветни метали - КЦМ (след спирането на ОЦК – Кърджали, производителите остават само два).

Сярното обвинение

Новият спор и участниците стават ясни от предмета на жалбата на "Агрополихим" в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), внесена в края на август, и обясненията към нея. Торовият завод обвинява "Аурубис" и КЦМ в "забранени споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно или господстващо положение". "Аурубис" злоупотребява с господстващо си положение и налага необосновано високи цени и печалба, която при реална конкуренция не би имал възможност да постигне", обясни Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". От компанията допълват, че пирдопският завод съвместно с КЦМ прилагат съгласувани практики, като разпределят пазари и фиксират цени в нарушение на Закона за защита на конкуренция. Подозренията на торовия завод са, че с високите цени на местния пазар "Аурубис" се опитва да компенсира разходите си по износа на останалата част от произведената от него сярна киселина.

Сблъсъкът може да се нарече титаничен. И трите компании попадат в топ 30 по приходи в класацията на "Капитал" на стоте най-големи компании - виж таблицата. Страните преговарят по темата с цените цяла година, но не успяват да стигнат до съгласие. Сега сярната топка на титаните е в КЗК.

По думите на изпълнителния директор на "Агрополихим" Васил Александров въпросът с цените на сярната киселина обаче не засягат само бизнеса на компанията. Това увеличава средната производствена себестойност, а оттам и разходите и продукцията на земеделските производители. "Агрополихим" е най-големият ползвател на сярна киселина, но не и единственият, или има и други бизнеси, които са засегнати, макар и в по-малка степен. Суровината използват ТЕЦ-вете, производителите на хартия, предприятия в галванизационните процеси. "Ние не сме чак толкова важни, увеличението е за всички и това се отразява върху цялата икономика", коментира той.

Проблем, стар като МДК - Пирдоп

Раздорите между двете компании по въпроса със сярната киселина датират от години. Още през далечната 1998 г. опасната суровина беше една от причините (основната беше цената на газа) норвежката "Норск хидро", която искаше да приватизира "Агрополихим", да се откаже от сделката. Норвежците искаха да закрият производството със сярна киселина, а държавата да гарантира по някакъв начин на МДК (по това време вече с белгийски собственик - "Юнион Миниер") пазар за остатъчния му продукт. Екологичното законодателство не разрешава сярната киселина да се унищожава чрез депониране. Или купувачът е важен.

През 1999 г. Acid & Fertilizers, САЩ, става мажоритарен собственик на торовия завод. През 2002 г. двете компании успяват да постигнат десетгодишно споразумение за сярната киселина. Договорът е наследен от настоящия собственик на завода в Пирдоп - Aurubis Group, който купува предприятието през 2008 г. Цената на тон е 14 евроцента. Количествата, които купува "Агрополихим", са средно по 30 хил. на месец, или над 300 хил. тона на година. С разрастването на бизнеса на медодобивния комбинат, втората по приходи компания в България след "Лукойл Нефтохим Бургас", за последните две години обаче нараства и произведената сярна киселина, като по данни на "Агрополихим" за миналата година тя е била над 1 млн. тона.

Или нуждата от експорт, който се съпътства от скъпи транспортни разходи, се увеличава. Българските производители изнасят за съседни държави като Турция и Румъния, а "Аурубис" и за по-отдалечени пазари по море, където обаче предлагането на сярна киселина и респективно ценовата конкуренция са по-големи.

 

Ценовият скок

Изтичането на десетгодишния договор отваря възможности за нови ценови договорки. Преговорите за постигането на най-добрата формула са трудни, а в началото на 2013 г. цените скачат многократно. Така при цена от 0.24 ст. за количество от 30 хил. тона на месец излиза, че преди торовият завод е плащал 7200 лв. За първото тримесечие на 2013 г. цената, на която купува девненското предприятие, вече е 53.38 лв., или разходът е 1.6 млн. лв. месечно. Скокът логично води до оскъпяване на продукцията на "Агрополихим".

Това се оказва неприемливо за торовия завод и той спира за няколко месеца покупката на суровина, ограничавайки производството на продукта, за който е необходима суровината. "По-добре е да се спре производството на фосфорни торове пред алтернативата да се произвежда нерентабилна продукция", коментират от компанията.

Впоследствие двете страни правят нов опит за договорка, цената е намалена, но впоследстие пак тръгва нагоре.

В сюжета се намесва и по-малкият производител на сярна киселина КЦМ, който има около 3% пазарен дял на база производство. По думите на Александров пловдивската компания следва ценовата политика на "Аурубис, или предлага т.нар. отказващи цени, което в крайна сметка означава липса на алтернатива. 

Недоволството на торовия завод се засилва от покупко-продажбите навън. Според "Агрополихим" има случаи, в които доставчикът на сярна киселина продава на по-ниски цени на предприятия в Турция например.

"Политиката на компанията е да не коментира преговори с наши клиенти или индивидуални договори. Въпреки това считаме, че няма основание за оплакването. Пазарът на сярна киселина е международен и цените се определят въз основа на търсенето и предлагането", коментираха от "Аурубис". "Няма никакви ценови споразумения", пък заяви Румен Цонев, главен изпълнителен директор на КЦМ. 

На пътя на сярната киселина 

В международен план цените на сярна киселина вървят надолу, тъй като производителите на мед, цинк или олово предпочитат да печелят от основния си бизнес и това води до свръхпредлагане на сярна киселина, обясняват от торовия завод. Въпреки пренасищането в чужбина вносът в България по думите на Александров се оказва невъзможен по няколко причини. Всички жп цистерни за суровината са собственост на производителите, като жп компаниите (БДЖ и частните конкуренти) не разполагат с този тип цистерни. Колкото до доставките по море, там също има проблем. По море внос и износ може да се осъществяват само на пристанище Варна от оператора "Ойлтанкинг България". От "Агрополихим" обясняват, че вносът е невъзможен, тъй като "Аурубис" е наел единия от складовете за сярна киселина, без който не може да се извършва внос. Единствен вариант за торовия завод е да инвестира в собствени складови площи и да разчита на съдействие от страна на пристанищния оператор.

Или сярната киселина към момента е на страната на "Аурубис". Историята обаче помни, че балансът на силите между двата партньора неведнъж се е променял през годините. Въпреки че топката е в КЗК, страните продължават да преговарят за взаимоизгоден вариант. Казусът обаче е и тест за регулатора - дали може да даде решение по корпоративен спор, касаещ гигантски играчи и цял сектор.