Седмицата: Стената

Без цензура

17-08-2013, 04:44

Снимка:

© Varnautre.bg

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

В пожари и фойерверки премина седмицата.

За станалото в Езерово проверка ще изяснява техниката, хората или жегата са виновни, докато за огнените стени – резултат от нечие желание да си разчисти двора или нечий мързел да си загаси цигарата, обяснения се намират по-трудно. В столицата властимащите подпряха основите на бюджета, докато полицейска стена разделяше протест и контрапротест, а в суматохата при изнасянето след вота депутатска кола блъсна един от пазещите. Във Варна импровизираната историческа галерия на стената към Аспаруховия мост се увеличи, а празното място отправя

предизвикателство, на което не успяваме да отговорим

Въпреки лятото, отпуските и плажното настроение, във варненската община и тази седмица се говореше за улични дупки. Иван Портних започна своя кметски списък за ремонти, поиска и анализ на състоянието на всички улици. А от стъпките след завършване на списъка доста зависи не само кога снимката му ще бъде окачена на стената на бившите кметове, а и с какви спомени – като за поредния кърпач на „златни” дупки или като за кмета, успял да ремонтира поне няколко улици трайно и изцяло. Макар че за много варненци в момента друсането по улиците отстъпва

в списъка с лични ужаси

пред подвижните сауни, в каквито са превърнати почти всички автобуси на градския транспорт. Освен жегата тази седмица една от любимите теми за обсъждане беше поредната порция цифри за доходите и разходите. Националната статистика подреди варненци на трето място според размера на заплатата и ако първенството на столичани отдавна не подлежи на коментар, то Враца, която отново ни изпреварва, вече се превръща в истински дразнител дори без уточнението, че средната заплата в „морската столица” пак изостава от средната за страната – този път с 13 лева. И изобщо не прозвуча успокояващо, че пак за страната през май, юни и юли тази година доходите ни са били с 9 процента по-високи от миналата година по същото време. Защото разходите ни са се увеличи с 9.5 на сто и

повече от половината отиват за храна и сметки,

а подобни констатации не могат да се компенсират и от най-жаркото отпускарско слънце. Или пък с обещания - за по-високи пенсии, например, каквито съпровождаха споровете около ветото върху актуализирания бюджет. От НОИ вече оповестиха, че дори при сегашния размер на пенсиите не им стигат над 4 и половина милиарда лева, за да ги плащат, без да бъркат в бюджета. Пенсиите обаче си остават един от основните аргументи и при избори, и при оспорване на бюджет, и при протести. Във Варна обаче този фронт беше тих през седмицата – никой не протестира пред вратите на Евксиноград, а идеята да се блокират подстъпите към летището в петък, когато депутатите се прибираха към София, не се появи дори в социалните мрежи. Което не означава, че в „Евксиноград“ беше спокойно. За трети път тази седмица

резиденцията беше посетена от съдебен изпълнител,

който поиска клиентът му – собственик на терен вътре, да бъде допуснат до собствеността си. Правото върху имота е потвърдено вече и от Върховния касационен съд, но всички варианти за изход пак са блокирани, защото до мястото не може да влезе дори геодезист, за да се задвижи процедура по отчуждаване и компенсация. Разбира се, във Варна има изобилие от примери как решения на всякакви български и европейски съдебни инстанции си остават просто парче хартия, но когато и самата държава отказва да признае печата на Върховния съд, явно е време за сериозни ремонти не само у дома и на вилата. Спокойствието на „ваканцуващите” може да бъде развалено и от новите открития на археолозите, че под плажа на НСО има древно пристанище. Там обаче

традиционното недофинансиране на науката

ефикасно ще предотврати развалянето на плажния комфорт. Дано поне другото решение на Върховния касационен съд да има по-голяма тежест – след почти четири години скандалната заменка на плажа в „Долна Трака”, където е и Рибарското селище, беше призната за незаконна. След известно затишие от ВиК отново напомниха, че споровете около директорския пост продължават. Синдикалните организации тази седмица заявиха, че ако съдът позволи вписването на нозия управител, то

по варненските улици ще излязат хора и техника

Не че варненци биха имали нещо против да видят цялата мощ на ВиК по улиците. Но резултатът е непредвидим, ако няма да е за ремонти и подмяна на водопроводите, заради които части от града постоянно живеят като в приказка – с менците до чешмата (или с големите мрежи до магазина). След много критики за състоянието на пазара и планове за подобрение тази седмица от „Чаталджа” се чуха гласове „против” – работещите там (при не особено добри условия) изненадващо обявиха, че не искат нито пълен ремонт, нито подземен паркинг, защото това ще спре бизнеса задълго. Вместо това предлагат кърпеж на инфраструктурата, покриване и климатизиране на пазара и по-ниски наеми, а за да има място за клиентите с коли - съседния паркинг просто да бъде даден на фирма „Пазари”. Поради което най-вероятно

клиентите ще продължат да „гласуват” с краката си

(и с пенсионерските си карти за автобус) и да пазаруват от вече ремонтираните пазари. Без проблеми приключи друг ремонт – на летище Варна, където за деня на града откриха новия терминал. Амбицията залите да имат постоянно лятно настроение е защитена, остават обаче някои въпроси за различните цени и стандарти, които „крадат” варненски пътници в полза на София и Букурещ. А без отговорите им терминалите може и да се пълнят според очакванията. Празникът на града беше помрачен от избухналия ден по-рано взрив в Езерово, при който пожарникарите успяха да предотвратят по-сериозна трагедия. Празнуващи на следващия ден обаче не пропуснаха да им създадат още работа – с модерните напоследък китайски фенери

подпалиха покрива на басейн "Приморски",

макар че повечето подобна стока се предлага с прилични упътвания за безопасност и то не на китайски. Без проблеми мина разкошната заря, която – ако не беше в полунощ, със сигурност щеше да има много повече зрители. С повече публика, отколкото участници мина протестът пред Окръжния съд – на близките и приятелите на Ваньо Минков. Въпреки натиска, съдът разреши екстрадицията му в Съединените щати. Основателно или не, е казек, на който площадът не би могъл да отговори, но въпросите за условията на спогодбата и за двойния стандарт остават. Светската новина на седмицата е от Бургаско – там

така нареченият български хайлайф,

организира руски благотворителен летен бал. Инициативата - за две болни от церебрална парализа деца, блестеше с актуален автопарк, още по-актуални тоалети и прясно тунинговани дами. За двете деца бяха събрани общо 2 000 лева. Словом - две хиляди. В столицата приблизително със същия резултат мина гласуването на президентското вето върху актуализацията на бюджета. Росен Плевнелиев изпрати писмо с очакванията си за сериозен дебат, но без да се появи в залата. Вътрешният министър Цветлин Йовчев, като благодари за сравнително мирните протести отвън, фройдистки раздели множеството на „граждани и протестиращи”, а през това време депутатски автомобил минаваше през краката на един от подчинените му. За деня на вота пред Парламента бяха специално докарани

спонтанно организирани контрапротестиращи

 – толкова спонтанно, че някои даже не разбраха на какво са „контра”. Мая Манолова, както обикновено, беше безгрешна – тя обяви, че „големият страх” на протестите е, че правителствотото ще си свърши работата и е напълно права. Все пак, вършенето на работата започна с Делян Пеевски и поне за тази седмица приключва с официалните напътствия на новата шефка на Държавната агенция за закрила на детето. Ева Жечева предупреди родителите "внимателно да преценяват” дали да си водят децата на протести и поиска "уроците по демокрация" да стават „без уронване на достойнството им”. Или може би - „екзактно” казано – всички и семейно да се върнем към местната мъдрост за преклонената глава? На другия полюс тази седмица бяха група варненски младежи. Те продължиха да попълват стената на българската гордост в началото на Аспаруховия мост. С ликовете на велики българи от миналото и с надеждата, че ще открият и съвременно лице, заслужило мястото си там.